Темата за иновационната динамика на България и особено осъществяването на качествен скок в тази област чрез изграждането на иновационна платформа на развитие, като база за цялостен социално-икономически прогрес на нашата страна, е изключително важна и актуална тема не само за научната и изследователската общности, но за цялата ни държава и общество.

В обстановката на отминалата първа вълна на глобалната криза в момент, когато човечеството очаква следващите прояви на същата, в страните по света все по–ясно кристализират вижданията, че кардиналният път за преодоляване на кризисните явления в национален и глобален план е чрез формиране на иновационна платформа на развитие.Нещо повече определено ставаме свидетели как тези виждания се конституират в реални политики...

На фона на тази турбулентна ситуация, какво и как може и може ли... да направи България, при условие че се намира на опашката на ЕС по иновации. В дадения материал ще се опитаме да погледнем откровено от позицията на суровата реалност положението у нас, както и да начертаем някои оптимистични възможности, които биха създали определени перспективи за нашата Родина.

Относно концепцията за технологическите корени на глобалната криза и пътищата за нейното преодоляване

Когато размишляваме за причините за глобалната криза не може да отминем известната концепция за технологическите формации-вълни, която тълкува днешната глобална криза и като момент на прехода от една технологическа формация към друга. В световната икономическа мисъл отдавна съществува теорията на известния руски и съветски икономист Николай Дмитриевич Кондратиев за дългите вълни на икономическата конюктура, известна като «Циклите на Кондратиев». Днес тази теория се разработва от друг руски икономист – Сергей Юриевич Глазиев.

Според тази теория процесът на развитие на общественото възпроизводство се основава на верига от технологически свързани производства – от добива на суровини през преработката и създаване на крайни продукти до потреблението, обединени в цялостна устойчива съвкупност – технологическа формация-вълна(ТФВ). Съответно социално-икономическата динамика в рамките на Индустриалната епоха се представя като последователна смяна на такива технологически формации-вълни.

Хипотезира се, че жизненият цикъл на ТФВ има три фази на развитие – зараждане и развитие, доминиране и отмиране. Според други виждания, които в определени моменти съвпадат с горното, следва да се говори за четири фази – формиране, ръст, зрелост и упадък.В зависимост от фазата на жизнения цикъл се изменят темповете на икономически растеж и равнището на икономическа активност. Те се повишават във фазата на зараждане и развитие, респ. формиране и ръст. Съответно достигат максимума във фаза доминиране, респ. зрялост. Тази фаза е свързана със структурно преустройство на икономиката на базата на новата технология, което съответства на периода от 40-60 години. Накрая с изчерпване на възможностите за усъвършенстване на технологиите, влизащи в дадената ТФВ, икономическата активност достига мимимума във фазата на отмиране, респ. упадък.

В рамките на Индустриалната епоха може да се говори за пет технологически вълни. Петата технологическа вълна(1980-2030/40 год.) се опира на достижения в областта на микроелектрониката, информатиката и програмирането. Ядрената енергетика придобива масово разпространение като един от ключовите източници на енергия. На основата на Интернет организациите се съединяват в мрежи.

Днес ние ставаме свидетели как петата технологическа вълна или пета технологическа формация навлиза във фазата на своето отмиране, което е съпроводено с кризисни явления с глобален обхват.

Днес човечеството е пред нова - т.нар. шеста технологическа вълна. Последната по мнението на мнозина изследователи ще даде началото на нов тип технологическа парадигма на развитие, заменяща Индустриалната цивилизация с това, което днес се нарича, навярно не много точно „Информационна епоха” или „Информационна цивилизация”. Като ключови направления на същата кристализират такива като:

* нанотехнологиите - наноелектроника, нанофотоника, наноматериали, наносистемна техника и нанооборудване;

* новата енергетика и енергийни източници;

* новите агро, морски и океански, както и биотехнологии;

* хуманитарните технологии, неоинформационните технологии, интелектуалните технологии, социалните и организационните технологии.

