/Поглед.инфо/ След кончината на руския неолиберален опозиционер Алексей Навални, западните и българските медии започнаха същинска надпревара не само в героизирането и митологизирането на личността му, но и да пишат колко виновен е руският президент Владимир Путин. Същите държавни институции, медии и общественици в Западния свят, които повече от година не могат да отговорят на въпроса кой взриви "Северен поток", веднага разбраха кой е убил Навални. Това са, нека да припомня, медиите в Западния свят, сред които и нашите големи телевизии, които години наред мълчат за дивашката саморазправа на американските и британски власти с журналиста Джулиан Асандж. Слушаме денонощни дитирамби как тиранинът Путин, който пие кръв от еленови рога (сериозно твърдение на "сериозна" британска медия), е убил заточеника Навални, който излежаваше присъда в наказателна колония за финансови измами. Но точка на безумието им не сложиха руснаците с някакви разкрити от тях документи и аргументи, а най-неочакваната личност...... украинският разузнавач №1 Кирил Буданов, шеф на ГУР (Главното управление на разузнаването).
И западните медии, заедно с българските си подгласници, мигом замлъкнаха. След което най-спокойно и нагло ни съобщиха, че според шефа на украинското разузнаване, Алексей Навални е починал от естествена смърт и по-точно от тромб. Защо украинските служби не искат смъртта на Навални да се окаже "неестествена" остава също отворен въпрос, както и това рязко сменяне на тона от страна на Киев.
Истината е, че смъртта на руския опозиционер дойде в крайно неудобен за Москва момент. Тъкмо интервюто на американеца Тъкър Карлсън с Владимир Путин беше направило същински пробив в медийната желязна завеса между Запада и Изтока. Ако видите коментарите и широкия обществен резонанс, който имаше на Запад, ще разберете, че това интервю беше голям успех за Кремъл и Путин.
За първи път от началото на войната те имаха възможност да представят на западното общество своята гледна точка за събитията. И да обяснят на американския народ и другите западняци, че конфликтът в Украйна не започва през 2022 година, а има много по-стар и сложен генезис, както и сериозна вина за започването му имат именно няколко последователни администрации във Вашингтон - на Клинтън, Буш, Обама и Байдън.
Интервюто беше много добре прието особено от консервативните среди в Америка, които са уморени от войната и от изливането на десетки милиарди долари от джоба на данъкоплатците им в бездънната яма за пари, наречена правителство на Владимир Зеленски. При това без особен резултат, защото въпреки цялата колосална западна подкрепа, рекламираното навсякъде украинско контранастъпление беше пълен провал.
Според руски източници са загинали от 160 до 180 хиляди украински военни срещу скромната "печалба" от няколко изоставени села в Запорожие и ДНР, които така или иначе сега се връщат под руски контрол.
И ако не вярвате на руските източници, нека да подчертаем дебело, че и западните аналитични центрове признаха, че контранастъплението на Зеленски е абсолютен провал и е изтощило изключително много Въоръжените сили на Украйна без да има видим резултат.
Това се случи на фона на острия конфликт между републиканци и демократи в Съединените щати, в рамките на който консерваторите обвиняват управляващите неолиберали, че пръскат пари за прокси войната в Украйна, докато южната граница на Америка е напълно пробита, инфраструктурата в страната е в окаяно състояние, а американските градове са свидетели на засилващата се наркоманска епидемия, която обхваща цели квартали.
Според републиканците Белият дом вместо да се погрижи за проблемите на американската нация у дома, преследва политика на конфронтация с ядрена сила като Русия, без да има ясни цели, концепция за победа или да е отчел видими резултати на своето прокси Украйна.
Ето защо интервюто на Тъкър Карлсън с Владимир Путин беше истински хит сред консервативните среди в Америка. И ето защо смъртта на Алексей Навални, която веднага беше приписана на "тиранина", дойде удобно за демократите в САЩ, както и по-агресивните натовски държави като Великобритания, които искат допълнително ескалация в Украйна.
Неолибералите веднага посочиха, че не може да има разговори и диалог с "чудовището" в Кремъл, което убива невинни опозиционери. Без да се питат защо му е на Путин да убива Навални, който от политическа гледна точка така или иначе беше вече мъртъв, и то точно преди президентските избори в Руската федерация.
И всичко в цялата история щеше да се върже чудесно и с щастлива пропагандна развръзка за неолибералите в САЩ и Европа, ако украинското разузнаване не беше опровергало твърденията, че Навални е убит от руски служители по нареждане на Владимир Путин.
Защо Киев или по-точно украинското разузнаване направиха това опровержение? Известно е, че никога не са имали проблем да прехвърлят вината на руснаците, включително и за своите собствени престъпления.
Помним недоказаните твърдения на украинците за клането в Буча, както и нелепите изказвания, че Русия е обстрелвала цивилно население в този или онзи донбаски град, който се оказва, че е под руски контрол (тоест, че Русия обстрелва градове, които счита за собствена национална територия, населена с руски граждани). Наистина изненадващо и необяснимо на пръв поглед.
Казвам на пръв поглед, защото тук има няколко факта, които трябва да се отчетат. Първо, Владимир Зеленски не е оторизирал Буданов да прави подобно твърдение, бъдете сигурни в това. По простата причина, че самият Зеленски не изостана от западните си колеги и побърза да припише смъртта на Алексей Навални на Владимир Путин и Кремъл. Второ, защото самата Украйна се тресе от вътрешни конфликти. Не е тайна, че напускането на поста му на бившия шеф на Въоръжените сили на Украйна ген. Валерий Залужни се дължеше на конфликт със Зеленски. Военните, представени от Залужни, не бяха доволни от факта, че прекаляващият с разни субстанции и загубил връзка с реалността президент ги праща като пушечно месо в безсмислени кланета като това в Бахмут, където беше ясно, че Украйна ще загуби.
Очевидно има силен разнобой в рамките на военно-политическото ръководство на украинската държава, който вече сериозно се отразява и на способността на Украйна да оперира на международното поле, а също и като държава. Нещо повече, вероятно говорим за лобита на различни западни сили, например британско, американско и германско лоби, които седят зад ул. "Банковая" от една страна, а от друга - зад Залужни, Буданов и кмета на Киев Кличко.
Ако оставим настрана факта, че този разнобой не вещае нищо добро за украинския режим и способността на Украйна да спечели войната с Русия (нещо, което и редица западни анализатори вече признават, че е фактически невъзможно), това повдига още по-интересната тема за разделението в самия западен лагер. Очевидно е вече - а този случай само го потвърджава, че има различни сили на Запад, които разглеждат Украйна през различна призма.
Военолюбивото и опасно изказване на Еманюел Макрон за натовска интервенция в Украйна, например, не беше добре прието от редица държави, сред които не само традиционните "непослушни" Унгария, Словакия и Турция, но и от Германия и дори Полша. От друга страна, Лондон се задоволи да каже, че няма да прави широкомащабно разполагане в Украйна, което обаче оставя вратичката за "разполагане с малък мащаб", каквото и да означава в количествено измерение това. Изглежда, че Западът не е единодушен по отношение на конфронтацията с Русия и някои западни сили вече се надяват на деескалация.
Това може да се дължи както на тежкото икономическо положение, което се появи заради антируските санкции, така и на основателните страхове, че разширяването на конфликта ще доведе до пълна разруха в цяла Европа и невъобразимо прекрояване на границите, каквото не сме виждали от периода 1989-1999. В самите САЩ очевидно няма широк консенсус относно подкрепата за Украйна и бъдещето на американско-руските отношения. Ясно е, че някои републиканци залагат на традиционния изолационизъм, а други на "завоя към Азиатско-Тихоокеанския регион". Но и сред демократите вече подкрепата за войната не е единодушна.
Надали и самата администрация на Джо Байдън говори с един глас в това отношение. Има крайни ястреби, които следват линията на други западни партньори като Великобритания, която е за тотална конфронтация с Русия, включително до сблъсъци между натовски и руски войски. Но има други демократи, които се притесняват, както от вътрешнополитическите последствия на ескалацията в Украйна - най-вече загуба на позиции спрямо републиканците, така и от външнополитическите последствия. Съединените щати все пак са ангажирани в още два конфликта - тези в Газа и Червено море, а винаги съществува опасността от ескалация и в Тайванския проток.
Допълнителното ескалиране на събитията в Украйна и около Русия може да вкара Америка в клопка, от която няма излизане. Както моят приятел и голям наш анализатор доц. Валентин Вацев казва, боговете на войната действат по своя собствена логика. И ако някои хора сред западните елити са готови на пряка война с Русия от страх, че в противен случай ще загубят позициите си, то други основателно се притесняват, че Западът не е готов за Трета световна война. И че в такъв конфликт може цялото човечество да изчезне, имайки предвид ядрените оръжия.
Ето защо не може да изключим, че разнобоят в твърденията на Владимир Зеленски и неговия пръв разузнавач Кирил Буданов не е случайност и координационна грешка, а отражение на реалното разположение на силите и противоречията в самата Украйна и целия Запад. Вероятно с всяка следваща руска победа гласовете на разума, които ще търсят нова "Ялта" с руснаците, за да се избегне фатална и апокалиптична ескалация, ще растат. Но също така опасността от пълномащабна руско-натовска война не може да се изключва. Страни като Великобритания, както и някои от американските демократи не крият, че са готови за подобен ход. Раненият звяр, както казва народната мъдрост, е най-опасен. И ако англосаксонските елити усещат, че губят възможността си за световна хегемония, това може да ги тласне към допълнително ескалация.
Сам по себе си случаят с Навални не е чак толкова важен, отвъд чисто човешката трагедия, че един човек е починал. Но той е показателен за различните трактовки на събитията, които има сред западните и украински елити. Тези, които искат ескалация и война с Русия, са готови да припишат не само Навални, но и вероятно всеки смъртен случай в Русия на Путин. Но други, като Кирил Буданов и хората зад него, вероятно ще продължат да бъдат внимателни, осъзнавайки, че няма особено нужда от последващо и допълнително демонизиране на руския президент и държавата, която той представлява. В крайна сметка прекомерната демонизация пречи на прагматичните ходове за размразяване и мирни преговори, каквито вече се чуват от редица западни представители, а с половин уста дори и при някои киевски лица.
Предстои да видим в каква посока ще поемат отношенията между Русия и Запада и дали може да има мирно урегулиране на ситуацията в Украйна. В противен случай рискуваме не просто позициите на недолюбваните от никого западни неолиберални елити, но и съдбата на цялото човечество. Каквито и да са мотивите на Кирил Буданов да заяви, че не Путин е отговорен за смъртта на Навални, това е едно полезно отрезвяване на фона на медийната истерия и войнствена реторика в Европа и САЩ, които вкарват политиците в капана на непрекъснатата конфронтация. Все пак не можеш да седнеш на масата за преговори с някого, когото си представил като нов Хитлер.
