/Поглед.инфо/ Най-уродливата и обществено опасна глупост е политическата. Защото засяга тези, които не бива да бъдат засегнати от нея. Но тя ги поразява и нанася непоправими беди на държавата, обществото и народа.
За разлика от обикновения глупак, политическият не е смешен, а е страшен. И не предизвиква съжаление. Напротив, бива натоварван с толкова омраза, че ако не беше именно политически глупак, нямаше да я издържи и щеше да се пукне от срам, мъка и душевна болка.
Никоя глупост не е лечима, но политическата е още и непростима. Тя е неуморима, защото е силна и непреклонна.
Много е страшно, че политическата глупост вече почти не се забелязва, не се осъжда и дори не се нарича с истинското си име.
Целият български политически и държавен живот е подчинен на политическата глупост. Ако не беше така, политиката на българската държава (както вътрешната, така и външната) нямаше да бъде в такова окаяно състояние и да е водена от толкова неподготвени и неспособни дори на елементарни анализи на текущата обстановка (да не говорим за перспективно мислене!) хора. Повечето от тях са попаднали случайно в политическата суматоха, не знаят какво да правя, но въпреки това се чувстват уютно и спокойно.
Не е лесно да си политик и държавник в малка държава и да принадлежиш на малък народ. Защото само номинално принадлежиш на властта, на която е поверено да управлява битовите сфери, а във всичко останало е длъжна да изпълнява чуждата воля на великата сила, която я владее. А при провал и национална катастрофа отговаряш с главата си действията и бездействията си в управлението, за грешните решения. Но най-вече за сервилността и угодничеството към господарите. Всъщност, именно тази печална перспектива определя и размера на свободата, която получава българския политик и държавник. Защото когато отговаряш винаги с главата си за злополуките с държавата, носиш върху себе си отговорност, а тя те задължава да бъдеш освен политически глупав, още и (особено в решителните исторически моменти) силен, разумен, почтен, отговорен. Но как да бъдеш такъв, когато не ти е дадено по рождение.
Затова трябва да се напомня на нашите държавници, макар че на тях не им се вярва и са убедени в обратното, че никой не е вечен – дори и геополитическите господари и че те в решителния миг, когато заедно с тях те изправят пред съда (все едно дали е не историята или юридическия), ще отговаряш за себе си и никой няма да те защити, камо ли да те оправдае, че си бил безпомощен и в невъзможност да противостоиш на заповедите на могъщите тогава властелини.
Умен държавник означава по-малко глупав, предпазлив, умерен, предвидлив и дори ако щете – страхлив, за да не забравя за неизбежното възмездие.
Толкова ли е трудно да се намерят по-малко глупави държавници, та да не гледаме с очите си как се руши държавата ни и с каква неудържима угодническа страст управляващите бързат да оставят камък върху камък граденото с труд толкова десетилетия. Какво е това щастие, което ги е обзело, та не виждат и не чуват нищо. Светът се променя, защото се пренарежда, великите си изхвърлят старите си приятели и вербуват нови, а нашите синковци я карат по старому. Че дори с още по-голямо усърдие.
Променят се реалностите и ако това не виждат управниците, какво и къде гледат. Утре светът ще е съвсем различен от днешния. Войната в Украйна скоро ще приключи и резултатите от нея съвсем няма да са такива, каквито ги очакват нашите управници. Тези резултати ще повлекат след себе си радикалното трансформиране на Европейския съюз и на цяла Европа. В новата напълно преобразена Европа трудно ще бъде открита България. Та кому е нужна тя такава, каквато ще я оставят тези, които днес я управляват.
Но кой и къде ще я приемат – това е въпросът.
Вместо да търсят отговорите, българските политици и държавници съзнателно задълбочават политическата, социалната и икономическата криза в държавата. Но не само това. Те смразяват хората, настройват ги враждебно към собствената им държава. Иначе защо ще се занимават с разрушаването на Паметника на Съветската армия; защо са толкова агресивни към всичко руско – дори и към онова, което е необходимо в живота и е полезно за общото ни развитие. Що за глупост е да наричаш Съветската армия окупационна, когато тя изгони от страната ни армията на Хитлер, която беше окупирала България за наш срам и позор.
А нима ако тези, които сега управляват, бяха истински загрижени за съдбата на Украйна, щяха да й дават бракувано оръжие, изхвърлено от употреба в нашата войска? Това застраховка „живот“ на глупостта им ли е или нещо друго, но съизмеримо с нея. Каквото и да е, няма как да бъде формулирано и обяснено.
Някои от управниците се хвалят, че ще изкоренят руското влияние сред българския народ. Но това е толкова нелепа цел, че само политическата глупост може да си я постави, когато токова други проблеми и беди са затрупали държавата и обществото ни. А пък с тези методи и средства, с тази патологична настървеност постигат точно обратното.
Те много бързат и затова не се спират пред нищо. Имат власт, силни са, всичко е в ръцете им. Обаче каквото и да направят, ефектът от глупостта им е друг, а не желаният. Както са тръгнали и както не се съобразяват с нищо, скоро ще паднат в собствения си капан и ще има да пищят и скимтят някой да ги освободи от него. Но няма да се намери никой, който да ги съжали и се реши да им помогне. Всички ще кажат: така им се пада! И ще бъде все едно дали се наричат Кирил, Асен, Николай, Бойко, Тодор, Христо, Атанас, Мария. Когато сееш омраза, няма как да пожънеш любов!
Тогава ще им припомнят, че са се заклещили, защото са се репчили и са правили на пук на Русия, ругали са я, приказвали са какви ли не гадости срещу нейния президент, лъгали са народа за състоянието и постиженията й, забранявали са излъчването на нейни телевизионни канали, гонили са дипломатите й, затваряли са дипломатическите й служби и са вярвали, че тя е само една жалка бензоколонка и че дори няма в цялата държава една свястна тоалетна.
Ако историята с разрушаването на Паметника на Съветската армия не ги вразуми, значи си заслужават съдбите.
Те ще си заслужат съдбите, но нима те ще понесат последствията, които ще се стоварят върху българския народ и българската държава?
Възмездието не е грубо отмъщение и то няма да е само от народа и обществото, но ще дойде като резултат от тромавото и нескопосно ориентиране в световните и европейските дема. Това ще ни изолира и обрече на самота, от която трудно ще излезем. Тогава нашата малка държава ще се окаже още по-малка, изолирана и незабележима.
Не знам дали днес изобщо има смисъл да се чертаят общонационални планове за развитието на държавата и обществото; дали е необходимо политическо съгласие за постигането на някакви високи национални цели. Но е ли по - редно да се говори за модела на нашата геополитика и за преосмисляне (дори само теоретично) на линията, по която се движим и липсата на геополитическа чувствителност към измененията в света и нашето място в настоящето и бъдещето. Нужно е все пак да се осмисли и преоцени културата на българския държавник и политик, начина на говоренето му и поведението в изпълнението на практическите му задължения. Защото неговата пословична упоритост в нежеланието му да се учи и особено да се съобразява с реалностите вече е станала твърде опасна.
Политическата глупост вече не се търпи!
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
