/Поглед.инфо/ През ноември м.г. опозиционната партия „Гоминдан“ убедително спечели местните избори на остров Тайван, официалното име на който е Република Китай. Председателката на досега управляващата Демократическа прогресивна партия (ДПП) Цай Инвен обяви, че се оттегля от поста си, макар да остава президент на страната. До 2024 година, когато предстоят поредните избори за държавен глава.
Според наблюдателите, резултатите от местните избори са сериозен провал за американския Истеблишмънт. ДПП изцяло поддържа американската политика на противопоставяне сближаването с Пекин; докато „Гоминдан“, в превод – Китайска Национална партия, традиционно се смята за прокитайска, подкрепя икономическото сътрудничество с Китайската народна република и макар да отрича, изглежда e склонна за евентуално обединение.
„Гоминдан“ е най-старата политическа партия в Китай. Основана е от прозападния демократ Сун Ятсен през 1912 г., след Синхайската революция, която сваля императора и обявява Китай за република. Опитите да се създаде представителен парламент обаче се провалят иСун Ятсен е принуден да мине в емиграция. След Руската революция през 1917 г. се завръща в Китай. Първоначално в Кантон, а после в Шанхай, възстановява партията и дори създава правителство.
Въодушевени от победите на болшевишката революция и след неуспешните опити да получат признание в чужбина, през 1923 г. ръководството на „Гоминдан“ се ориентира към сътрудничество със Съветска Русия. В Южен Китай пристигат руски съветници, най-значимият от които е представителят на Коминтерна Михаил Бородин. Задачи им са да реорганизират „Гоминдан“ така, че да се установи сътрудничество с Комунистическата партия. В резултат – в Китай се създава първият обединен фронт на двете партии.
През същата 1923 г. един от най-доверените на Сун Ятсен дейци – Чан Кайши пристига в Москва за военно и политическо обучение. Първият конгрес на „Гоминдан“ през 1924 г., на който присъстват и представители на китайските комунисти, приема програмата на Сун Ятсен, основана на „трите народни принципа“: национализъм, демокрация и просперитет. Сътрудничеството с комунистите се оказва нетрайно и води до въоръжени стълкновение между двете партии. След кончината на Сун Ятсен политическото ръководство на партията поема Чан Кайши. За разлика от своя съратник и учител, проходил много страни и прегърнал принципите на западната демокрация, Чан Кайши е доморасъл политик и на практика възприема предимно първият от „трите народни принципа“ – национализмът.
През октомври 1925 г. – на фона на укрепване отношенията между Китай и Съветския съюз, първородният му син Цзян (Чан) Чинг-гуо заминава за Москва. Иначе казано, Чан Кайши изпраща сина си да учи в Съветската страна в хода на започналата гражданска война на „Гоминдан“ срещу китайските комунисти. Известно време младежът живее в дома на по-голямата сестра на Ленин – Анна Илинична Елизарова-Улянова, чието фамилно име приема. Така Цзян Чинг-гуо става известен като Николай Владимирович Елизаров.
Учи в Комунистическия университет на трудещите се от Изтока, където впечатлява с изключителни познания по международна политика. Негови състуденти са деца на влиятелни китайски семейства, включително бъдещият комунистически ръководител Дън Сяопин. Завършва след това Военно-политическата академия на Червената армия.
На снимката: Цзян (Чан) Чинг-гуо (1910-1988), известен още като Николай Владимирович Елизаров, става президент на Република Китай (Тайван) през периода 1978-1988 г.
От 1931 до 1932 г. участва в колективизацията на селското стопанство в селата на Зарайския район на Московска област, Болшое Жоково и Болшое Коровино. През 1932 г. се установява в Свердловск, където работи в машинния цех на завода „Уралмаш“. В 1934 г. поема редакцията на фабричния вестник „За тежко машиностроене“. На следващата 1935 г. се жени за Фаина Ипатиевна Вахрева.