Казаното дотук ясно указва, че преодоляването на кризисните явления е пряко свързано със създаването на иновационна платформа на развитие. Погледнато от такава позиция какво е състоянието на иновационната динамика у нас в текущия момент.

България – състояние на иновационното развитие

На официално вербално равнище иновационната, научната и технологическата политика на България се разработва в контекста на Лисабонската стратегия и Иновационната стратегия на ЕС за създаване на общество на знанието. В този план следва да се разглежда стартирането на дейността на фонд „Научни изследвания“, както и на Националния иновационен фонд, чиято цел е финансиране на приоритетни изследователски и иновационни проекти.Разработената, обаче, за периода 2005-2010 год. Национална стратегия за научни изследвания не е приета от НС. Но през 2011 година Народното събрание прие Национална стратегия за развитие на научните изследвания до 2020 година. Стратегията е резултат на макроикономически и на секторен анализ. Всички приоритети в нея са одобрени от министерствата на икономиката, на образованието и на финансите. Стратегията определя за приоритетни следните научни области:

* Биотехнологиите;

* Енергията;

* Транспорта;

* Информационните технологии;

* Културното наследство.

Предвижда се в стратегията повишаване на инвестициите в науката и технологиите до 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 година.[1]

Но всичко това е именно на вербално равнище. На фактическо равнище по показателя разходи за научно-изследователска и развойна дейност като процент от БВП, при 3% като цел на Лисабонската стратегия, България е на дъното на европейската класация.Заедно с това се демонстрира негативна тенденция за абсолютно намаляване на горните разходи. Докато средно за ЕС през 2005 г. инвестициите в наука и технологии са били 1.84% от БВП, за България тези стойности са 0.50%. Тоест България инвестира близо три пъти и половина по-малко в технологии и наука. За 2005 ЕС е похарчил над € 200 млрд. за изследователска и развойна дейност, а България е отделила само € 100 млн. С 20% иновативни предприятия нашата страна е на последно място в ЕС.[2]

Нещата оттук нататък тръгват в още по-лоша посока.Така например за 2008 година процентът от БВП за България е вече 0.48% при средно 1.83% за ЕС-27.През 2009 година процентът спада на 0.35% от БВП, а през 2010 година е 0.28%. В конкретни цифри по данни на Националният статистически институт (НСИ) бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност за 2009 г. са били 230,4 млн. лв., докато през 2010 г. са едва 195 млн. лв. В сравнение с предходната 2009 година бюджетните разходи за наука намаляват с 8,2%, или 35,4 млн. лв.[3]

По направено през април 2011 година признание на министъра на на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, който цитира изследване на Световния икономически форум, в което са включени 139 държави, по иновативност България е на 95-о място. Както отбелязва министърът „Притеснителна е силно изразената "загуба на мозъци", по която страната ни е на 127-о място“.[4]

Като се основаваме на тази данни напълно ще се солидаризираме с изводите, които се правят в доклада „Научна, технологична и иновационна политика на Европейския съюз и България в условия на глобална криза“, публикуван на сайта Innovation.bg, в който се казва следното:

* Науката и иновациите не се припознават като национален приоритет.Липсват ясна стратегия и политическа воля за реформиране на националната иновационна система;

* Липсва единен център на политически решения, който да координира националната иновационна, научна и технологична политика и да е пряко ангажиран с развитието на иновационния потенциал на страната.[5]

Трябва да кажем, че както от официални, така и от научни кръгове големи надежди

за развитие на иновационния потенциал на България се възлагат на факта, че страната ни е член на ЕС. Оттук едва ли не автоматически следва, че ще се провежда иновационна политика адекватна на тази, която се осъществява във водещи страни на общността, който автоматизъм, обаче, съвсем не се потвърждава от практиката. Нещо повече в условията, когато финансово-икономическата криза упорито «чука» на портите на ЕС не би било изключено да станем свидетели на засилен национален егоизъм. В този смисъл навярно не би било лишено напълно от основания твърдението, че иновационното развитие на България си е преди всичко наш български приоритет и ничий друг.

