/Поглед.инфо/ Дебатът в Народното събрание за създаване на временна анкетна парламентарна комисия по повод процедурата за избор на изтребител в действителност само затвърди предварителното убеждение, че мотивите за такава нямат нищо общо със сериозни съмнения за лобизъм и фаворизиране на производител, а имат съвсем други причини и цели. Предложението бе несъстоятелно и поради това, че тепърва предстои провеждане на преговори с потенциалните доставчици, т.е. няма приключила процедура, проекто–решение и обосновка, по която Парламентът да дебатира. А в изготвената досега експертиза, отразена в докладвания пред служебното правителство протокол и проверена от новото правителство, няма основание за съмнения, защото тя стъпва на стандартите на Съюзното командване по операциите и конкретни критерии към бойните способности. Освен това, за първи път е използван софтуер, който изключва човешка намеса при оценка на показателите и изчисление на коефициентите. Междуведомствената група включва не само военни, но и представители на ДАНС, Министерството на финансите, Министреството на икономиката и т.н. Затова един професионалист като генерал Константин Попов, разкъсван между битието си на депутат и бивш летец, признава, че е «направена комплексна и задълбочена оценка преди закупуването на изстребител за страната ни». Парламентът имаше право да сформира комисия, ако Комисията по отбрана не е достатъчна, но очевидно използа това като инструмент за други цели, без дори да изчака например проверка на Инспектората на МО и на други органи, ако въобще е необходимо и за сезиране на такива на база на сериозни доказателства.
Ключовите моменти в „предопределянето” на избора на нов изтребител са два:
Първият е свеждането на самия избор само до три модела /през 2008 г. бяха 7 типа от 4–ма производители/, като параметрите в офертите за тях очевидно се различават силно, било то в цена, време за доставка или наличие на офсет, поради което не е трудно да се предположи, кой от трите ще е най–изгодният за България. На което и правителство или парламентарна комисия да бъде предоставен този протокол на междуведомствената експертна работна група, изходът ще е ясен, а всеки опит да се избяга от него, ще изисква трудни обяснения пред обществото и пред военните, които ще изпълняват бийни задачи.
Вторият ключов момент е в огласяването на Протокола на междуведомствената експертна работна група от служебното правителство. Не „класирането”, а огласяването му е ход „Шах” срещу лобито за старите самолет Ф–16 от Португалия. И незабавната му паническа реакция издайнически го освети публично. Раздразнението обяснява лековатите аргументи в критиката, като този за „избързване” и вземане на „решение” от служебното правителство, въпреки че нито едното, нито другото е вярно, а напротив, изпълнявани са срокове, поставени от решения на Народното събрание и предишното правителство на Борисов и щеше да бъде коректно да се благодари на премиера Герджиков, защото в противен случай щяха да изгорят планираните за тази година средства. Не че сега няма такава опасност. Напротив, още първите изказвания на премиера, че имало срок до 2022 г., когато трябвало до достигнем 2,0% от БВП за военни нужди, породиха съмнението, че е възможно да се цели заделените за 2017 г. средства да бъдат пренасочени за други нужди на държавата и за пореден път да бъде отложен проекта за многоцелеви изтребител. Най–малкото е неморално, точно онези, които спряха всички проекти през 2009 година и съкратиха военния бюджет с 40%, които не «пуснаха» проекта и през 2012 г., чийто министър на отбраната умишлено го бавеше и през 2015– 2016 г., да изтъкват сега, че «нямало основание служебното правителство да бърза».
Предложението за временна анкетна парламентарна комисия с известните вече мотиви носи голям риск и за самите вносители. Защото много бързо може да стане ясно, че лобизъм действително е имало, но не за «Грипен», а за старите Ф–16 от Португалия. Самите остри и некомпетентни възражения от лобито за стар самолет, пораждат съмнение за някакви предварителни ангажименти. В медиите има изказвания на трима бивши министри на отбраната, които в някои случаи са съвсем откровени по отношение «целесъобразността» от избора на старите Ф–16, стига тези доказателства да не бъдат услужливо изтрити от мрежата, преди комисията да започне работа. Нещо повече, един от тях дори споделя идеята, че при влагането от правителството средства за изкупуване от държавата на авиоремонтния завод Авионамс, бивш «Г.Бенковски» в Пловдив се имало предвид, че може да бъде използван в бъдеще за ремонт на старите Ф–16. Да направиш такова изказване преди да е започнала дори процедурата за избор на самолет, няма как да не породиш дълбоки съмнения за участие в предварително решен избор.
