/Поглед.инфо/ "Демокрацията не е нищо повече от власт на тълпата, при която петдесет и един процента от населението могат да отнемат правата на другите четиридесет и девет процента."

                                                               Томас Джеферсън

Днес тези думи звучат особено актуално и за България, когато два милиона и половина българи се готвят не само да отнемат правата и шанса за нормален живот на останалите четири милиона от населението, но и потенциално да погребат завинаги нашата древна държавност. Пресилено? Може би, но по-долу ще изложа аргументите защо съвсем не е пресилено. Освен това мажоритарни избори и субсидия от 1 лев, както вече виждаме, са неща, които са силно желани от силите на задкулисието, като например кръговете около ПП "ГЕРБ". Защо ли?

Сега от втората по сила партия у нас - "Има такъв народ" ще внесат определени законодателни промени, сред които е и намаляване на субсидията за политическите партии до 1 лев на глас. На пръв поглед това е една справедлива мярка в тези кризисни времена. Още повече, че българският народ масово я подкрепя, имайки предвид своето съвсем оправдано негодувание срещу политическите партии, особено казионните сили на прехода. Че кой не би искал да "накаже" политиците и да ограничи излишните харчове в държавата? На кого не са му писнали партийните велможи, които се разхождат със скъпи служебни автомобили и бездънните черни каси на някои от политическите сили?

Проблемът обаче е, че субсидията не е някаква порочна практика, която е измислена специално в България и за българския случай. Много по-стари и функциониращи от нас демокрации имат партийна субсидия, защото още преди векове са стигнали до извода, че по-добре обществото да обезпечава разходите свързани с политическия процес, отколкото това да става чрез "дарителство" и частни донори. Всъщност за какво трябва поне на теория да се използва партийната субсидия? За поддържане на мрежи от районни и областни клубове, агитация, пропаганда, телевизионни и въобще медийни участия, юридическа и всякаква друга експертиза, поръчки за социологически проучвания, международна дейност и всичко друго, което влиза в нормалния и демократичен политически процес.

За съжаление, омразата ни към политиците замъглява съзнанието ни за факта, че демокрацията не е евтино начинание. Идеите, които два милиона и половина българи подкрепиха на референдума на Слави Трифонов са не просто вредни - те ще убият крехката и проблемна българска демокрация, а може би дори и българската държавност веднъж и завинаги. Но една трета от нацията ни очевидно ги подкрепя, водена както от омразата си към казионната политика (която уви, твърде често е оправдана), така и от колективното съзнание на тълпата, което се насочва от определени фактори, в случая г-н Трифонов и хората, които евентуално имат интерес от намаляване на партийната субсидия и мажоритарна избирателна система.

Всеки, който се е занимавал с политическа дейност поне малко, има горе-долу представа колко струват нещата. Кои са разходите на една нормална партия:

1. Поддържането на един районен клуб и нормалното му функциониране, което е ядрото на политическия живот (противно на масовата идея, че политика е само онова, което става в парламента) изисква поне 7-8 хиляди лева годишно като екзистенц минимум. Това включва наеми, консумативи и други необходими неща. Твърде често излиза и по-скъпо. За да може въпросната партия да набира членска маса, да координира и ангажира членовете и симпатизантите си, както и да се готви за избори, тя се нуждае от минимум по един клуб на областен град. В идеалния случай една политическа сила ще има районен клуб във всяко по-голямо село, градче и във всеки един отделен квартал/район на областните центрове като София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и тнт. Екзистенц минимумът от 28 партийни клуба предполага годишен разход за поддръжката им от грубо около 224,000 лева. Но това е екзистенц минимумът. Разбира се, г-н Слави Трифонов не е помислил за тези неща, защото никога не се е занимавал с партийно строителство и развиване на структури.

