Източните Родопи се вдигат на бунт срещу готвения химически геноцид с 7 хиляди тона експлозиви, гигантски количества ксантогенати и дитиофосфати

„Уважаеми съграждани! Попълзновенията на хищната златодобивна компания „Дънди” да уни­щожи земята ни не спират. Фокусирали се в златото на Ада тепе, те не се интересуват от унищо­жението, което ще дойде с добива му. Да, това ще бъде унищожение, Апокалипсис. На повърхността на Ада тепе, в латентна форма, има огромни количества арсен. В недрата на земя­та има уран. Самата техно­логия на добива ще залее земята ни с най-страшни хи­микали, включително и със скриваните днес цианиди. Ще натровят земята, водата и въздуха ни“. Така започва призивът на сдружение „Живот за Крумовград“ жителите да излязат на протест на 29 април в центъра на града.

Повече от пет години продължава битката за 60 тона злато, които лежат под живописните баири в Източните Родопи. Канадската „Dundee Precious Metals” Inc., която не успя да сложи ръка върху жълтия метал по времето на тройната коалиция, бързо проби при сегашното правителство. На 9 февруари 2011 г. кабинетът на Бойко Борисов даде на „Болкан Минерал едн Майнинг“, дъщерно дружество на DPM, 30 годишна концесия за добив на злато и сребро в находището „Хан Крум“ на обща площ от 19 квадратни километра. Изненадващо освен Ада тепе, където са най-големите залежи - 835 000 тройунции, равни на над 27 тона злато, концесията обхвана и съседните баири – Къпел, Къклица, Скалака, Синап и Сърнак.

Още през 2006 г. когато канадските златотърсачи започнаха да дупчат като бесни баирите на юг от Крумовград, местните хора не приеха с отворени обятия вестта за несметното имане, което лежи на два километра от центъра на града. Причината за масовия отпор на крумовградчани беше избраната от “Дънди” технология за

цианидно излужване на скъпоценния метал.

Проектът предвиждаше да се добива годишно между 850 хиляди и 1 млн. тона руда, която да се обработва с опасния химически реактив. Предвижда се мината да работи 8-10 години. Нарасналият риск от катастрофално отравяне на природата с арсеноводород, циановодород и серен диоксид изкара местното население на масови протести, а гневната подписка срещу цианидите бе подкрепена от близо 10 хиляди души. В демонстрациите се включиха и природозащитници, а също така и политици от близката част на Северна Гърция.

Миналата година „Дънди прешъс металс” смени плочата и официално се отказа от цианидното излужване, при които максималният добив на злато от златосъдържащата руда е 96 %. "С този проект ние сме отговорили по наша преценка на всички притеснения на населението – въпреки че най-добрата налична техника за извличане на крайни метали от рудата в Крумовград си остава цианидната технология", коментира тогава пред "Дневник" главният мениджър на дъщерните дружества на DPM - "Болкан минерал енд майнинг" и "Челопеч майнинг" Алекс Нестор. Според преработения проект добивът трябва да бъде с открит рудник и да се прави само с дупчене, взривяване, трошене, смилане и флотация (отделяне на рудата с вода), без използването на токсични химикали. След обработката се получава не метал, а златно-сребърен концентрат, който ще се преработва допълнително в разположената в Намибия фабрика на DPM. Няма да бъде строено хвостохранилище за отпадъците, депо, в което боклукът ще се складира смлян на паста.

Всъщност картинката, представена от канадската корпорация, не е толкова розова.

При флотацията на рудата ще се използват силно отровни вещества, които могат да да превърнат в химическа пустиня голяма част от Източните Родопи за столетия напред.

В началото на март 2011 г. поотделно община Крумовград и „Информационен и учебен център по екология“ атакуваха концесията пред Върховния административен съд. Делото е насрочено за 27 април.

«Притеснението ни е основно в няколко направления, които касаят населението и природата. Едното е относно влиянието върху водите на р. Крумовица и други кладенци за питейно-битово водоснабдяване на селища в района и недопускане на

замърсяване на водите при преливане от резервоара

за оборотни води“, казва кметицата на общината Себихан Мехмед. Според нея не е ясно каква ще бъде здравната защита на населените места Сойка, Чобанка 1, Чобанка 2, Къпел, Победа, които, въпреки записаните законови отстояния, определени в Наредба №7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, попадат в хигиено-защитните зони. Кметицата е обепокоена и от влиянието на взривните работи, взривната вълна и отделящият се прах в приземния въздушен слой.

