/Поглед.инфо/ Днес генералният секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг обяви, че Унгария не е свалила ветото си за среща Украйна-НАТО. При това, Столтенберг заяви, че Будапеща е направила това "независимо от решението на НАТО да предостави на Украйна статута на партньор с разширени възможности". 

Защо Унгария направи това? Защото в отношението си към Украйна, Будапеща се ръководи преди всичко от националните си интереси, а не от мъгливи понятия за "евроатлантически ценности" и "солидарност". Унгарската дипломация ще попречи на всякаква форма на евроатлантическа интеграция на Украйна, защото за Будапеща на първо място стои въпроса за десетките хиляди унгарци, които живеят в украинското Закарпатие. 

И тук действително, Будапеща има право в спора си с Киев. Преди няколко месеца в Украйна влезе нов Закон за средното образование, който нанася тежък удар по правата на националните малцинства. Намалява се възможността на децата от малцинствата, да използват и учат майчиния си език в училище. 

По този закон Украйна трябва да въведе тристепенен модел за изучаването на майчин език в училищата. 

Първият модул засяга местни народи, които "нямат държава, която да брани и развива езика им", тук влизат групи като кримските татари, русините и други. Като най-безобидни за изграждащата се доктрина на украинския националшовинизъм, те ще изучават предметите в училище на роден език, като все пак ще учат "задълбочено и на украински".

Вторият модул е за училищата на малцинства, езиците на които, са и официални за страни от ЕС. Тук спадат унгарци, българи, румънци и поляци. Според него, децата ще почват да учат на майчин език, като постепенно, делът на украинския ще нараства до минимум 60 %. 

Третият модул е за малцинства, които имат езици близки до украинския. Преди всичко става въпрос за огромния дял от гражданите, които са с руско самосъзнание. До 5-ти клас те ще учат и на майчин и на украински, а след това предметите трябва да им се преподават поне на 80 % на украински. 

Това е продължение на политиката, която Киев започна още с първите дни на фашисткия преврат през 2013-та, когато се заговори за забрана на изучаването на руски и др. малцинствени езици. Причината е повече от ясна - никога в човешката история не е съществувала държава "Украйна", "украински език" или "украинска нация". Разбира се, през 17 век има едно квази-държавно образувание на казаците, водени от Богдан Хмелницки, което обаче, съвсем няма за цел да създава нова държава и нация, както си личи от факта, че в крайна сметка украинските хетмани по своя собствена воля се присъединяват към Царство Русия, защото споделят с нея обща вяра, език, интереси и разбира се, обща древна история. Ако Украйна иска да се запази като държава, тя няма как да съществува без собствена идентичност и в този смисъл, наличието на големи национални малцинства е пречка за управляващите в Киев. Както знаем и от историята на Балканите, където Югославия по времето на Тито създава три нови "нации" - "македонска", "босняшка" и "черногорска", когато липсва реална идентичност, тя трябва да се изгради на базата на своего рода "анти-идентичност", т.е. разграничаване от другите и изграждане на своя "велика история". 

Процесът по формиране на украинска нация никога няма да завърши, независимо колко пари изливат местни и западни хора с интереси, ако почти половината територия на страната се заема от хора, които не говорят официалната книжовна норма ("официална книжовна форма", защото все още не са малко учените, които смятат, че украинският е диалект на руския). 

И тук интересите на националистите и фашистите в Украйна съвпадат напълно с тези на Запада, който се нуждае от минимум буферна зона с Русия в този район, а най-добре и от активен съюзник, който да е готов да се бие до последна капка кръв с руснаците, за да защитава американските геостратегически цели и планове. 

Това се осъзнава много добре, както в НАТО-вска Полша, така и в НАТО-вска Унгария и разбира се, в НАТО-вска Румъния. И въпросните държави съвсем не бързат да прегърнат с ентусиазъм политиката на САЩ и НАТО към Украйна, защото и в трите столици гледат преди всичко, да приоритизират националните си интереси, а на първо място те са свързани с националните им малцинства. 

Междувременно, Киев усети кое е най-слабото звето от държавите, които имат национални малцинства в Украйна. Това разбира се, са българите. Всеки удар по малцинствата на унгарци, румънци и поляци е свързан с големи дипломатически препятствия пред Украйна, но виж, българското малцинство е единственото, което няма реална защита. Дори бездържавните татари могат да разчитат на подкрепа от страна на Турция и други мюсюлмански страни, но не и украинските българи. И Киев побърза да развие експеримента си по асимилирането на национални малцинства, използвайки българите. След скандалния закон за езиците, Киев пристъпи и към друга мярка, която този път беше откровено антибългарска. Украйна реши да раздели административно-териториалните единици, в които българите са доминираща или силно представена група. Защо? За да имат нашите сънародници по-малко влияние и демографска тежест и разбира се, за да могат да бъдат по-лесно асимилирани. Как реагира българската държава? С поредната серия от празнословие и чиновнически декларации, които не затрогнаха никого в Киев. Напротив, от украинска страна дори почнаха да ни обвиняват, че се намесваме във вътрешните им работи.

В крайна сметка, въпреки че като член на ЕС, НАТО, дори ако щете като страна, която е доста по-стабилна от Украйна, България разполага с дипломатически инструментариум и потенциал, който София можеше да използва, за да защити сънародниците ни. Това разбира се, не се случи, защото за управляващите от ГЕРБ и т.нар. ВМРО очевидно е по-важна "евроатлантическата солидарност", отколкото живота и идентичността на стотиците хиляди българи в Украйна. 

Най-малкото, защо Унгария може да блокира срещата НАТО-Украйна, а България не? Какво попречи на г-жа Захариева да изрази една официална позиция в този смисъл? Нима Унгария е могъща 100-милионна държава? Не, и Унгария и България са страни от горе-долу близък географски, демографски и международен калибър. Т.е. би трябвало София да има същата възможност за влияние, която има и Будапеща. Но разликата е, че за унгарците съдбата на техните сънародници е на първо място, докато за родните евроатлантически хунвейбини, неолибералната идеология и сервилността пред чужди посолства са водещи. 

Но защо да се чудим, все пак парите, децата и мечтите на нашите управляващи са на Запад, а не тук. 

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели