/Поглед.инфо/ Тази „програма“ е публикувана за първи път на 3 септ 2007 г. в седмичника „Поглед“ (вж. приложеното факсимиле). Аргументите си, авторът ще изложи допълнително, след коментарите и мненията на читателите на поглед.инфо.
Ако бях кмет, централната част на София щеше да е първата екологично съвместима градска територия на Европа. Комуникационен пръстен, обхващащ кварталите между Централна гара, Сточна гара, гара Подуене, Хладилника, Манастирски ливади, Овча купел, Западен парк, Захарна фабрика и надлез Надежда, щеше да органичава достъпа на моторни превозни средства до централните райони на града. Единствено коли на “Бърза помощ”, сметосъбирането, противопожарната и аварийните служби и таксиметрови автомобили щяха да могат да влизат в центъра. Зареждането на търговските обекти щеше да става само през ограничени часове на деня срещу заплащане на екологична такса, която щеше да намалява прогресивно, ако автомобилите преминат на електрическа тяга. Публичният транспорт в централната част щеше да е само релсов. Улиците щяха да са изрядно асфалтирани. Придвижването с велосипеди щеше да се насърчава. Както в повечето страни на ЕС.
Ако бях кмет, около комуникационния пръстен щеше да обикаля еко-железница – монорелсова или на гумени колела като парижкото pneu metro. Откъм външната страна на пръстена щяха да са изградени многоетажни паркинги, търговски центрове, хотели, заведения за особено важни публични дейности като неотложна медицинска помощ и пр. Зелени пояси с ширина до 100 метра щяха да обхващат двете страни на пръстена. В хармония с тенденциите в ЕС.
Ако бях кмет, публичният транспорт в София щеше да е предимно релсов. Както в столиците и в големите градове на ЕС. Трамвайните линии щяха да стигат до Горна баня и Суходол, до Филиповци и Божурище, до Бенковски и Световрачане, до Аерогарата, до Враждебна, Чепинци и Кремиковци, до Горубляне, Герман, Лозен, Панчарево, до Малинова долина и Бункера, до Симеоново, Драгалевци и Бояна... Скоростен трамвай щеше да обхожда централната част по булевардите Евлоги Георгиев, Пенчо Славейков, инж. Иван Иванов, Сливница, ген. Данаил Николаев. Друг скоростен трамвай щеше да замени екологично отблъскващия автобусен превоз по бул. Цариградско шосе. Всички крайградски жп линии щяха да се преустроят за градски транспорт. Като в страните на ЕС.
Ако бях кмет, столичният градски транспорт щеше да има поне 20 нощни линии. Както е в Будапеща и в други големи градове на ЕС.
Ако бях кмет, столичани над 60 годишна възраст за жените и над 65-годишна възраст – за мъжете, щяха да ползват безплатно всички средства на градския транспорт. Както е в повечето столици на ЕС.
Ако бях кмет, центърът около площад Славейков – от бул. Витоша докъм Операта и храма “Св. Седмочисленици”, щеше да се превърне в софийски Бродуей. Половината от приземните етажи и безистените щяха да се преустроят в културни клубове, салони на изкуствата, книжарници, галерии, антиквариат...
Ако бях кмет, центърът на столицата щеше да има нови функционални сгради на Националната художествена галерия, Националния исторически музей, Съдебната палата, нови книгохранилища на Народната и Университетската библиотеки...
Ако бях кмет, щяха да бъдат напълно възстановени манастирите от т.нар. Софийска Света гора.
Ако бях кмет, в София щяха да се залесят нови 25 000 дка паркове и градини. Всеки район на столицата щеше да има поне три нови спортни съоръжения и площадки.
Ако бях кмет, щеше да има мораториум на безразборното строителство в централните райони на София, както и в отстояние на 100 метра от двете страни на входно-изходните артерии и на околовръстния път.