Официалните мотиви за обжалването са, че при даването на концесията е представена Оценка за въздействие върху околната среда /ОВОС/ единствено за «Ада тепе», но не и за останалите пет баира, които попадат в находището «Хан Крум». Липсва и задължителната Оценка за съвместимост с «Натура 2000». Златната мина попада в рамките на защитената зона «Източни Родопи» и се намира в непосредствена близост да друга защитена зона - «Крумовица».

Рудникът ще бъде открит и ще се пробива и взривява до дълбочина от 400 метра.

Красивите ни хълмове ще се превърнат в зловещи кратери,

а някои от ямите после ще ги пълнят с токсични отпадъци, а отгоре ще се извъши рекултивация на почвата. Ще ни вземат златото и ще ни оставят отровите, от които ще страдат и нашите деца и внуци. Няма да го позволим на никаква цена!», категорична е общинската съветничка от БСП Маргит Василева.

Крумовградчани се мръщят и на химическия коктейл, който ще се завихри при флотацията на рудата. Натриевият цианид в новия проект е заменен с ксантогенат, натриев силикат, меден сулфат, дитиофосфат. По този метод канадската компания се надява да постигне извличане на злато до 85% и на среброто — до 70%.

Според изготвения през декември м.г. Доклад за ОВОС във флотационната фабрика ще се използва калиев амил ксантогенат. От опасния химически реагент за десетте години /по 8 хиляди работни часа годишно/ ще се хвърлят 120 000 тона, и то само за Ада тепе.

Рудата ще бъде обработена и с 120 000 тона натриев силикат,

16 000 тона дитиофосфат и 88 000 тона меден сулфат.

Крумоград не се радва и на планираните взривни работи на близките баири. DPM предлага да извършва по 100 взрива годишно или два пъти седмично. За всяка пукотевица ще бъдат използвани по 7 000 кг взривно вещество, което прави 700 тона годишно или 7 000 хиляди тона за цялата експлоатация на рудника. Експлозивите ще бъдат от типа «ANFO» и Емулсия - амониев нитрат плюс бензин, известни като най-мръсните взривни вещества. «Близостта е опасна - 800 м. по въздух от Болницата и Дома за стари хора. За населението означава, че направо ще взривяват в техните дворове и ниви. Там се намира вододайната зона на Крумовград и вятърът духа към града. За отпадъците въобще да не говорим», отбелязва Маргит Василева, която е председател на «Живот за Крумовград».

В тези сметки обаче не влиза взривяването и излужването на рудата от останалите пет баира — Къпел, Къклица, Синап, Сърнак и Скалак.

"Дънди" ще изгребе злато за поне десетина милиарда лева, а срещу цялото това "удоволствие" и отровена пустиня България ще получи трохи. Концесионната такса, подписана от министър Трайчо, се движи между 1,44 и 4% годишно. Таксата зависи от динамиката на цените на Лондонската метална борса.

DPM гордо обяви, че няма да строи хвостохранилище, а «интегрирано съоръжение за съвместно депониране на минните отпадъци». Всъщност това е игра на думи — обработената с отровни химикали и смляна на паста скална маса ще се депонира в склад, с капацитет от 14 млн. куб. м. За зла беда хвостохранилището се намира само на 150 метра от река Крумовица, която запасява с чиста вода цялата община. За десесетилетка се предвижда там да бъдат депонирани 7, 2 милиона тона производствени отпадъци от преработката на рудата.

Забележително е, че мащабното използване на опасни взривни и химически вещества е интерпретирано твърде безгрижно в Доклада за оценка на въздействието за околната среда.

