След промените само два парламента са си прекратявали мандата доброволно - Великото Народно Събрание и 36-то Обикновено Народно събрание.
Аз бях и в двата.
Затова една моя леля се шегува: "Те затова сами се отказаха от благинките и привилегиите, защото повечето от тях бяха като моя племенник - наивници, ще ми се борят за принципи, за ценности, за убеждения! Я си сЕди там и си гледай интереса!"
Останалите парламенти или бяха прогонвани с камъни и дървье, или най-непукистки и с биволско търпение си изкараха четирите заветни мандатни годинки, без значение какво мислеше народът за тях. И той след това показваше на парламентарното им мнозинство какво наистина си е мислил...
Защо пък точно това пиша сега.
Защото в политиката наистина трябва да има принципи, ценности, убеждения и ако обществото ти обръща гръб, няма какво да изнасилваш здравата логика - отивай си.
Ролята на принципите, ценностите и убежденията се вижда и при сравнението дори между Жан Виденов и Сергей Станишев.
Виденов си подаде оставка, пожертва себе си, но спаси партията си. Защото е бил нормален българин, бил е от тази страна - на народа, дори като дребен комсомолски функцонер.
Станишев пропусна (тук много пъти съм го писал) момента, драматично пропусна момента да си подаде оставка и да спаси правителството (ще видим за паритята му).
Защото цял живот е бил номенклатурна издънка, бил е от другата страна - на висшата номенклатура, гледал е народа и страната си през замрежените с пеерденца първо "Чайка", после "Мерцедес" и БМВ. Получавал е всичко даром и е надъхван от малък, че тази калпава страна и този простолюден народ са затова - да бъдат управлявани от него и себеподобните му.
Не знам дали точно днес има вече смисъл отново да го казвам, но тази политическа криза, придобиваща елементи на катастрофа, бе причинена преди всичко от Сергей Станишев.
Станишев не разбра посланието на българския народ с това 120:120 - че не му е дадена (с Местан) властта да гледа на парламента, правителството, България като на бащиния, да прави кабинет от партийни функционери и протежета на олигархични, лобистки, ДС-арски, кланови и трибуквени кръгове по интереси; да дерибейства; да се държи сякаш има квалифицирано мнозинство; да слага мутромедийен олигарх начело на оголените нерви на сигурността - ДАНС; да стои безучастно когато един фашизоид с шизофренни симптоми и синдроми вилнее и обижда грубо опозицията, президента, несъгласните с него...
Ако беше действал като отговорен и умен политик:
- да предлага стойностни, надпартийни, неопетнени хора;
- да не вади от гардероба призраци и скелети - като личности и проекти;
- да работи за национални приоритети и с неотложни приоритети на правителството - със срокове и с хоризонт от 1 година, с твърдия ангажимент след това при неуспех или при несъгласие в обществото да преразгледа продължаването на управлението на правителството и на мандата на парламента;
- да търси съгласие около европейски подходи, стандарти и експерти, тогава разумните хора в парламента нямаше да имат къде да ходят, ако не искат да са разрушители, мразещи не принципно, а по принцип и щяха да подкрепят действията на правителството. А обществото щеше да изчака първите резултати от действията.
Но Станишев предпочете същите методи, задкулисни договорки и дори често същите провалили се и доста компрометирали се персони от времената на Тройната коалиция...
А когато на равно място с Пеевски взриви страната и срути дори крехкото доверие в институциите, Станишев отказа да бъде европеец и да си подаде оставка, с което повлече и завлече правителството.
Тази криза е най-голямото безумие поне след 1996 г., предизвикано от политик и този политик е Сергей Станишев.
Сега цялата държава ще плаща цената на неговото, на Станишев вкопчване с нокти и зъби в поста.
Даже баща му с кохортата "храбри превратаджии" през ноември 1989 г. изиграха картите си по-добре от него. Поне от тях да се бе научил, вместо да се прави на късния Тато и да примигва с лунатичен поглед, сякаш не разбира, какво се случва в страната ни...
