Днес явно е ден, в който прогресивни граждани ми държат в градския транспорт назидателни речи с една-единствена цел - да ме вкарат в правилния проправителствен път!
Преди малко един започна да ми държи сметка за това, което говоря (обяснявам му, че от месеци отказвам участия във всякакви ТВ и Р програми). Добре, не било за това, което говоря, а за което пиша.
Казвам му: Ами аз за поне за три неща, за които ми се карате, още не съм написал и ред, а за още две ми вменявате неща, които не съм казал!
Той обаче си знае, че изобщо не съм прав, че няма как да съм прав и продължав да ми се кара по принцип - цели 5 спирки...
Ето така ние двамата заприличахме на един диалог от "Майстора и Маргарита":
— Защо, не ви ли харесват стихотворенията ми? — попита с любопитство Иван.
— Ужасно не ми харесват.
— Кои сте чели?
— Не съм чел нито едно ваше стихотворение! — възкликна нервно посетителят.
— Тогава как можете да говорите така?
— Защо да не мога? — отговори гостът, — на други поети нали съм чел?