„По отношение на екологичното равновесие - съгласно изготвеното от

Дружеството Инвестиционно предложение, откритият рудник ще бъде разположен на относително малка площ, като се предвижда модерен технологичен способ на работа и строги мерки за контрол на евентуални неблагоприятни въздействия върху околната среда и населението. При спазване на стандартите на дейност на Дружеството и на

поетите ангажименти по рекултивация рисковете са сведени до минимума за всяка човешка дейност“, се казва в доклада, изготвен от „Данго Проект Консулт“ ЕООД.

Подчертано е, че дитиосулфатът е основна съставка за смазочните машинни масла, водното стъкло /натриев силикат/ намира приложение при заздравяване на слаби строителни почви (например льосови) или за хидроизолации, медният сулфат пък е познат като „син камък” и населението го ползва в борбата срещу земеделските вредители. Флокулантът и пенообразувателят не се определяли за вредни за околната среда, а ксантогенатът в концентрациите, в които ще се използва, не можело да се разглежда като опасен компонент.

Взривовете също така нямало да навредят въпреки отделянето на големи облаци прах, въглеродни и азотни оксиди и въглеводороди.

Крайната екологична оценка гласи, че предложената от “Дънди” технология за добив и преработка на златосъдържащи руди не предвижда генерирането на отпадъчни газове, отпадъчни води и твърди отпадъци, които да предизвикат наднормени натоварвания с негативно въздействие спрямо околната среда и здравето на хората.

Разположените досами река мина, флотационна фабрика и хвостохранилище обаче също са извор за тревоги за населението. Те ще бъдат само на 800 метра от града, а в същото време

Крумовица е една от най-водоносните в България

Общинарите са загрижени от опасността от разлив в хвостохранилището, съвсем близо до вододайната зона на града, и заради зачестилите в последните години природни аномалии в Източните Родопи - внезапни порои от 200 литра на кв. м, продължителна суша и земетресения от 3.5-4 по скалата на Рихтер. "Крумовица прилича на локва - отбелязва заместник-председателят на Общинския съвет Тасим Мустафа. - Но ако сега завали, след три часа реката ще е дълбока осем метра. Често се случва да отнася къщи, пътища и мостове - всичко, което среща по пътя си."

Основният поминък в Източните Родопи е тютюнопроизводството – в общината се отглеждат знаменитите ориенталски сортове "Крумовград" и “Башибали”, а изкупвачите отдавна са предупредили селяните, че ако рудникът и флотационната фабрика отворят врати, могат да забравят, че някой ще се поинтересува от тяхната замърсена продукция.

Земята под находището е почти изцяло горски фонд, собственост на държавата. Но в района на планирания рудник на Ада тепе попадат и няколко махали с почти изоставени къщи.

Много от собствениците са напуснали страната по време на "голямата екскурзия" през 1989 г. в разгара на "възродителния процес" и понастоящем са в Турция. Около Ада тепе обаче и днес живеят 21 семейства, които DPM планира да изсели от другата страна на почти пресъхналата река Крумовица. "Миналата година някакви чужденци с камери обикаляха и снимаха къщите и нивите", казва Ибрахим, докато помпи вода от кладенеца в обедната жега, за да полее тютюневите си лехи. Той си обяснява нежеланието на местните да се разделят с имотите с факта, че тук са живели предците им, а освен това в границите на находището попадат светилищата на Сеийд баба и Ямур баба, считан за покровител на дъжда. "Старите турци наричат Родопите Танръдаг, което значи "планината на Господ" - вметва Ибрахим.

В хигиенно-защитната зона за “Открит добив на руди и нерудни изкопаеми”, определна от министреска наредба на 2000 м., също така попадат 17 махали – Сойка, Чобанка 1 и 2, Къпел, Победа, Тайник, Битово, Върхушка, Конево, Синап, Звънарка, Дъждовник, Едрино, Кременик, Белагуш, Скалак и Копривник. Животът и здравето на техните жители също ще бъде пряко застрашено от силните взривове и мръсния рудодобив.

Птичият рай

Химическият апокалипсис обаче няма да засегне само хората, но и животинския свят. Източните Родопи са една от най-красивите, чисти и уникални откъм флора и фауна области в Европа. В растителното царство само в този район се срещат редките видове на тракийския дъб (Quercus thracica), юрушкия лопен (Verbascum humile ssp. juruk), както и триразделолистен ериолобус (Eriolobus triobta), жлезеста кумарка (Arbutus unedo) и горска кумарка (A. Andrachnae). 83 вида растения са защитени от Закона за биологичното разнообразие, 2 вида са обявени за световно редки, а в Червената книга на България са вписани 13 застрашени и 101 редки вида.

