През последните двадесет години светът стана свидетел на „глобализацията по американски“, т.е. на осъществяване на глобализационния процес във формата на американския глобализъм. Но въпреки, че ХХ1 век бе обявен за век на САЩ с началото на т.нар. „глобална криза“ от 2008 година станаме свидетели на вероятността обявеният „Американски век“да се окаже доста кратък. Какво става, защо се случва, а най-вече какви са перспективите? Ето по тези въпроси ще се опитаме да подискутираме в тази статия.

„Пукнатини” в модела на глобализацията по американски

САЩ, останали след 1991 година без цивилизационен конкурент в лицето на СССР, сами си повярваха в превъзходството на установената от края на 70-те – началото на 80-те години на ХХ век неолиберална платформа на социално-икономическо функциониране. Макар че тук става по-скоро дума не просто за наивно заблуждение, а за действието на могъщи интереси и сили. Тъй като тази неолиберална платформа бе следствие от развитието на американския и западния капитализъм. Следва да се има предвид, че преходът към неоколониализъм означаваше усилване на икономическите форми на доминиране при взаимодействията със страните от т.нар. „Трети свят”. Ключов инструмент при това станаха корпорациите, т.е. свръхголемите стопански организации, както и стоящите зад тях банкови институти. Те стъпка след стъпка се транснационализираха и глобализираха. Съсредоточиха в себе си огромна финансова и икономическа мощ.Така най-вече в САЩ, но също така и в някои други западни страни и в Япония се формира нова изключително хищническа форма на капитализъм, за която дотогавашното пространство на функциониране се оказа „тясно”. Едрият глобализиран капитал се откъсва от „националните си корени” и формира специфичен наднационален глобален формат на функциониране.

При тази нова форма на капитализъм, започва както надстрояване, така и смяна на цели блокове на дотогавашната система на държавно-монополистическия капитализъм. Един ключов момент е този, че капиталистическата държава в нейния „социален вид”, тъй като го няма вече социалистическия конкурент СССР и Източна Европа, вече се оказва излишна. Стартира ограничаване на подоходното данъчно законодателство. Минава се към разграждане на „средната класа”. Държавата се „разтоварва” от „бремето на социалните задължения” към обществото. Но тя допълнително се товари във военен план. Военните разходи на САЩ преминават всякакви мислими граници в условията на липса на пряк силен военно-политически конкурент и отсъствие на непосредствени предизвикателства към геополитическото лидерство на САЩ след изчезването на СССР.

Парадигмата за социален контрол се изменя. От модела на социален контрол, ориентиран към разширяване на социалната база се тръгва към модел предполагащ ерозия на модернисткия, рационалния тип ценности, изграждани чрез системата на масовото образование, към формиране на ирационалния комплекс на пост-модернисткото мислене, залагани чрез „новата система на образование” и пропагандиран с цялата мощ на средствата за масова информация, кино, театър и т.н.

Тази нова система на капитализъм е наричана по различен начин – „турбокапитализъм”, „казино-капитализъм”, „корпокрация” и т.н. Именно този нов корпокративен формат на най-вече американски, а още по-точно на англоамерикански капитализъм, стана източник, ядро на генериране на американския глобализъм, т.е. глобализацията по американски.

Както вече бе казано по-горе тази глобализация предполагаше определено структуриране, на върха на което застанаха крупните американски финансови институции, свързани с ФРС – федералната резервна система. Последната, въпреки гръмкото наименование „федерална” е „частно дюкянче”, което, обаче, във времето успя да приватизира американската държава. Глобалната американо-центрична финансово-икономическа система постепенно придоби спекулативен характер. Тя започна да работи не по класическата капиталистическа формула „пари-стока-пари прим”, а по друга свръхпаразитна такава - „пари-ценни книжа-пари прим”(вж. David M. Kotz. Marxist Crisis Theory and the Severity of the Current Economic Crisis в http://people.umass.edu/dmkotz/Marxist_Cr_Th_09_12.pdf).Този американски глобализиран капитал заедно с подобни нему западноевропейски и японски такива, водейки се от капиталистическия стремеж за максимизация на печалбата, съдейства за трансфера на производството на редица стоки от Щатите в страните от Югоизточна и Източна Азия, а най-вече в Китай. Оказа се, че високите норми на краткосрочна бърза печалба идват не толкова от осъществяване на пробивни иновационни проекти, колкото от експлоатацията на работна ръка с ниско равнище на заплащане в гореспоменатите страни.

Това прехвърляне на производство зад океана създаде ситуацията, когато Щатите се деиндустриализираха, а КНР се превърна в световна работилница. Робърт Зелик (Robert Bruce Zoellick) - днешният глава на Световната банка отбелязва по този повод, че „драконът се появи и се присъедини към света”(вж. Harvard Business Review, December 2010).В тази връзка редица западни експерти критикуват, че се е проявила недооценка на последствията от горепосочената политика. До голяма степен тези изводи се оказаха закъснели.

Що се отнася до самия Китай трябва да кажем следното. Подобно на положението в СССР и социалистическите страни от Източна Европа от средата на 70-те години на ХХ век в КНР започват да се проявяват признаците на структурна криза. Но в Китайската комунистическа партия, за разлика от КПСС, възглавена от Горбачов, начело се оказаха мъдри и прозорливи комунисти и патриоти като Дън Сяопин. Вместо „смяна на системата” и неминуемия в този случай разпад като геополитическо образувание, както и превръщане в периферия на капиталистическия Запад, както стана със СССР, в Китай избраха друг път.

Тръгва се по пътя на реформи, при които се „глътва капитализъм”, но се запазва икономическото и политическото ядро на социалистическото развитие. Създава се своеобразен синтез на държавно регулиране и стимулиране от една страна, и пазарни взаимодействия от друга. За текущия момент този синтез в конкретната му китайска форма и при дадените международни условия се оказа изключително мощен механизъм за техно-икономическа динамика.

Допуснатите западни капитали несъмнено формират своята свръхпечалба за сметка на експлоатацията на китайските работници. Но едновременно с това те обективно повишават технологическото равнище на китайското стопанство и в крайна сметка работят за укрепване на „социализма с китайска специфика”. Създадоха се и собствени капиталисти, но тяхният предприемачески дух бе канализиран в посока на производството. Банките останаха държавни, така че финансовите потоци да са под общонароден контрол. Фактически по собствен начин Дън Сяопин и неговите наследници осъществиха Ленинската стратегия „Крачка назад, две крачки напред”.

През август 2010 г. Китай изпревари Япония и стана втората след САЩ страна по икономическа мощ в света. Съгласно различни прогнози още през 2012 година КНР ще стане най-голямата промишлена държава, оставяйки на второ място Съединените Американски Щати. Ще добавим, че не случайно нарастват гласовете даже на американски специалисти, които отбелязват, че САЩ под въздействие на примера на Китай ще бъдат принудени да повишат нормите на спестяванията и на капиталовото натрупване, а най-вече ще трябва да преодолеят пасивното следване на пазарните сили и да разработят собствена агресивна стратегия на национално развитие(Harvard Business Review, December 2010).

Тук трябва специално да се отбележи ролята на държавните компании. В рамките на неолибералната парадигма на мислене диверсифицираните държавни компании по определение са смятани за неефективни. На Запад често може да се чуят критики по отношение на държавните корпорации от КНР и други развиващи се страни, основани на сравнение на водещи частни корпорации с първите.

Но редица от преимуществата на тези частни корпорации са плод на досегашния натрупан опит на развитие. През последните години ставаме свидетели как държавните компании от развиващите се страни догонват своите западни конкуренти. И примерът на Китай в това отношение е най-показателен. Така например през 2010 година производителността на труда в Китай скача с 8,2%, в същото това време в САЩ расте само с 1%, а във Великобритания се съкращава с 2,8% (Harvard Business Review, December 2010).

Така или иначе, появата на превъзходящ модел на социално-икономическо функциониране в такава значима страна като Китай, при което на основата на този модел КНР се трансформира от регионална в глобална сила, нанася допълнителен удар по глобализацията по американски. В резултат на това в САЩ, а с тях и в целия Запад, в който се включва ЕС и даже такава източна държава като Япония, се зароди структурна криза...

Американският глобализъм се пропука...

Вместо заключение няколко думи за бъдещите перспективи

Несъмнено, когато говорим за американския глобализъм трябва да кажем, че в основата на могъществото на същия са два основни стълба:

(1)Доларът като основна резервна валута в света, особено във формата на т.нар. „петро-долар“, т.е. факта, че основният енергиен източник днес в света – нефтът, за да се закупи трябва да се мине през долара, т.е. нефтът се купува само с американски долари;

(2)Американската военна мощ в различните и измерения – въздушно-космически, морски и сухопътни сили, мрежата от военни бази по целия свят, военно-промишлен комплекс, включително високотехнологичната и изследователска база на същия. Например през последните 10 години в общите разходи на САЩ за научно обслужване военните разходи стабилно надвишават половината от общата сума(вж. в www.nistep.go.jp/achiev/ftx/jpn/rep091j/pdf/rep091j.pdf - p.137). От друга страна не бива да се забравя, че днес над 40% от общите военни разходи на света се падат на Щатит.

Въведената в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век неолиберална

политика, първоначално във формата на т.нар. „рейгъномика“ постепенно водеше до нарастване на държавния дълг.

Днес при брутен вътрешен продукт(БВП) от 15. 003 трилиона по оценка от 29 юли 2011 година (вж. US Department of Commerce, Bureau of Economic Analysis. "National Economic Accounts: Gross Domestic Product: Current-dollar and 'real' GDP". BEA.gov. July 29, 2011. Retrieved September 2, 2011) държавният дълг на Щатите на 9.09.2011 година е 14. 710 трилиона (вж. United States Department of the Treasury, Bureau of the Public Debt (September 2011), т.е. достигнал е 98% от БВП. Общият дълг на Щатите т.е. държавата, отделните местни администрации, физическите и юридическите лица като цяло надхвърля 54.625 трилиона долара(вж. http://www.usdebtclock.org/).

