Партийните протести с рейсове нямат заряда на бунта на Орлов мост
Захладня, денят се смали и листата почти окапаха. По традиция преди зимния сън два вида твари стават особено активни - мечките и политиците. Мецаните в Родопите взеха да слизат в обезлюдените села, да гонят хора и добитък, да тършуват в зимниците, кокошарниците и кофите за боклук. Преди да задремят в очакване на пролетта, са силно изгладнели и нападат за коричка хляб. Същевременно министрите приеха проектозакон, който напълно забранява лова на кафяви мечки, като разрешение за отстрел по изключение може да дава земеделският министър. "От мечка скриване няма, нито можеш на високо да се качиш, нито да избягаш, тя се движи с 56-57 км в час", отсъди Бойко Борисов и призова за баланс между опазването на животните и грижата за селяните.
От политик също скриване няма, а преди зимния сън партийците също
изпадат в трескава деятелност
Националистите събраха два шумни митинга в Пазарджик, на които заклеймиха дългите бради и фереджетата, и взаимно се освиркаха. В петък движение ГОРД на Слави Бинев устрои протест пред телевизия и банка, където демонстрантите запалиха чучело на премиера и хвърляха яйца. На следващия ден пък няколко хиляди социалисти от цялата страна дойдоха пред храма "Александър Невски" с цел "да сложат точка на управлението на ГЕРБ".
Кандидатите за власт подгряват страстите, за да има какво да сънуват, когато завали сняг.
Ще сънуват как печелят избори и идват на власт през юли, а напролет ще се ококорят и ще тръгнат с нови сили по митинги и завери.
На фона на кризата, обедняването и нарастващото недоволство прави впечатление безсилието на основните играчи у нас да съберат дори средноголям протест в столицата. И ГОРД, и БСП, и патриотичните сили успяват да да надвишат бройката от хиляда човека с помощта на автобуси от различни градове. В този смисъл най-големият софийски протест за тази година си остава спонтанният бунт срещу Закона за горите, събрал няколко хиляди младежи на Орлов мост. Като цяло броят на демонстрациите у нас се увеличава, но гневът избухва по най-разнообразни поводи.
На улицата излизат военни, полицаи, лекари, майки с колички, учени от БАН, потърпевши от синята зона в столицата, прогонени извън заведенията пушачи, работници с неизплатени заплати, население без болница и т.н. Прави впечатление, че за разлика от Гърция, където не спират масовите стачки, тук
нямаме случай недоволните да са се обединили
Напротив, винаги са разделени и дори се атакуват един друг в спора около разпределянето на оскъдните държавни финанси. Тази разпарчетосаност на бунтовете и каузите дава поле за маневри на правителството, което все още може да лавира между интересите и исканията на различните социални и професионални групи. Изглежда, тактиката на ГЕРБ е да съсредоточава вниманието си върху протестите с конкретни и неотложни проблеми и да ги решава според възможностите си.
Сметките им сочат, че митингите на политическите противници вече имат предизборна окраска, а засега и не привличат към себе си критична маса от недоволни. Есенните масови прояви приличат на последен изкуствен напън преди зимния сън.
Още Христо Ботев в "Политическа зима" е описал неизменното и до днес житие на българския политикан:
"О! Ти си българин и патриотин! Запей песента "Гъби, мои гъби", пък легни и сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ. Но преди сичко, попитай жената си или своя мозъчни ревматизъм, изминала ли се е зимата, превалила ли се е нощта?"