Световният опит в осъществяването на иновационна политика

Световният опит при осъществяването на иновационното развитие демонстрира по един категоричен начин, че ключов фактор за постигане на висока иновационна динамика е създаването на силна държавна воля, на основата на която да се осъществява ефективна държавна иновационна политика. Свидетели сме на активно присъствие на държавата при всички мащабни иновационни пробиви във водещите в иновациите страни. Изключването на държавата, особено в стартов момент на иновационен скок, не създава необходимия баланс на сили, които да тласнат иновационната динамика. В този смисъл може да се направи извода, че държавата е първостепенен фактор за създаването и функционирането на иновационна платформа на развитие. Тук става дума не за тривиално присъствие на държавата в качеството на „нощен пазач” на иновационния процес, а за активно действие. При това активното действие е:

  • Добре обосновано - наблюдаваме при тези страни обществено-държавни консултативни органи на най-висше равнище на изпълнителна власт, което определено усъвършенства процесите на вземане на решения предвид насоките и целите на иновационния „тласък”;
  • Дългосрочно и стратегическо действие – т.е. държавната иновационна политика е концептуализирана и форматирана чрез стратегиии, планове и програми ;
  • Подкрепено – тази подкрепа се дефинира по многообразен начин – законово, финансово, информационно, организационно, социално и т.н.;

В синтезиран вид може да се каже, че съществува следната схема на осъществяване на държавната иновационна политика:

  • Осъществяване на иновационни прогнози по основни направления на развитие в дългосрочна, средносрочна и краткосрочна перспектива;
  • Разработка на иновационни стратегии по приоритетни направления на развитие, изграждани на базата на прогнозите;
  • На основата на иновационните стратегии подготовка на иновационни програми, чрез които да се осигури комплексното усвояване на базови и усъвършенстващи иновации по приоритетни направления ;
  • В рамките на иновационните програми формиране на иновационни проекти като съвкупност от мероприятия, осъществяващи базовите и усъвършенстващите иновации в оптимален срок с максимален ефект;
  • Формиране на иновационни фондове, инициирани от държавата, но привличащи както обществен, така и частен, но и чуждестранен капитал за финансова подкрепа на иновационните проекти;
  • Застраховане на иновационните рискове с помощта на държавни гаранции по отделни проекти, както и чрез създаване на фонд за иновационно застраховане с привличане на смесени средства – обществени, частни и чуждестранни;
  • Държавна експертиза, както и помощ при регистрация и патентоване на базови и усъвършенстващи иновации.

Оптимистичен сценарий за създаване и функциониране на иновационна платформа на развитие на България

В рамките на този сценарий следва да се създаде управленска воля за конструиране на нови социални и организационни форми, адекватни на предизвикателствата на кризата и на изискванията на посткризисната реалност. Тази управленска воля е длъжна да комуникира с обществото целите, ограниченията и критериите, според които ще се осъществява избора на алтернативи в процеса на вземане на решения.Това изисква качествено нови процедури на взаимодействията „държавна власт – общество, а именно:

• Диалог с обществото: «кръгла маса», изработваща националния „дневен ред” - нов обществен договор с ясно определяне на зоните на консенсус, на компромиси и стопиране на радикално несъгласните:

• Инвентаризация на ресурсите; определяне на динамиката на движение към описания в новия обществен договор «образ на бъдещето» при изпълнение на установените ограничения;

• Създаване на иновационна система за изграждане на оптимални социални форми (организация на потока от идеи, подбор на проектите и разпределение на ресурсите за реализация);

• Реорганизация на системата за интелектуална поддръжка за вземане на решения в посока търсене на иновационнен модел за развитие.