2. Но за да функционира една партия и да участва пълноценно в политическия процес, печелейки обществени симпатии, тя се нуждае преди всичко от трибуна, на която да изрази и изложи идеите и възгледите си. И така, колко струва това? По информация от 2019-та година, рекламната тарифа на Българската национална телевизия за 30-секунден клип, излъчен в пиково време е над и около 2800 лева. При НОВА и БТВ тарифата е по 9-10 хиляди лева за аналогичен рекламен продукт. За участие в дебат в БНР и БНТ също се плаща - поне 200 лева за 30 секунди в БНТ1 и 70 лева за едва една минутка в програмата на Българското национално радио "Хоризонт". Това нека да подчертаем, са тарифите за единични и кратки участия. Така например, през 2017 година партиите и коалициите са похарчили почти пет милиона и двеста хиляди лева за медийно отразяване. Преди всичко за телевизионно. А реклама по интернет ще попита гражданинът, който е подкрепил намаляването на партийните субсидии? Авторът на статията, като човек, който има опит с рекламите и рекламно таргетиране във Фейсбук и Гугъл може да каже, че макар и да е в пъти по-евтина от телевизионната, онлайн рекламата също не е безплатна. Както по обективни, така и по финансови причини, Фейсбук свива рийча (сиреч достигането), което имат публикациите, особено на политическа тематика. Тоест, ако страницата на една политическа партия има 30,000 фенове, но публикува дадена публикация, последната обикновено ще достигне до не повече от 1-2 % от харесалите страницата (300-600 души). Вече от степента на ангажираност, която те имат и дали ще я споделят зависи дали въпросната публикация може да достигне до повече. В това отношение има поне няколко политически сили, които правят много силни и хитри онлайн кампании, достигащи до десетки и стотици хиляди хора (Демократична България, Възраждане и политическият проект на Васил Божков бяха най-развити в това отношение). Но няма как да мине само с органично таргетиране и развиване на публикациите във Фейсбук. Трябва да се плаща и за реклама. Цената на един придобит фен на страницата на политическа партия варира от 2 евроцента до около 15 - според зависи кой и как таргетира. Тоест, за да създаде една политическа партия своя голяма и активна Фейсбук страница от 50,000 привърженици, ще й трябват не само ангажиращо и мотивиращо съдържание, но и поне около 2000-2500 евро. Оттам нататък, всяка публикация трябва да се рекламира, ако се търси сериозен резултат. Тук няма дори да засягаме и въпроса за разходите за листовки, плакати и билбордове, но по време на избори за тези неща също отиват големи парични суми. Понякога те могат да достигат десетки и стотици долари дневно, за да има ефект.

3. Застъпници и участници в секционните избирателни комисии по време на изборите също изискват разходи. Разбира се, някои хора, които са особено отдадени на каузата сигурно ще го правят и без пари, но в общия случай, когато човек си вземе отпуск от работа, за да следи и пази за изборната честност и прозрачност от името на дадена партия, прието е да му се заплащат поне 40 лева. Да не говорим, че понякога се осигурява и обяд. Разбира се, че освен ако не си ГЕРБ, БСП, ДПС или вече и "Има такъв народ", няма как да имаш застъпници във всяка секция в страната. Но за да са сигурни, че няма измами и вотът на избирателите им не бива надписван към други, малките партии също трябва да имат защитници и застъпници поне в секциите в големите градове. Всеки може сам да сметне колко струва това. Естествено, когато си успешен бизнесмен и си натрупал милиони, можеш да си позволиш да платиш от собствения си джоб, което е достойно за уважение и похвала. Но само бизнесмените и шоумените ли имат право да ръководят партии и да участват в политическия процес?

Това са само трите най-основни разхода на една партия, но има и много други, като се започне от юридически съветници и се стигне до маркетинг и пиар експерти, шофьори, чистачки и какво ли не (последните две са атрибути само при най-големите партии и обективно погледнато не са жизнено важен разход).

