"Когато паднеш, прегърни земята", гласи една стара турска поговорка. През последните дни хиляди демонстранти в Истанбул изпитаха на свой гръб силата на полицейските палки, на сълзотворния газ и водните струи. Хилядолетният град изригна внезапно при дребен на пръв поглед протест за запазването на парка Гези и спирането на строежа на поредния мол. При нормални обстоятелства изсичането на няколко стотици дървета не би могло да се превърне в повод за изригване на масово гражданско недоволство в най-големите градове в страната. Горивото на бунта обаче са трупани в продължение на години напрежения в турското общество.
За разлика от европейските държави, в които стопанската криза продължава да мачка "малкия човек", да пришпорва безработицата и да ускорява обедняването, Турция е "икономически тигър", чийто растеж на БВП не е падал под 5 на сто през последните години. Високата скорост на турската икономика обаче не решава проблемите с неравномерното разпределение на богатствата и инвестициите, разширяването на пропастта между бедни и богати, между развити и изостанали региони.
Южната ни съседка вече 10 години се управлява от Партията на справедливостта и развитието с все по-твърда ръка. Режимът на Реджеп Тайп Ердоган, макар да определя себе си като мюсюлмански аналог на европейската християн-демокрация, бавно и полека превзема територии в полето на гражданските права и свободи. Последните ограничения върху продажбата, рекламата и консумацията на публични места на алкохол бе възприета от светските хора като прелюдия към
въвеждането на сух режим в духа на шариата
Властта на Ердоган във вътрешен план успешно изтласка военните, които държаха командните лостове по конституция, и премахна най-голямата заплаха, традиционно идваща от елитните офицерски кръгове. "Затягането на дисциплината" в Турция продължи с безпрецедентния брой хвърлени в затвора журналисти и общественици, повечето свързани с марксистката левица и кюрдските организации. Отстъпването на кемалистката опозиция и пословичната слабост на останалите демократични партии доведе до пълен монопол на Партията на справедливостта и развитие във властта и натрупването на умора сред хората от тяхното управление и все по-голямата им намеса в нравите и начина на живота в големите градове.
Заедно с перманентното политическо напрежение по оста "ислямисти - светски" Турция прихвана и други тежки главоболия на изток. Повече от две години страната е пряко потърпевша от войната в Сирия. Анкара прие на своя територия и се грижи вече за над 400 хиляди бежанци, които се очаква до края на годината да достигнат 1 милион. Освен колосалното финансово бреме човешкото море от клетници в граничните градове е източник на контрабанда, трафик на хора, брожения и тероризъм.
На 11 май се състоя най-смъртоносният атентат в историята на страната - две коли бомби в Рейханлъ убиха 52 души и раниха над 140. Властите наложиха пълно медийно затъмнение около разследването и обвиниха за покушението крайно лява групировка, която била наета от тайните служби на Башар Асад. Покрай сирийския конфликт
се възпали и кървавата драма с кюрдите
През последните месеци в източните провинции бяха извършени поредица от терористични актове и нападения над военни бази от партизани на Кюрдската работническа партия (ПКК). Проведените напоследък на тъмно преговори с намиращия се в затвора кюрдски лидер Абдула Йоджалан стигнаха до компромис за изтеглянето на партизаните извън страната и прекратяване на набезите и атентатите. И ако Турция се сблъсква с военни действия на границите си с Ирак и Сирия, то нищо оптимистично не се случва и откъм Кавказ, където се запазва перспективата за война между Грузия и Азербайджан, а видимо се засилва присъствието и на ислямските екстремисти. На прага на тежки конфликти по границите си, усилващи се бежански потоци и конфесионални разломи между сунити и шиити, Ердоган едва ли е смятал, че най-големите му ядове могат да дойдат от разглезената истанбулска интелигенция, която била скочила в защита на стотина дървета и изконното право да пие биричка в парка. Избухналият граждански пожар обаче промени залозите. След като истанбулските демонстранти постигнаха първата си победа, неминуемо ще пренасочат енергията си към свалянето на правителството. Важно е този път турският премиер да не подцени фатално гнева на хората, а да спре силовите действия и да влезе в диалог. За Ердоган е по-удачно да хвърли оставка и да отиде на предсрочни избори, ако протестната вълна го натисне. Най-рискованият сценарий е "турската пролет" да се излее в антиправителствени метежи в цялата страна, които пък да бъдат жестоко потушени от полицията. Ердоган може да избира между гръцки, български и египетски сценарий. В този случай определено примерът, по който Бойко Борисов сдаде властта и отиде на избори, е най-сполучливият. Всички останали пътища водят към допълнително насилие и отварят пътя към хаоса.
