/Поглед.инфо/ Отмина дългоочакваният разговор между президентите Джоузеф Байдън и Владимир Путин. Вървим ли към урегулация и намаляване на напрежението след разговора? Очевидно не. В продължение на седмици и повече, западните и украинските медии тиражират недоказаната си теория, че Русия се кани да нападне Украйна януари месец. Нещо, което Кремъл многократно отрече. Действително има струпване на руски войски в рамките на държавната територия на Руската федерация, но то очевидно дойде след продължилите месеци навлизания в Черно море на американски военноморски активи, както и непрекъснати нарушения от украинска страна по линията на контакт в Донбас. По всичко личи, че много скоро ни напрежението в региона може да избухне и прерастне в пълномащабни военни действия - напълно в съзвучие с класическите англосаксонски геополитически прийоми.
От една страна Съединените щати в лицето на държавния секретар Антъни Блинкен дадоха да се разбере, че няма да жертват нито един американски войник за "незалежная" Украйна. В същото време обаче, САЩ, Полша, Литва, Великобритания, Канада и други западни сили непрекъснато насърчават агресивното поведение на властите в Киев, като продължава и засипването на украинския режим с модерно въоръжение. Защо се прави това? Отговорът можем да намерим в историята.
Поне от Войната за испанското наследство, когато "добрата, стара Англия" насъсква Австрия, Прусия и Холандия срещу Франция; през Седемгодишната война, когато англичаните използват Прусиясрещу континенталните гиганти Франция, Русия и Австрия; при Наполеоновите войни, когато Лондон е ключов при формирането на коалициите срещу император Наполеон и най-вече при разтурянето на континенталната система и скарването на Франция и Русия; стигайки до Първата световна война, когато отново английските лостове за влияние и манипулация създават разлом между Руската империя и Германия, като по този начин тикат Петербург в обятията на Антантата и към евентуалния крах на Романовата империя (а също и на империята на Хоенцолерните); англосаксонците винаги използват по-слабите срещу по-силните континентални сили.
Тази цел е изразена сполучливо, както от лорд Палмерстън, така и по-късно от Чърчил в неговите трудове: никога не трябва да се допуска на евразийския материк да се издигне една сила, която да е способна да подкопае и предизвика морското могъщество на Албион. Тази основна геополитическа тактика продължава да е в арсенала на Великобритания, но също така се споделя и от фактическия наследник на старата Британска империя, факлоносецът на световния либерализъм - Съединените щати.
През 80-те години на 20-ти век СССР влиза в Афганистан, за да защити съюзното афганско правителство от ислямистката групировка на талибаните. Историята е добре известна: САЩ, Великобритания и петролните монархии от Залива хвърлят баснословни суми, за да подкрепят талибаните, включително и с модерни за времето си оръжия като ракети "Стингър". Днес англо-американците правят същото и с Украйна.
Едно от многото доказателства бе изпускането на сенатора от Демократическата партия Крис Мърфи, който е член на влиятелната Комисия по външни отношения в Сената на САЩ. Преди дни той заяви пред CNN:
"Украйна може да стане следващият Афганистан за Русия, ако тя реши да продължи по-нататък."
Сенаторът от партията на президента Байдън е известен преди всичко с яростната си русофобия, която го накара да обяви, че Русия е "вечна" заплаха за националната сигурност на Съединените щати. За съжаление г-н Мърфи принадлежи към най-влиятелната част на американския външнополитически естаблишмънт на ниво Конгрес (първо в Камарата на представителите, а сега в Сената). Без никаква изненада, г-н Мърфи е свързан с Атлантическия съвет и списание "Форин афеърс", което се приема за едва ли не официоз на американските външнополотически елити, особено от неоконсервативните и неолиберални среди.
С други думи думите на Мърфи не са казани от случаен човек, а от някой, който изразява възгледите на елитите, които формират външната политика на Съединените щати.
Западните обвинения, че Русия се готви да нахлуе в Украйна, защото е струпала 90,000 войници близо до границите си с "незалежная" са странно координирани, едностранни и болезнено много приличат на твърденията на героите на либералната демокрация Джордж Буш и Тони Блеър, които през 2003 излъгаха, че Ирак притежава оръжия за масово поразяване, след което нахлуха в страната и в резултат над един милион иракчани бяха изклани, а страната още не може да се съвземе.
Прави впечатление, че САЩ правят огромни усилия и кампании, за да убедят западноевропейските сили в лицето на Франция, Германия и Италия, че Русия наистина се готви да нахлуе в Украйна. Едва ли е случайност, че има сериозно забавяне и в откриването на "Северен поток-2", както и че антируската реторика в Берлин се засилва все повече и повече.