Много е лесно да кажеш, че субсидията трябва да стане един лев, когато говориш от позицията на милионер, който може да си позволи да плати от собствения си джоб изборния процес. Също е лесно, когато няма нужда да трошиш стотици хиляди левове за реклама, защото от четвърт век си на големия екран и си създал фанатичен култ със стотици хиляди членове към себе си. Но в общия и нормален случай, политиката е скъпо занимание. И за да е прозрачна и независима, тя трябва да се издържа от обществото. В крайна сметка, ако социумът не иска да плаща едни реално не кой знае колко големи пари от държавния бюджет, за да има демокрация, то трябва ли въобще да се борим за тази система? Няма ли въобще да е по-евтино да има само една партия или един пожизнен президент/цар/генсек/водещ? Но ние все пак искаме да живеем в демократична държава, а това предполага, че всички трябва да започнем да поемаме отговорност - да я изискваме от политиците, но да я поемаме и лично ние. А първата стъпка е като осъзнаем, че всяка година напълно оправдано едни осем лева се взимат от джоба на избирателя, за да може да има нормален политически живот в България. И примерите, че в Германия субсидията била по 80 цента на човек са ирелевантни, защото ФРГ има 82 милиона население, а ние имаме шест милиона или по-малко.

Но всъщност кого обслужва идеята субсидията да стане един лев? Това няма да удари особено по ГЕРБ, които намалиха по-рано субсидията от 11 на 8 лева. Партията на Бойко Борисов консумира властта от 15 години и има достъп до еврофондовете от 2009 насам. Дори само една трета от обвиненията срещу тях и близките им фирми да са верни, то доскоро управляващите разполагат с колосален финансов ресурс. Държавната субсидия от 8 лева на глас съвсем няма да им повлияе кой знае колко. Всъщност дори субсидия от един лев няма да е страшно нещо за ГЕРБ.

БСП ще се ползва ли от нововъведението? Ни най-малко. Левицата е затънала в сериозни финансови проблеми. Както още миналата година редица водещи леви политици разкриха, на БСП не й достигат пари за да поддържа голямата си мрежа от районни клубове, както и да функционира нормално. Ако субсидията стане едно левче на глас, при скромните си 480,000 гласа БСП е буквално обречена най-вероятно да се свие двойно като политическа и електорална тежест.

ДПС? Движението за права и свободи е пословично известно с "порциите" и обръчите от фирми. Те са близки до всяка власт от десетилетия насам и са политически дом на известни български богаташи, правилно или не, набеждавани за олигарси. Намаляването на партийната субсидия няма да засегне кой знае колко и ДПС.

Ляволибералните партии от "Демократична България"? Така или иначе, част от тях доскоро живееха и без партийна субсидия. Разбира се, със сигурност те биха предпочели да получават такава, но дори и без нея, както на мнозина им е известно, тук има сериозни обвързаности с неправителствения сектор, а чрез него и с разни фондации и финансови инжекции от частни или чуждестранни фактори (преди всичко Съединените щати, но не само). Премахването на субсидията, защото намаляването й до левче е точно това фактически, ще ги удари, но не смъртоносно.

Малките партии, особено тези от т.нар. "патриотичен" или "националистически" сегмент ще бъдат тежко засегнати. Разбира се и разни други леви, зелени, центристки и всякакви различни политически сили, които могат да се надяват само на евентуално взимане на 1 % и заветната субсидия, за да участват пълноценно в политическия живот. Това ще са най-засегнатите политически сили, заедно с БСП. Политическата формация на Слави Трифонов, ако не се разпадне, както по-рано се случи с партиите на Николай Бареков, Яне Янев и други подобни, също няма да бъде ощетена, защото така или иначе от ИТН имат своята известност благодарение на предаването на Слави Трифонов, което е съвсем малко по-младо от българската демокрация. Това са десетилетия медийни участия и известност и слава, при това от позиция, която предпазва основните действащи лица от негативни емоции от страна на по-широките маси. Още повече, че тази политическа сила най-вероятно има и някакъв финансов ресурс, който може да си позволи да използва и без субсидията, за да функционира.