Ако бях кмет, ромските гета щяха да се преустроят в цветущи квартали. Както в Будапеща, например. Щеше да се възстанови дейността на общинските строителни организации и на ГУСВ за изграждането на евтини общински жилища. Част от тези жилища щяха да се предоставят на столични ромски семейства. Щяха да се създадат нови работни места за ромите, да се мотивират тези граждани на столицата да участват в строителството на собствени жилища.
Ако бях кмет, щеше да се възстанови програмата за рехабилитация и обновяване на сградния фонд на София. Като в столиците и големите градове на ЕС.
Ако бях кмет, всеки жител на София с нереализиран жилищно-спестовен влог към 01 януари 1989 г. щеше да бъде компенсиран с регулиран общински парцел и одобрен архитектурен проект за изграждане на едно-/двуфамилна къща.
Ако бях кмет, столицата щеше да има завод за безотпадна преработка на смет. Както е в повечето големи градове на ЕС. Преработката на сметта щеше да е толкова екологично безупречна, че майки с детски колички щяха да се разхождат наоколо без притеснение.
Ако бях кмет, щеше да се отмени такса “смет”. Битовите отпадъци щяха да се събират в специални полиетиленови торби, като в Швейцария и в някои страни на ЕС. Всеки вид отпадък – хранителен, хартиен, стъклен, метален, пластмасов и пр., щеше да се събира разделно в съответно обозначена торба, която в уречен ден и час да се оставя за сметоизвозване пред входа на сградата. Единственото задължение на гражданина на столицата щеше да е покупката на нова торба от кварталния магазин, след като старата се напълни. С други думи – щеше да плаща толкова, колкото смет произвежда. Справедливо, социално, екологично, антикорупционно!
Ако бях кмет, на територията на София щеше да се възстанови конституционно гарантираното право на достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване. Като в страните на ЕС. Щеше да се отмени “потребителската такса”. Не само защото е противоконституционна. Но и защото в ЕС здравеопазването е право, а не услуга.
Ако бях кмет, столичните декацетата и МБАЛ-ове щяха да станат отново поликлиники и болници, профилактиката и лечението в които щеше да е в хармония с Хипократовата клетва.
Ако бях кмет, щеше да се възстанови конституционно гарантираният публичен контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях. Като в страните на ЕС.
Ако бях кмет, в столицата щеше да има достатъчно училищни сгради, та учениците да преминат на целодневно обучение. Като в ЕС.
Ако бях кмет, лекарите и учителите в столицата щяха да получават достойно възнаграждение. Като в страните на ЕС.
Ако бях кмет, щеше да се възстанови ефективно програмата за изграждане на старчески домове и социално подпомагане на пенсионерите в София.
Ако бях кмет, “Топлофикация” нямаше да съществува. Столичани вече знаят, че топлото идва не от “Топлофикация”, а от отпадната топла вода, която ТЕЦ-овете изхвърлят след производството на електроенергия.
Ако бях кмет, столичани щяха да плащат за парно само общинска такса в размер до 4 лв. на радиатор за отопляемо помещение. Колкото са реалните разходи. Подръжката на топлофикационната мрежа щеше да се извършва от ТЕЦ – действителният производител и доставчик на енергия. Справедливо, социално, антикорупционно!
Ако бях кмет, на територията на София щеше да се прекрати самоуправството и грабежа на монополисти като “Софийска вода” (Веолия), “Електроразпределение” (ЧЕЗ), БТК (Вива) и др. Справедливо, законосъобразно, антимонополистично! Както повелява Конституцията! И в хармония с изискването на Евросъюза за съблюдаване върховенството на закона!
Накрая, но не на последно място, ако бях кмет столицата щеше да има общинска полиция, която да гарантира живота, имуществото, сигурността и честта на столичани. Както в повечето големите градове на ЕС.
Ако бях кмет, щях да апелирам гражданите на София да подкрепят тази програма с референдум. Както се практикува в страните на ЕС. Ако бъде одобрена, програмата щеше да бъде внесена в Народното събрание за неотложно гласуване, заедно с план за цялостното й финансово осигуряване.
Ако бях кмет...