В конкретен план ще трябва да се организира реиндустриализацията и реаграризацията на нашата страна. Но това трябва да стане на нова основа, т.е. при условията на иновационно усъвършенстване с отчитане на ресурсната база на страната, идваща основно по линия на творческия потенциал на обществото, относително благоприятния климат и селското стопанство.

В случая може да се говори за действия в три перспективи:

1.Действия в краткосрочна перспектива -

• .Публикуване на «карта на вероятните опасности» - корупция, етнически напрежения, дълбоко социално разслояване, бедност и нищета, демографска катастрофа;

• На основата на картата на опасностите осъществяване на действия по създаване в обществото на нужното «кризисно равнище на солидарност» и обществена интеграция;

• Мобилизация на «дремещи ресурси»;

• Програмно-целево управление на основата на държавна поддръжка, насочена към възстановяване на базови отрасли, за които в страната ни съществуват ресурси и фактори за производство – селско стопанство, хранително-вкусова промишленост, енергетика, жп транспорт, някои добивни сектори, отделни сектори на машиностроенето, но на по-високо технологично равнище, например, вместо каростроене – робокаростроене, разработка и производство на безпилотни летателни апарати(БПЛА), малотонажна химия - козметика и фармацевтика, а също някои високотехнологични сектори – програмиране, нанотехнологии и други;

• Още в условията на краткосрочната перспектива създаване, респективно стимулиране и усилване на научно-технологичните асоциации, на мрежата от центрове за технологичен трансфер и малки иновационни предприятия особено чрез стимулиране участието на БАН и университетите, а също така на комплекс от технопаркове и ноо-паркове.

Осъществяването на всичко това означава, че в краткосрочна преспектива като цяло ще бъдат съхранени текущото социално-икономическо и културно-демографско пространство. Ще се създадат надежди за по-оптимистично развитие, включително и създаване на възможности за преход към иновационен тип развитие.

2.В средносрочна перспектива развитието на научно-технологичните асоциации, на мрежите от малки-иновационни предприятия и технопаркове означава по-нататък формиране на иновационни клъстери – ноополиси и технополиси, на основата на иновационно-производствени комплекси.

3.В дългосрочна перспектива това ще направи възможно да се говори за създаване на иновационна платформа за развитие и формиране на модел на изпреварващо развитие. В този случай ще бъде възможно не само да се съхрани и разшири социално-икономическото и културно-демографско пространство на България, но и да се развиват тези пространства във формите на солидарно-творческа икономика и солидарно-творческо общество.

Заключение

Текущата глобална криза е времева и пространствена точка, в която се концентрират не само икономически, но също така политически и геополитически, психологически социо-културни и т.н. променливи.

Световният опит свидетелства, че такива дълбоки кризисни явления в икономиката като текущата глобална криза станаха източници на две световни войни. В дадения материал естествено ние не коментираме въобще тези извъникономически променливи.

Нашата цел е разработка на възможен оптимистичен сценарий за формиране на посткризисна реалност, осъществяваща устойчиво развитие в нашата страна на основата на български приоритети и ресурси.Мнението ни е, че колкото и малка да е вероятността за осъщестяване на такъв оптимистичен сценарий, все пак такава съществува.

Използвани източници

Сайтове и блогове

1.http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3994431

2.http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3995371

3.http://www.Innovation.bg „Научна, технологична и иновационна политика на Европейския съюз и България в условия на глобална криза“.

4.http://www.klassa.bg/ от 04/19/11, 18:24

[1] Вж. в http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3994431

[2] Вж.в Innovation.bg доклад „Научна, технологична и иновационна политика на Европейския съюз и България в условия на глобална криза“, с.18.

[3] Вж. http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3995371

[4] Вж. В http://www.klassa.bg/ от 04/19/11, 18:24

[5] Вж.в Innovation.bg доклад „Научна, технологична и иновационна политика на

Европейския съюз и България в условия на глобална криза“, с.17.