В Крумовградско гнездят близо половината от видовете птици в България – 191 от 415 вида. От установените птици за района 11 вида са включени в Световния червен списък на IUCN - 12 вида са застрашени, 46 уязвими, 13 редки и 32 вида намаляващи за Европа. От публикувани данни на БДЗП само в района на река Крумовица са установени 136 вида птици, от които 31 са включени в Червената книга на България (1985 г). От срещащите се птици 64 вида са от европейско природозащитно значение, като световно застрашени са два вида.

В района на находището застрашените да бъдат прогонени с взривове и химически отрови хвъркати са черният лешояд, белошипата вертушка, орелът змияр, синявицата, козодоят, червеногърбата сврачка, ястребогушото коприварче, сирийският пъстър кълвач и пъстрият кълвач, черният щъркел, осоядът, черната каня и др. Други защитени земноводни са жабата дървесница, шипобедрената костенурка и шипоопашатата костенурка. От 11-те вида прилепи, които живеят на Ада тепе, пет са обявени за застрашени видове.

Империята на злото

Докопаването на злато, оценено на 7-10 млрд. лв. е в състояние да поквари и най-високите и доблестни държавни служители. В миналия кабинет твърд привърженик на златната мина с цианидно излужване беше икономическият мнистър Румен Овчаров. Концесията обаче бе блокирана от екологичния министър Джевдет Чакъров, който се съобрази с общественото мнение в Крумовград и протестите на редица наши и чужди природозащитни организации.

След идването на ГЕРБ обаче вятърът изду платната на "Дънди". Новата екологична министърка Нона Караджова /която се опита да пусне и ГМО в България/ връчи удостоверение за търговско откритие на канадската компания и даде зелена светлина на проекта без наличието на задължителния ОВОС за цялото находище и Оценката за съвместимост със защитените зони от «НАТУРА 2000». Министърът на икономиката Трайчо Трайков също се разбърза и вкара решението в Министерския съвет, където то беше гласувано без никой от министрите дума да пророни.

Трайчо Трайков видимо се разбесня след като научи, че Крумовградската община обжалва решението и на практика слага проекта на трупчета. «За мен е непонятно и искрено се изненадвам от отношението на община Крумовград. Те вървят срещу икономическите интереси на собствените си граждани, защото блокират концесията години наред», заяви министърът, който често е подозиран, че лобира за големи чужди компании.

Трайчо нарече кмета на общината «физическо лице, облечено в местна власт» и я призова да сложи картите на масата и да каже за какво се бори. Според него общинарите защитават неясни интереси.

Ако излезете на площада в Крумовград, всеки ще ви каже че «Дънди»си е напазарувал ключови министри от предишния и сегашния кабинет, както и цели политически партии. Неслучайно и местният лидер на ГЕРБ Асен Тюрдиев се обяви в подкрепа на концесията, защото в ус­ловията на световна икономическа кри­за присъствието на такъв инвеститор щяло дараздвижи нещата в Крумовград.

По-учудващо е становището на партия «Атака», която често хвърля яростни обвинения срещу мултинационалните концерни, действащи у нас.

«Трябва да има златодобив, защото Кру­мовград си отива. Всичко, което се говори, е стъкмистика и една голяма лъжа. Обслужват се нечии ин­тереси. Златодобивът ще отвори нови работни места – над 200», обяви човекът на Волен Сидеров в Крумовград - Валентин Ромов. Решението на «Атака» е поредното доказателство за антибългаската политика, водена от пишманнационалистическата партия с лидер от холеричен тип.

Останалите партии в града са твърдо на страната на населението.

"БММ могат да дойдат да експлоатират мината колкото си искат, да си тръгнат и да ни оставят насред отровената с химически реактиви пустиня, а ние ще останем завинаги. Ще се борим докрай, за да запазим здравето, поминъка и бъдещето си, отсече преди време председателят на Общинския съвет Метин Байрамали.