/Поглед.инфо/ Сириза е длъжна да спечели изборите. Искрено се надявам електорални победители в близко бъдеще да се окажат и други автентично леви партии в Европа, като испанската Подемос и ирландската Шин Фейн. По този начин обикновените граждани в съответните държави ще бъдат възмездени за годините лишения, на които ги подлагаха правителствата им. Тези лишения биваха оправдавани с необходимостта да се излезе от кризата, да се оправят финансите на държавите, да се изплатят дълговете, да се балансират бюджетите. Оказа се обаче, че независимо от всички съкращения на разходи, уволнения, замразявания на пенсии и заплати, ситуацията не се подобряваше. Или дори и да се подобряваше на хартия, обикновените хора изобщо не усещаха това в реалния си живот. Ръководителите на Сириза обещават да сложат край на този тип политика, да зачеркнат философията, според която държава може да се управлява само със съкращения и затягания на коланите. Всъщност тази политика, получила популярност като "политика на остеритет", може да бъде описана най-добре с популярната българска фраза "тъкмо научихме магарето да не яде и то взе, че умря". Нарочно използвам тази много уместна фраза, защото и в България политиката на остеритет има своите гласовити привърженици. И ако има ненормални държавници, които да се съгласят да приложат техните неолиберални рецепти за масови орязвания на заплати и тотална приватизация, повечето от нас ще предадем Богу дух. Буквално.
Рабира се, една електорална победа на истинската левица - в Гърция или където е да е другаде - няма да има никакъв смисъл, ако не бъде радикално променени господстващите политически философии и практики. От няколко години в Гърция под ръководството на т.нар Тройка - ЕК, МВФ и ЕЦБ - се провежда т.нар. спасителен план. Той трябва да извади страната от кризата, като съответно виновниците за неразумното харчете бъдат наказани. Какво обаче се получава на практика. Страната не излиза от кризата, а и никой от виновниците не е наказан. Гръцките олигарси живеят също толкова щастливо и безметено, както и преди. А както и преди, страдат нормалните хора. Така че, ако Сириза наистина иска да направи генерална промяна, тя трябва да унищожи веднъж завинаги порочните мрежи, които са оплели държавната администрация, партиите и големия бизнес, да покаже, че една държава може да се управлява и без порочни клиентелистки мрежи. Ако Сириза не стори това, тя ще се превърне в поредния политически проект, събудил много надежди и изчезнал скоропостижно в корупционното блато.
Преди време радикално левият словенски философ Славой Жижек беше казал, че битката, която води Сириза, е битка за истинската душа на Европа. Това е много точно наблюдение, защото същността на Европа не се изразява нито в обожествяването на пазара, нито в прилагането на неолибералните правила, нито в демонизирането на общите действия за по-добър живот. Тъкмо обратното - Европа винаги е била социален проект. Европейският модел винаги е бил по-хуманен от американския именно защото е поставял основен акцент върху повишаването качеството на живот на колкото се може повече хора, а не само на най-повратливите и най-безскрупулните.За жалост, през последните трийсетина години този модел беше силно поамериканчен , от една страна, а от друга, силно бюрократизиран. Брюкселската администрация на практика си присвои европейската идея и наложи политкоректната лъжа, че ако критикуваш високоплатените еврочиновници, ти критикуваш изобщо идеята Европа. Нещо подобно направиха някои наши медийни и NGO-структури, които си присвоиха термина "гражданско общество" и нахално започнаха да говорят от негово име. Така че крайно време е да си отвоюваме европейската идея от неолибералите, американофилите и пазарните фундаменталисти. Електоралната победа на Сириза в Гърция ще бъде важна стъпка в тази посока.
А какво се случва в България, докато се води тази наистина изключително важна битка за душата на Европа? Откровено казано, само тъпотии се случват. Разни пишман демократи развяват дрипавите си антикомунистически знамена, грантови интелектуалци подбелват очи в русофобски бяс, а пък разните му там реформатори така са се сраснали с бюрократичния брюкселски новоговор, че сами не разбират какво говорят. Докато такива лица доминират публичното пространство, България ще продължи да бъде осъдена на тежък провинциализъм. През следващите години Европа ще отива наляво. И ако ние искаме да сме автентична част от модерния свят, трябва да зарежем пазарните катехизиси, да престанем да обясняваме света с неолиберални клишета и да спрем със създаването на десни партии. Трендът отдавна е сменен. Левите са на ход.
