/Поглед.инфо/ Брекзитът беше земетръсно събитие за Европейския съюз. То разтърси много от политическите аксиоми, разби клишираните схеми за анализ и отвори проблемите, които зрееха отдавна в самата сърцевина на ЕС, но мнозина предпочитаха да се правят, че не ги забелязват и да разчитат, че бюрократичната мъгла по някакъв начин ще ги реши. И понеже сме на вълна Великобритания, ще припомня, че Джеръми Паксман бе описал старото мото на английския консерватизъм: "Няма нито един проблем, който да е толкова голям, че да не може да се реши чрез активно бездействие".

Уви, старите консерватори вече ги няма, а новото поколение хищници ала Дейвид Камерън решиха да заложат на политика, която не се гради на бавно развитие, а на поредица от шокове. Това е номерът на десните екстремисти. Те установиха, че когато вкарваш едно общество от криза в криза, идва момент, в който дори и най-екстремното започва да минава за нормално, извратеното за норма, а популизмът за основно поле на действие. Шок след шок, бомба след бомба, докато не парализираш съпротивителните сили на здравия разум.

И понеже Великобритания първа стана жертва на този политически експеримент, където консерваторите се превърнаха във фабрика за постоянна шокова терапия, допускайки Найджъл Фарадж като свой политически сателит, беше съвсем естествено цялата европейска левица да обърне поглед към Острова, защото от развитието на събитията там ще зависи съдбата на ЕС. Не точно в апокалиптичния смисъл на думата, но определено в по-съдбовния - дали ще остане същия или ще тръгне да се променя в мистериозна посока.

Точно заради това ще се опитам да ви предам впечатленията си от една конференция в Лондон, организирана от ПЕС, и посветена на Брекзита, за да мога, на основата на мислите, споделени там, да направя съвсем кратък анализ на парадоксалната ситуация в ЕС.

Всички с интерес чакаха речта на лидера на ПЕС Сергей Станишев, защото той трябваше да направи дългочаквания синтез, анализ от лява гледна точка на Брекзит, или по-скоро какви последствия ще има това за Великобритания и ЕС. Станишев беше афористичен и язвителен към британската премиерка Тереза Мей. "Тереза Мей си мисли, че е в ресторант, в който поръчва всичко от менюто, а ЕС плаща сметката", нападна я той, визирайки двусмисленото политическо поведение на управляващите в Британия. Президентът на ПЕС акцентира и върху качеството на политическия дебат за Брекзита. Според него, той е бил наводнен с лъжи, които продължават да се повтарят и не позволяват хората да видят истината. А тя е, че Великобритания напуска общия пазар, това няма как да не засегне хората и те ще платят солената цена за напускането на Съюза. Той се обърна директно към Лейбъристката партия и ги призова да бъдат формацията, която да говори за тези лъжи, която да обяснява процесите, която да бъде на страната на истината.

Разказах подробно речта на Станишев, за да можем да видим нейната стратегическа цел. Европейската левица има един системен проблем и очевидно лидерът на ПЕС съвсем ясно го осъзнава. Тази вълна от шокове, с която действат "антисистемните сили", привлича спонтанно и доста традиционни леви избиратели. Всъщност Брекзитът едва ли щеше да успее, ако посланието за напускане не бе достигнало до традиционни избиратели на лейбъристите.

Хората избраха промяната, без да мислят дали е добра или лоша, а просто защото е промяна. Агентите на Брекзита успяха да се представят като нейни носители, а в разтърсения от геополитически трусове свят хората търсят преди всичко сигурност. Тоест досегашното статукво не ги устройваше по никакъв начин.

Ето тук е сърцевината на посланието на Станишев към лейбъристите - покажете, че промяна няма да има, или ако се осъществи, тя ще е негативна!

Това е битка в спешен политически порядък!

Левицата трябва да върне своите позиции, защото предстоят избори във Франция, след това в Германия...

Казано по друг начин, президентът на ПЕС призова левицата да се завърне в политическия дебат, защото, дори и във Великобритания, в един момент се създаде усещането, че за и против Брекзита спорят различни части от Консервативната партия.

Тук вече идваме до величествената фигура на Джеръми Корбин – лидер на Лейбъристката партия на Великобритания.

Той е удивителен харизматик и оратор!

Когато заговори, залите притихват и го слушат!

Това е странно, особено като се има предвид, че откакто е станал лидер на Лейбъристката партия, срещу него се води чудовищна медийна кампания, подхранвана и от среди от собствената му партия. Сега враждебните лейбъристи атакуват Корбин заради "неясната" му позиция за Брекзита.

Всъщност позицията му беше достатъчно ясно изразена - "не" на напускането, но Корбин има биография на дългогодишен противник на ЕС и заради това го обвиниха, че не е бил достатъчно активен. Веднага след референдума пък, английският социалист призова депутатите да подкрепят неговите резултати, защото гласът на народа трябва да бъде уважен.

Тази позиция не срещна разбиране, въпреки че е много трудно един истински социалист да се обяви срещу резултати от толкова масово народно допитване.

Всъщност Корбин много ясно очерта контурите на новия дебат във Великобритания. Вълната от шокови действия има логичен край - консерваторите в крайна сметка се борят за нова дерегулация, приватизация и бюджетни икономии.

Същата стара рецепта на ужаса, но опакована под формата на загриженост за Острова и неговата политическа съдба вън от ЕС!

Нещо повече - Тереза Мей и нейният кабинет съвсем сериозно възнамеряват да използват чужденците, които живеят във Великобритания, а сред тях и над 300 хиляди българи, като разменна монета за достъп до свободния пазар на ЕС, или най-малкото за извиване на ръцете на Съюза в преговорите.

И така, оказва се, че Лейбъристите са изправени пред интересната задача - да се борят с последиците от Брекзита в техния антисоциален аспект, да настояват за достойни и честни преговори с ЕС и същевременно да бъдат изразител на интересите на онези англичани, които са настроени проевропейски, но едва ли се вдъхновяват много от ЕС, доминиран от старите десни!

В крайна сметка - моят собствен извод е тревожен. В европейски мащаб десницата успя да наложи своите теми като водещи, а левицата не успя да постави своя дневен ред. В резултат на това - от мъглата изплуваха крайните политически партии, които се превърнаха в опозиционен глас и така привлякоха на своя страна бунтовно настроените хора.

Заради това е време левицата да изостави спокойния тон и хладните анализи, а да се върне на полето на страстния политически дебат!

Това е емоционален изход от ступора, но той е жизнено необходим!

Станишев и Корбин са двата лъча на това връщане. От една страна, балансьорът, който трябва да бъде глас на толкова много различни партии с разнопосочни интереси, и от друга - автентичният, който трябва да разбере, че е време да бъде остър и безкомпромисен, защото с политическите чудовища няма друг полезен ход.

Брекзитът беше земетресение, но вторичните трусове са по-опасни! Защото, ако левицата не се върне спешно в шампионската лига на този дебат, то десните идеи напълно ще изсмучат от живот Европа. Защото дори и хората в Англия, които се гневят на Брекзита, не се гневят с образа на Меркел или Оланд в главата. Те се гневят, защото още носят образа на старата социална Европа, която беше мечта и стремеж, а не банки и финансова олигархия.

Може би е време левицата да се сети борбата срещу кого я изведе навремето на политическата сцена...