В идеалния случай, разбира се, политиката ще се издържа от даренията на будни и разпалени идеологически граждани, които ще са готови да дават по 20-30-50-100-200 лева на месец за своята партия. Но за добро или зло, България е далеч от този идеален случай. Първо, социално-икономическите условия в страната ни не го позволяват. Може би част от избирателите в големите градове като София, ако са достатъчно мотивирани и идеологически подковани ще даряват някакви пари за политическия процес, но в общия случай у нас хората нито имат излишни пари, нито пък тази политическа култура, която позволява на политиците да речем в САЩ, да акумулират десетки милиони за кампаниите си от дарения.

И като говорим за Съединените щати, нека да отбележим, че намаляването на субсидията до един лев ще приближи български модел опасно много до американския. Но не в позитивен смисъл, както може би се надяват родните евроатлантици, като г-н Слави Трифонов и ГЕРБ. В Съединените щати политиката се издържа изцяло от дарения. Така например, някои републикански сенатори получават дарения от "Националната оръжейна асоциация" или петролните компании. В резултат на това, когато станат представители в долната камара или Сената, те защитават корпоративните интереси на производителите на оръжия или петролните компании. Подобен е случаят и с демократите, които пък са твърде близки, както стана известно покрай злочестите и очевидно манипулирани избори в САЩ, с технологичните гиганти от Силиконовата долина. Не си мислете, че Гугъл, Фейсбук, Амазон или Оракъл даряват милиони долари на политици от Демократичната партия, само защото ги е грижа за правата на 31-вия джендър или otherkin-овете (otherkin - хора, които се определят като други видове, а не човеци, например вълци, върколаци, змейове и тнт). Но за да не се отклоняваме - мажоритарните избори и субсидията от един лев, които ще отворят пътя на лобизма и ще фокусират политиката в 2 или максимум 3 политически субекта, ще американизират българското политическо пространство.

И така, уважаеми читателю, представи си какво е да си председател на млада политическа сила, която току-що е получила да речем 2 % и заветната субсидия от около 65-70 хиляди лева (след като "Има такъв народ" са извоювали едно левче на глас). За да влезеш в Народното събрание и да оправдаеш доверието на избирателите си ти трябват още поне 70,000 гласа, а в идеалния случай искаш дори да спечелиш изборите. Но как? Народът още не знае кой си и за какво се бори партията ти. Трябват ти медийни участия, но както вече посочихме, 30 секундни по големите телевизии са около 9-10 хиляди лева. Има разбира се медийни пакети, които са около 40,000 лв преди избори, но това не стига, а и не винаги е честно. Но в един щастлив ден идва усмихнат човек с американски, турски, немски или някакъв чужд акцент, който ти предлага тайно финансиране от стотици хиляди евро, които са нужни на една млада партия за да пробие. Или пък ако си председател на вече по-голяма и утвърдена партия, но Слави ти е орязал субсидията, защото той от такава не се нуждае, а предложението се харесва на избирателите му, как ще поддържаш тези 150-200-300 партийни клуба, в които се събират симпатизантите ти, и от които се координират предизборните ви усилия? Лесно, когато местните олигарси дойдат и ти предложат "сделка, на която не можеш да откажеш". Това не са просто художествени измислици и нелепи примери, а реални неща, които се случват в една голяма демокрация като Съединените щати, която именно чрез предложения като това на Слави Трифонов, успя да корумпира до краен предел политическата си система.

Това, което българският народ ще получи от намаляване на партийната субсидия на един лев на глас е по-малко представителство, унищожаване на конкуренцията на статуквото (ако разбира се такава има), повече лобизъм, корпоративни и чуждестранни интереси и пълна доминация на политически сили като ГЕРБ и ДПС. Нямам представа дали г-н Трифонов осъзнава всичко това, дали действа ситуационно и опортюнистки или пък с екипа му са мотивирани от най-чисти помисли за финансовата стабилност на държавата (любим дясно-неолиберален рефрен на ГЕРБ), но предложението му е едно от най-лошите неща, които могат да се случат на и без това не особено функционалната и успешна българска демокрация. И нашето сляпо залитане към тези предложения, ще си го платим само и единствено ние българите. Ще има, която ще излезе на нацията ни много солено и може би ще убие всяка възможност да имаме някога власт, която не е свързана с актуалното статукво.