/Поглед.инфо/ Преди пет години гражданско сдружение „Софийски обществен съвет“, на основание чл. 109 от Административно-процесуалния кодекс внася предложение до столичния кмет г-жа Фандъкова за пробно въвеждане на безтаксов превоз в столицата през празничните дни на 2015г. Заведено е с вх. №СО-6200-1323/ 02.12.2014 г. До днес резултат няма. Нито пък информация, дали предложението въобще е било разгледано. Очевидно т.нар. ръководство на Столичната община хич не го е еня за гражданските предложения, включително такива, които вече са се утвърдили като добри практики в страни на Евросъюза. Нека отново напомним за какво иде реч.
Идеята не е нова
Прилага се с успех в над 400 града по света: Талин (Естония, след референдум), Хаселт, Монс (Белгия), Булон-Биланкур, Обан, много предградия на Париж (Франция), Илиуполи (Гърция), Прага (Чехия, частично), Плоещ (Румъния, частично), Паулиния, Марика (Бразилия), Чепъл Хил, Айлънд каунти, Мисула, Веро бийч (частично), Мейсън каунти (САЩ) и в много други...
Безтаксовият или нулев градски транспорт се разглежда в контекста на тенденцията към социализация на публичните услуги (транспорт, ток, вода, газ, парно и др.) и отнемането им от монополисти, печалбари и мутри. В света отдавна са установили безспорните ползи от въвеждането му за гражданите и обществото:
- административни – по-бърз достъп до крайната точка; по-голяма ефективност; рязък спад на оперативните разходи (отпечатване и продажба на билети, заплати и осигуровки на персонала; и пр.);
- комунални – спад на задръстванията; по-висока средна скорост на МПС; по-лесно паркиране; по-малко ПТП; икономии от намаляване износването на уличната мрежа;
- търговски – ръст на търговските обороти; впрочем, големите вериги отдавна практикуват безплатен транспорт до хипермаркети и молове;
- социални – подобряване на околната среда, а оттам и здравето на хората;
- глобални – смекчаване проблемите, произтичащи от глобалното затопляне и изчерпване на въглеводородите.
Към предложението бе приложена следната сметка:
Според тогавашния отчет на Центъра за градска мобилност (ЦГМ), реализираният приход от градски транспорт в столицата за 2014 г. възлиза на 220 490 000 лв., които се формират от:
- продажба на билети и абонаментни карти - 95 679 000 лв.;
- „компенсации” от Столичната община - 92 531 000 лв.;
- „компенсации” от държавния бюджет - 23 790 000 лв.;
- „компенсации” от Столичния електро- и автотранспорт за покриване на загуби (!) - 8 500 000 лв.
Разходите по поддръжката на столичния градски транспорт са около 100-110 милиона лв. годишно, вкл. 26 277 000 лв. за материали, външни услуги, възнаграждения и осигуровки на персонал от 1 222 души;* тоест, по-малко от „компенсациите”, които общината и държавата превеждат на ЦГМ от нашите данъци. Това сочат публикуваните данни. Както и че печалбите на ЦГМ непрекъснато растат. Предишната година са били 23%. Официално признатите! Днес са значително повече. В същото време се тръби за „загуби”, теглят се „заеми” за закупуване на нови трамваи и тролейбуси и т.н. Нека не се заблуждаваме: новите превозни средства не са инвестиция на общината, нито на ЦГМ; те се доставят с пари от европейски програми. А „загубите” са от „източване”. Пир по време на чума!
След като градският транспорт на практика се финансира от публични средства къде отиват тогава приходите?
Откъде идва произволното налагане на по-висока „цена” на билета с цели 60%, жалбата срещу която, се точи вече четири години в съда? Защо ЦГМ отказва да представи финансовите си разчети за това увеличение? Какво означава политическо решение? Или става въпрос за „политическо увеличение”? Чрез което се генерира корупция и разпределя на черно ограбеното? Наглият, при това във вреда на столичани, произвол с налагането на 60-процентно увеличение не означава ли ново, още по-дълбоко бъркане в джоба на столичани? Защото за билетче отдавна ни цакат с повече от 2 лева. Плащаме веднъж чрез данъците и таксите; втори път – като ни принуждават да купуваме превозни документи. Дупченето на билет и играта на „контрол“ всъщност е параван за лично обогатяване на общинари и „наши хора” в т.нар. „Център за градска мобилност”, както и за пълнене на черни партийни каси. И въобще, кому е нужен посредникът ЦГМ?
Оказва се, че цялостната дейност на ЦГМ престъпва законите на страната: Столичната община няма законови правомощия да контролира превоза на пътници; единствено кметът може да издава наказателни актове, но не и да превъзлага функциите си; МВР няма право да отдава държавни служители под наем за ползване от търговски дружества; служителите на МВР нямат право да извършват контролна дейност, както и дейност по опазване на обществения ред по силата на „договор“; принудителното задържане от контрольор престъпва конституционно гарантираните права на лична свобода и неприкосновеност, и превръща деянието на контрольора в криминално престъпление.**
Въпросите могат да продължат. От години ЦГМ е известен с корупционни скандали. Достатъчно е да споменем недопустимия монопол по организиране на градския транспорт и паркирането; скандалът около финансиране на частни автобусни линии; непрозрачният, разбирай корупционен, начин на закупуване, поддръжка и ремонт на електронни средства за контрол, струващ на столичани над 5 милиона евро. При това тези „апаратчета” са негодни уреди за контрол, защото нямат независима сертификация. Но „таксуването” с тях продължава...
