/Поглед.инфо/ От месеци унгарският премиер Виктор Орбан, полският премиер Матеуш Моравецки и президентът на Италианската лига Матео Салвини провеждат редовни консултации по фундаментални аспекти на бъдещето на Европа и възможното сътрудничество между консервативните партии в тази насока. На състоялата се преди седмици последна среща, тримата ръководители, представляващи съответно националните си партии – унгарската ФИДЕС, полската „Право и справедливост“ и „Италианската лига“, се споразумяха да изготвят съвместна програма, в която, наред с другите неща, да издигнат като първостепенни въпросите за защитата на националния суверенитет, подкрепата на семействата и запазването на християнските корени на Европа. Специален акцент бе поставен върху категоричното отхвърляне на нелегалната миграция и антисемитизма.
Въз основа на резултати от проведени анкети, унгарската фондация Századvég („Краят на века“, създадена през 1993г. като консервативен мозъчен център за политически и социални проучвания и анализи на общественото мнение) изследва как европейската общественост и европейците като цяло се отнасят към идеите, ценностите и целите, набелязани по време на срещите на тримата водещи политици на Унгария, Полша и Италия и доколко на нашия континент има място за политика, основана на тези принципи.
Европейците по-скоро подкрепят семейството, вместо нелегална миграция
Според фондацията предизвикателствата, породени от масираната нелегална миграция през 2015 и следващите години, все по-значимо започват да определят европейския обществен дискурс. По целия континент леви либерални сили и десни партии, които се изместват наляво, възприемат про-миграционна реторика, очаквайки потенциални бъдещи гласоподаватели от средите на потоците, които нелегално се вливат в Европа.
В същото време проучване в рамките на „Проект Европа“, проведено от фондация Századvég и обхващащо 27-те държави-членки и Обединеното кралство, разкрива, че 75% от европейските граждани са разтревожени от притока на нелегални мигранти. Делът на тези, които между 2016 и 2020 г. считат, че повечето мигранти идват в Европа с икономическа цел и с надеждата за социални придобивки, се е увеличил от 47% на 57%. Под въпрос следователно е доколко брюкселският елит, който подкрепя глобалистките про-миграционни интереси, взема под внимание тези резерви на европейците в контекста на политиката си за насърчаване и оправдаване на нелегалната миграция.
В продължение на десетилетия подкрепата и защитата на семейството заемаше важно място в политиката на европейските християн-демократически партии. Днес обаче, следствие именно на динамичния растеж на гласоподаватели с мигрантски произход, се забелязва как институцията на семейството се е обезценила в очите на много десни политици в Западна Европа. Подобно на ляволибералните, те вярват, че миграцията е средства за спиране спадът на населението. Но проучването на Századvég разкрива, че повече от 69% от респондентите в ЕС и Великобритания предпочитат да разчитат на вътрешни ресурси и подкрепа на местните семейства, вместо да насърчават миграцията.
Разглеждайки конкретно демографските промени от последните десетилетия, според анкетите на фондацията 57% от европейците вярват, че намаляването на населението трябва да бъде овладяно не чрез улесняване на миграцията, а чрез насърчаване на раждаемостта. В тази насока са формулирани и подробно се разработват проекти за последователна закрила на семейството в цяла Европа. Европейската комисия и Европейския парламент обаче игнорират тези проекти, в политиките им продължават да властват тенденции, които да насърчават продължаващата подкрепа на нелегалната миграцията.
Стълбове на Европа трябва да бъдат силните национални държави и християнството
Ляволиберални гласове, подкрепящи делегирането на допълнителни правомощия на органите в Брюксел – за сметка на националните институции, се появиха и в Унгария – особено в кампанията за избори на Европейски парламент през 2019 г. Тези гласове считат, че трябва да се реализира концепцията за „Съединените европейски щати“. Но изследването на Századvég сочи, че относително мнозинство от европейските граждани (49%) предпочитат държавите-членки да имат повече власт над тази на Брюксел, а делът на тези, които се смятат предимно за европейци, е спаднал от 20% на 18% между 2019 и 2020 г. Фактът, че повече от три четвърти (77%) от респондентите в ЕС и Великобритания дават приоритет на националните решения потвърждава, че не е създадена т.нар. европейска идентичност, която да замени националната, макар от десетилетия брюкселският елит отчаяно да се опитва да налага „европейската идентичност“ и да поставя това като „основно условие“ за по-нататъшното „обединяване“ в Европейска супердържава.
Борба с антисемитизма
В исторически план както левите, така и десните в Европа след края на Втората световна война се отнасят към еврейските общности като към естествени съюзници и считат отхвърлянето на антисемитските прояви за свой основен политически дълг. Но днес, подкрепяйки пристигащите в Европа потоци от нелегални мигранти – повечето с антиеврейски настроения, настъпват промени в подхода и на левите, и на десните, спрямо антисемитизма, доколкото в „новите европейци“ те виждат потенциален електорат. Този обрат събужда останките от латентен антисемитизъм, битувал през вековете в Европа. Свидетелства за това са графитите от пречупени кръстове по стените на сградите в големите градове, тиражите на биографии и спомени за Хитлер, възраждане на неонацистки организации, на открити неонацистки маршове и прояви. Впрочем, тази тенденция е видна и у нас: вече имаме дори магистрати, които открито оправдават неонацистки практики...
В тази обстановка не е изненадваща анкетата на Századvég, според която 24% от европейците считат, че не се чувстват или не биха се чувствали в безопасност ако са евреи. Освен това един на всеки четирима европейци или 25% от анкетираните смятат, че има дискриминация между евреи и не-евреи.
От друга страна, изследванията сочат, че унгарските евреи преживяват ренесанс от 2010 г. насам, тоест, след идването на ФИДЕС на власт, което определено подсказва, че последователното придържане към политиката на традиционните ценности – и на християнството, и на юдаизма, води до национално консолидиране.
Възниква интересна ситуация: в резултат от съобразяването на значими християн-демократически, дясноцентристки партии със стремежите на ляво-либералните сили в подкрепа на миграцията и срещу традиционните християнски ценности, широк сегмент от електорална маса и от едните, и от другите среди, не желае да се приспособява напълно към промените, напътствани от партийните им ръководства; тя остава да се лута без партийно представителство на европейско равнище. Но тези хора са потенциални избиратели, които продължават да смятат за важно запазването на традиционния образ на Европа. Въпросът е: кой ще успее да спечели тези маси за една нова обединена Европа – Европа на традиционните ценности, на националния суверенитет, на християнските корени?
* Не е задължително позицията на редакцията на Поглед.инфо да съвпада изцяло с тази на автора.