На снимката: Фаина Ипатиевна Вахрева (1916-2004), известна като първата дама на Тайван под името Цзян Фанлян
На 25 март 1937 г. заедно със съпругата си се завръща в Китай. Става един от ръководителите на лявото крило на „Гоминдан“ в борбата срещу японската агресия. Застъпва се за сътрудничество с комунистите. Редица анализатори считат, че това завръщане е станало по инициатива на Сталин. След нахлуването на японците в Китай през 1937 г., между ръководената от Мао Цзедун комунистическа съпротива и националистите на „Гоминдан“ се договаря втори обединен фронт за борба срещу японската агресия. Сталин се надява, че антияпонският фронт начело с Чан Кайши ще създаде предпазен тил срещу евентуална японска агресия към съветския Далечен изток.
След победата на Китайската народно-освободителната армия под ръководството на Мао Цзедун, националистическото правителство на Чан Кайши се евакуира в Тайван. Цзян Чинг-гуо оглавява тайванското Министерство на вътрешните работи, потушава опитите за бунтове на прокомунистически привърженици.
В различни периоди от политическата история на Република Китай (Тайван) Цзян Чинг-гуо заема ръководни длъжности: оглавява Демократичния съюз на младежта, става министър на отбраната, заместник-директор, а по-късно и директор на администрацията на партията Гоминдан. През 1972 г. е назначен за министър-председател. Активно участва и в дейността на Световната антикомунистическа лига. След смъртта на Чан Кайши през 1975 г. Цзян Чинг-гуо става председател на Централния комитет и Централния изпълнителен съвет на Гоминдана. През 1978 г. е избран за президент на Тайван, преизбран през 1984 г. за втори мандат. Умира на 13 януари 1988 г.
Цзян Чинг-гуо има съществен принос в политиката на Тайван. Под неговото ръководство икономиката на острова се развива успешно. Известни са десетте големи проекта, реализирани по неговa инициатива: националната магистрала север-юг; електрификация на железопътната линия по западното крайбрежие; северната жп линия; международното летище „Чан Кайши“; пристанищата Тайчунг и Су-ао; голяма корабостроителница; стоманодобивен завод; нефтена рафинерия и индустриален парк; АЕЦ. През 1987 г. военното положение е отменено. Макар и авторитарно, управлението става по-отворено и толерантно към политическото несъгласие. През цялата си политическа дейност Цзян Чинг-гуо има репутация на честен политик.
Каква е съдбата на съпругата му ФаинаИпатиевна Вахрева? Фаина е родена във вихъра на Първата световна война през 1916г. в селище близо до Орша, днес на територията на република Беларус. Застрашено от военните действия, семейството се евакуира в Екатеринбург. Девойката рано остава сирак. Младежките ѝ години преминават в големия индустриален град, преименуван на Свердловск. Става член на Комсомола, работи в завода „Уралмаш“. През 1933 г. се запознава с Николай Владимирович Елизаров, за когото се жени на 15 март 1935 г.
След като в 1937 г. заминава за Китай заедно със съпруга си – вече Цзян Чинг-гуо, по настояване на свекъра ѝ Чан Кайши, двойката повторно извършва брачна церемония по китайския обред и Фаина се преименува на Цзян Фанлян. Семейството има четири деца – три момчета и едно момиче. Всичките имат здравословни проблеми и умират малко след смъртта на баща им.
През 1992 г. делегация на република Беларус посещава Тайван и се среща с Фаина. Цзян Фанлян, родена Фаина Ипатиевна Вахрева, доживява до 88-та си година. Напуска този свят през 2004г.
А сега, ще изненадаме читателите с интересен щрих от спомените на Селим БенСаад, наскоро публикувани в книгата „Тайна семьи Сталина“. Селим е правнук на Сталин, роден е през 1971г. и живее в Москва. Син е на Галина, дъщерята на първия син на Сталин – Яков Джугашвили, който загива в нацистки концентрационен лагер.
„Деветдесетте години отвориха много рани. Съюзът на съветските социалистически републики престана да съществува, но построихме ли нова държава върху руините на старата империя, както направиха комунистите навремето? Добър въпрос! Историята е циклична.