Но най-показателно разбира се е, че САЩ, Великобритания, Канада и други въоръжават до зъби украинската армия. Още през 2018 година Украйна закупи 210 ракети "Джавелин" от американците, както и 37 пускови установки. После през 2019 Киев закупи още 150 анти-танкови ракети.През последните няколко години Киев е получил и друга военна помощ, която само от страна на САЩ е на стойност 1,5 милиарда долара и се изразява в джипове "Хъмви", патрулни катери, ракети, амуниции, стрелково оръжие, комуникационни системи и други. Всъщност, една от първите задачи на администрацията на Байдън беше да обяви още 125 милиона долара военна помощ за Украйна и то само в началото на 2021 година. Конгресът от своя страна прие закон за увеличаване на военната помощ за Киев на 300 милиона долара годишно до 2026-та.
НАТО също е осигурило голям пакет за Украйна. През 2020 Украйна получи статут на "засилено партньорство" във военния алианс, което и дава преференциален достъп до ученията на НАТО, както и обмена на информация.
Турция също помага сериозно на режима в Киев, като го снабди с модерните си безпилотни летателни апарати "Байрактар", с които малко по-късно украинците през октомври предприеха атака, унищожавайки артилерийски батареи на опълченците в Донбас. Нещо повече, развиват се съвместни турско-украински програми за създаване на бойни дронове.
Ясно е, че Русия няма интерес от война в или с Украйна, особено на фона на здравната и икономическа криза, която тресе света, както и на продължаващите руски военни ангажименти на места като Сирия, а също и по южната периферия (Кавказ, където Турция мъти водите).
Още повече, че всяка ескалация на конфликта в Донбас ще бъде използвана за налагането на още санкции срещу Русия, пречейки на отношенията и с Европейския съюз, който си остава отговорен за 45 % от търговския стокооборот на Руската федерация. Само САЩ и НАТО имат интерес от ескалация на конфликта в Украйна.
Естествено, във Вашингтон, Лондон, Брюксел и Анкара са наясно, че Украйна няма никакъв шанс да победи във война с Русия. Но засилването на украинските въоръжени сили и насърчаването на истеричния украински национализъм и нереалистичните амбиции на властите в Киев, служат на друга цел. По стария и гореописан англосаксонски маниер, Украйна ще бъде превърната в "нов Афганистан" за Русия. Не е нужно Киев да може да спечели война с Русия. Дори да успее да ангажира руските сили в кървав конфликт за няколко месеца, това пак ще е победа за Вашингтон.
Първо, разломът между руснаците и украинците може да стане още по-голям при една война и Украйна да се превърне в перманентна крепост на русофобията.
Второ, имайки предвид колко струваше успешната, но ограничена руска операция в Сирия (основно действаха авиацията, части от флота и спецчасти), то можем да си представим, че цената на пълномащабен конфликт на прага на Русия ще е неколкократно по-скъпа, както от гледна точка на финансите, така и на техника, жива сила и ангажимент. Всеки убит руснак, всеки унищожен руски танк или свален руски хеликоптер, ще е победа за САЩ и НАТО на фона на здравно-икономическата криза, която Русия изпитва в момента.
Трето, такъв конфликт ще доведе до концентрация на огромна част от руските сили и внимание към украинския театър на действие, като по този начин други зони на интерес като Кавказ, Сирия и Централна Азия може да останат по-незащитени. Всеки сериозен геополитически наблюдател най-вероятно ще се съгласи, че започне ли война в Украйна с руско участие, нови проблеми в Кавказ, Сирия, Централна Азия или другаде няма да закъснеят.
Четвърто, чрез една такава война САЩ ще успеят най-вероятно да поставят окончателен клин между Русия от една страна, и Германия и Франция от друга. Без Триморие и без кой знае какви главоболия САЩ ще принудят германците да купуват втечнен американски газ, например, защото е "по-демократично", и защото Русия "е нахлула в Украйна". Колаборационистките власти на германските социалдемократи, либерали и зелените русофоби ще са повече от щастливи да услужат.
Но както се казва, нощтта е най-тъмна преди изгрева. Защото днешна Русия не е СССР през 80-те години на миналия век, който беше изхабен идеологически, морално, икономически, и в който собственият му елит не вярваше. Онзи СССР беше изолиран до източноевропейските си съюзници плюс Куба и няколко други страни в Третия свят. Днешна Русия има зад гърба си огромна система от стратегически партньорства и съюзи - от ОДКБ през ШОС до БРИКС или Евразийския съюз. Днешна Русия е стратегически партньор със страни като Индия, Виетнам и редица африкански и арабски държави. Тя е и фактически съюзник с Иран, Сирия и най-важното, с Китай. Този път няма да я има и Саудитска Арабия например, която през 80-те години подкопаваше цените на петрола, за да клати съветската икономика, давайки в същото време финансова помощ на талибаните.
Една война в Украйна може да е скъпа, изтощителна и братоубийствена за Русия, но може и да разреши един висящ от години проблем, като в крайна сметка се стигне и до падането на русофобския и крипто-нацистки режим в Киев и федерализация на "незалежная".
В следващите няколко седмици със затаен дъх светът ще очаква да види развръзката на продължилия вече 7 години конфликт в северната част на Черноморието.