По някои приблизителни оценки количеството на пуснатите в обръщение долари надхвърля 1 квадрилион, т.е. хиляда трилиона долара. При световен брутен продукт годишно в приблизителни размери около 63 трилиона щатски долара(в номинално изчисление), това означава, че само 6.3% от това огромно количество долари имат реално покритие.

Фактически в световен план се наблюдава т.нар. „неравностоен пазарен обмен“, при който Щатите срещу цветни хартийки или даже електронни символи получават реални продукти. Казано с други думи САЩ при условие, че произвеждат по различни оценки от около 17 до 24% от брутния продукт на света потребяват между 35 до над 40% от световното потребление именно благодарение на тази нееквилентна размяна на долари срещу реални продукти.

Ето от това произтича проблемът? Могат ли САЩ да си позволят повече да

трупат държавен и общ дълг, както и да печатат долари, запазвайки при това доларът като световна резервна валута? Какъв може да бъде изходът от тази ситуация?Дали събитията в условията на днешната глобална криза са напреднали в такава степен, че са станали неспасяеми за американския глобализъм?

Тук могат да се прогнозират два основни изхода или пътя – относително мирен и конфликтно ориентиран такъв. Конфликтно-ориентираният „път“ от своя страна може да бъде прогнозиран в две платформи.

Първата платформа е конфликт основно ориентиран „навътре“, т.е. изграждане на диктатура от фашистки, респ. неофашистки или квазифашистки тип, макар и под едно или друго прикритие, като опит за силово решаване на проблемите, така че да се запази статуквото.

Другото е ориентиран „навън“ конфликт, т.е. „продуциране на хаос“ и даже войни в други страни и континенти, така че единствено САЩ да останат „обетована земя“, която да привлича чужди капитали и доларът да стане „острова на спасението“ в условията на всеобща турбулентност. Естествено тук не са изключени хибрид или синтез между тези два варианта.

Мирният изход или път означава следното за САЩ:

-Да се откажат от ролята си на световен жандарм с цел да съкратят значително военните си разходи, включително да трансформират ядрото на останалата си индустрия, която основно е съсредоточена във военно-промишления комплекс в произвеждаща мирна продукция;

-Да се съгласят на въвеждането на кошница от валути като световна резервна валута и заместител на долара в горната му роля;

-Да проведат политика на снижаване на реалното равнище на потребление до чертата на реалното си производство на стоки и услуги, което несъмнено ще доведе до определено силно социално напрежение, включително искания за равенство и солидарност в преодоляване на кризата в доходите. Естест;

-Да преформатират стопанството си от потребителско ориентирано към производствено такова;

-Ориентация на цялата си научно-изследователска мощ, която несъмнено днес е най-голямата в света, в създаването на иновационна платформа на развитие;

-В крайна сметка за самите Щати това би представлявало смяна на днешната неолиберална система със значително по-социализирана такава.

Остава само да си зададем въпроса способни ли са днес САЩ на подобно нещо, ще се намерят ли в управляващите кръгове на страната и/или в американското общество трезви сили и хора, които да искат и да могат да проведат такава реалистична и отговаряща на истинските интереси на американския народ и целия свят политика? Или ще се продължи с осъществявания досега, насочен към разпалване тук и там конфликти курс, курс на управляем хаос по целия свят. Този управляем хаос при всички случаи ще има свойството да формира диктатура в самите Щати. Но преди всичко не бива да се забравя, че в един момент този управляем хаос съдържа в себе си голямата вероятност да се превърне в неуправляем хаос със страшни последствия от гибелна световна война...

Несъмнено събитията в глобален план не зависят само от САЩ. Ако говорим за други реални фактори, които влияят върху тях следва да споменем на първо място Китайската народна република. Несъмнено нейната военна сила на дадения момент все още е несъпоставима с тази на Щатите. Но не бива да се забравя, че „меката сила“, т.е. икономическата съставляваща на съвкупната мощ на Китай постоянно расте. Как ще действа тази „мека сила“, при условие на създадената взаимозависимост със САЩ?Ще може ли да служи като средство за глобално хармонизиране или обратното ще действа като инструмент за по-нататъшно конфликтизиране на глобалните взаимоотношения и взаимодействия? Това ни предстои да видим.

И накрая ще кажем, че трети един фактор, който в никакъв случай не бива да се изключва при решаването на съвременната глобална задача за запазване на мира и устойчивото развитие на света, е Русия. Ако се освободи от днешната си зависимост от управляващите кръгове на САЩ, т.е. „Вашингтонския обком“, както с ирония говорят опозиционните кръгове в самата Русия, тази страна е способна да окаже самостоятелно и решаващо въздействие върху световните дела.При това да се надяваме, че това решаващо въздействие ще бъде за добро, така както това се случи в първата половина на 40-те години на ХХ век, когато именно Русия във формата СССР изигра ключова роля за разгрома на световния фашизъм, представен от най-екстремната си и човеконенавистна форма – германския нацизъм ..

А къде в тази сложна конфигурация ще бъде нашата малка страна?!!! Ще може ли

тя да „вземе острите и опасни завои на бъдещето“ или ще се срине в пропастта на небитието? Но това е вече друг разговор...