Не само майка ми и аз, милиони хора не можеха да се адаптират към новата капиталистическа система. При социализма цареше уравниловка, но всички бяха добре нахранени, обути, облечени, имаха покрив над главата си и право на работа, както и безплатно лечение и образование. Да, не дебелеехме и не бяхме шик. Израснах със съветски котлети, а по празниците – и със салата „Оливие“. Овладявах стреса с истински шоколад, произведен по стандарта на ГOСT. Но през 90-те години парите не достигаха за такива „луксове“. Тези, които имаха крайградска вила, можеха да се спасят от гладна смърт. На нас – след разпадането на Съветския съюз, вилата в Жуковка ни бе отнета и нямаше къде да отглеждаме картофи.
Образованието рязко се обезцени, на преден план излязоха нагли рекетьори. Мама – филолог по образование, не искаше да се унизява да превежда порнофилми вместо книги на френски философи и поети. Така, внезапно получените парични преводи от китайските другари се оказаха изключително ценни за издръжката на семейството ни.
Да, правилно чухте. Мама беше любимата внучка на Сталин и последният носител на фамилията Джугашвили. След като комунистическата система се разпадна заедно със СССР, представители на една китайска компания започнаха да ѝ изплащат нещо като пенсия. Сигурно ще кажете, че Великият кормчия Мао Цзедун буквално е боготворил Сталин и двамата са били приятелски настроени. Не, не познахте! Всичко е много по-сложно и по-объркващо, ако се представя само като идеология на двете държави. Цяла книга няма да е достатъчна, за да опишат тънкостите на китайската история и политика през ХХ век, но ще се опитам да ви подскажа, като назова няколко имена.
Архивите съдържат кореспонденцията и преговорите между генералисимус Сталин и генералисимус Чан Кайши, когото Рузвелт и Сталин обсъждат в разговорите си. Защо? Празнувайки победата във Втората световна война, мнозина забравят, че Китай също бе част от театъра на военните действия, където Япония беше съюзник на нацистка Германия. Има поговорка: „Врагът на моя враг е мой приятел.“ Чан Кайши започва кариерата си с идеологическа борба срещу комунистите. Но след като Япония завзема Манджурия и установява там марионетно правителство, гражданската война отива на заден план. Основната му цел бе освобождението на Китай от японските нашественици. Съветската армия пряко участва в освобождаването на Манджурия, помага на Китай и на други фронтове. И сега ще ви покажа защо в този живот всичко не е толкова просто и как всички ние сме взаимосвързани.
Първородният син на Чан Кайши – известният тайвански общественик и политик Цзян Чинг-гуо, преди да остави своя отпечатък в историята, е изпратен от баща си през 20-те години на миналия век да учи в Москва. Известно време живее при по-голямата сестра на Ленин, дори участва в колективизацията на Зарайския район на Московска област. През 1932 г. заминава за Свердловск, сега Екатеринбург, където започва работа в завода „Уралмаш“. През 1935 г. се жени за Фаина Ипатиевна Вахрева, която по-късно – под името Цзян Фанлян, става известна в Тайван като първата дама. През 1937 г. Цзян Чинг-гуо и съпругата му се завръщат в Китай. Това са обратите и изненадите, които животът понякога ни поднася! Дълго съм мислил за значението на Личността в историята. Защо познаваме този или онзи политик, приписвайки му всички дела на своето време, сякаш този човек е живял във вакуум без нито един съюзник? Защо, както показва случаят с китайската пенсия на майка ми, не отчитаме човешкия фактор и духа на времето?“
И така, кандидатите на опозиционната партия „Гоминдан“ ще управляват 13 административни области на острова, включително четири от шестте най-големи региона, където живее близо 70% от населението на Тайван. Столицата Тайпе избра най-младия си кмет в историята – 45-годишният Цзян Ванън, правнук на Чан Кайши.
Според една мъдрост, превърнала се в сентенция „Изтокът е тънка работа“. В Китай – ще да е още по-тънка. Или, както казват специалистите, в Китай нищо случайно не се случва…
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