Много може да се говори и за издевателствата над граждани, практикувани от т. нар. контрольори. Преди години те пребиха до смърт 78-годишния копривщенец Желязко Петков, известен майстор-резбар, починал дни по-късно. Обществеността бе потресена от насилието, упражнено над уважавания от всички синоптик Минчо Празников. Предполага се, че вълчите разпри кой да разпределя парите за „черните” каси доведоха ли през 2005 г. до убийството на шефа Георги Василев. А защо бе убит приемникът му Марчело Доковски? Следващият кáпо Симеон Арнаудов (преместен на друго общинско местенце след пореден скандал) пък праща мутри да сложат скоба на колата на екипа на ТV7, при шофьор зад волана и работещ двигател, след като журналистите го питат къде отиват парите от паяци и скоби!
Изход от този разгул може да бъде безтаксовият градски транспорт или нулевата тарифа. Нека не бъркаме безтаксов с безплатен транспорт – такъв няма. И сега го плащаме от „компенсациите”, тоест, от нашите данъци. Освен публикуваната в медиите информация за все по-широко въвеждане на нулевия транспорт по света, Гражданският обществен съвет, съобразено с българските условия, предлага още една възможност за финансиране на публичния превоз в столицата: облагане с данък „градски транспорт“ в размер на 1% върху доходите; което ще доведе донепосредствени изгоди и за гражданите, и за икономиката на столицата.
Ето простата сметка:
По данни на Националния статистически институт (НСИ), наетите лица по трудово и служебно правоотношение в столичния град тогава, през 2015г., са били 715 хиляди;*** средногодишната заплата в София е била 14 410 лв.**** Като ги умножим, получава се брутно над 10 милиарда лв. (10 303 150 000 лв.). При 1% данък „градски транспорт”, само от заплатите – това прави 103 031 500 лв. – достатъчни за издръжка на безтаксов транспорт на столицата и околностите. Без „компенсациите” на Столичната община и държавата...
Средногодишната тежест на човек от този данък ще бъде 144 лв. – четири пъти по-малко отколкото е сега. Днес столичани се бъркат със 600 лв. годишно (по 50 лв. месечно) за персонализирана карта. При 1% данък, лицата на минимална работна заплата, която тогава по ПМС №139/04.06.2015г. е била 4 560 лв. (380 лв./месец), ще плащат 45,60 лв. годишно, тоест, колкото сега плащат месечно; а който получава годишно по 120 000 лв. (10 000 лв./месец), ще се бръкне с 1200 лв. Справедливо, нали? И принос на „по-заможните” за намаляване на автомобилния трафик, задръстванията, замърсяването на големия град!
В действителност годишните приходи на общината ще бъдат многократно повече от 100 милиона. Защото няма публикувана статистика, а и никой точно не знае, колко са наетите в сивата икономика на столицата; а ще се облагат всички доходи, не само заплатите. Допълнителен източник на финансиране ще идва и от рекламите.
Но това не е всичко
Преките и косвените приходи на общината и в бюджета рязко ще нараснат, като с нищожния 1% данък „градски транспорт” се облагат билетите за всички транспортни средства (жп, шосейни, въздушни) с дестинация София, както и столичните хотели, пансиони, къмпинги. Ще се повиши привлекателността на столицата, гостите й ще могат безплатно да се придвижват, което ще активизира туризма и търговската дейност. Ще намалеят и преките загуби от задръстванията и закъсненията, които, според Института за пазарна икономика сега възлизат на около 3 млн. лв./ден; или годишно – над 1 милиард!
Измежду големите обществени ползи от въвеждането на нулева тарифа ще бъде резкият спад, дори ликвидиране на сивата икономика. Защото Столична община ще бъде заинтересована да извади наяве участниците в сивия сектор, за да може да увеличава приходите си, вкл. от данък „градски транспорт“. Това ще е още един източник на финансиране, а и принос на общинската администрация с общонационално значение.
С ликвидиране на корупционния генератор ЦГМ ще се спестят и по-голямата част от разходите за материали, външни услуги, възнаграждения и осигуровки, които сега са над 26 млн. лв. Всичко това чувствително ще увеличи приходите и Столична община директно ще може да се обърне към решаване проблемите на хората, не към тяхното задълбочаване и огрубяване. Ще се създадат условия и ресурс за оптимизиране на градския транспорт; за разкриване на нови, вкл. денонощни, линии; радикално да се подобри и модернизира транспорта към крайградските селища; крайградските жп линии най-сетне да се ползват и за градски транспорт, както е във всички страни-членки; да секнат конфликтните ситуации, ограниченията на достъп до обществения транспорт; да се ликвидират проявите на расизъм, дискриминация, противоправният произвол на т.нар. контрольори, насърчавани сега от ЦГМ; и т.н. Така, Столична община и градският транспорт ще могат да достигнат европейските качествени показатели!
Това, което т.нар. ръководство на Столичната община арогантно ни отказа през 2014 г., може да се осъществи през 2019 г. Всичко зависи от нас, гражданите на столицата. Нали?
Бележки:
*https://www.sofiatraffic.bg/media/uploads/Sofia%20Urban%20Mobility%20Center_DR_AR_IFRS%20FS_31.12.2014_BG.PDF (стр.3, 6 и 7)