Раздразнението от протокола на експертната комисия проличава не само в първоначалната реакция, но и в последващите политически изказвания и предложения за парламентарна комисия по случая. Едновременно изразените негативни реакции на премиера Борисов, на Цв.Цветанов /срещу президента/ и на вицепремиера Валери Симеонов /макар и по друга тема, но пак срещу президента и Елена Йончева/, подсказва премислено решение за дългосрочен конфронтационен курс, който излиза далеч извън рамките на проектите за модернизация на армията. Към всичко това съвсем не е случайно предложението точно в този момент за изслушване в парламента на висшите военни при повишаването им в звание, което си е откровенна и груба намеса за политизиране на армията и създаване на зависима от политиците командна прослойка в нея.
По отношение на изявленията на премиера Борисов и на председателя на Парламентараната група Цв. Цветанов, които „демократични” и „свободни” медии не искат да коментират:
Първо, абсолютно недопустимо е да бъдат противопоставяни отделни прослойки от населението или професионални гилдии едни срещу други. / „Причината да няма по-високи заплати е купуването на нови изтребители „Грипен“. /, защото това залага бъдещи недоволства и сътресения в обществото.
Второ, увенчаването на несъстоятелните мотиви на Цв.Цветанов с подозрения за лобистка намеса на президента Радев неизбежно ще има международен негативен отзвук върху имиджа на нашия държавен глава.
Изразът «ние няма да се заиграваме с националната сигурност» подсеща само, че именно такова поведение е «заиграване с националната сигурност», защото освен всичко друго ще доведе и до забавяне на проекта заради политически противоборства. Премиерът неслучайно употреби израза «чакат ни трудни и дълги преговори», а изказът на зам.министъра Запрянов вече не е «няма», а «не бива» да спира работата по договорите. Не е изключено такова отлагане да цели не само пренасочване на заделените вече средства, но и евентуално обосноваване на необходимост от нови заеми. Същевременно, това би работило отново за идеята на бившия министър Ненчев за контрол на въздушното пространство на България от партньорски военновъздушни сили, вместо да изразходваме милиарди за закупуване на самолети.
Да се аргументира създаването на парламентарна комисия с искане изясняване причините за «декласиране» на един от участниците е безпредметно, след като предварително са известни на всички поне три неща: първо, че за старите Ф–16 няма разсрочено плащане, а авансово на цялата сума както е било и при Румъния; второ, че спорът «стар» или «нов» съвсем не е аматьорски, защото ако не сравняваме годините 15 срещу 40 години, достатъчно е да сравним остатъчния летателен ресурс– 3000 срещу 8000 часа, и трето, че за стар продукт няма офсет, т.е. инвестиции в българската икономика. Да не говорим за срокът на доставка, за пригодността на пистите и т.н.
Дискусията в Парламена показа за пореден път, че влизането в НС на депутати с минало на офицери от БА не е в името на извличане на полза от военна експертиза, каквато някои дори нямат в необходимата степен, а за да се манипулира мнението на останалите. Така например, представител на ГЕРБ, бивш полковник от БА, освен че отрече значението на това нов или стар е самолетът, че излъга за това, че „Грипен” били спрени от производство, изтъкна още колко самолети Ф–16 били произведени, но забрави или въобще не знае, че много страни извеждат от въоръжение старите модели и до 7–8 години с такива ще разполага само съседна Румъния. В момента Гърция предлага 35 стари Ф–16, но никой не иска да ги купи! При такива познания, как да обясниш на един депутат, че и казаното от него за способности от „подводни до космоса” е пълно недоразумение. Той очевидно не знае, че противокорабна ракета RB5-15 има само „Грипен”, а Ф–16 нито има, нито се планира да бъде въоръжен с такава. А още по–лошо е, че в залата очевидно няма кой да му отговори. И цялата им дискусия въобще не е за националната сигурност, а за подготовка на кампания за оплюване на президента. Как да има рейтинг такъв Парламент?!
Резултатът от разпореденото преразглеждане на сроковете за разплащане за да се „освободят” пари за стартиране и на проекта за бойни бронирани машини за Сухопътните войски е, че „най–потърпевш” се оказа проектът за самолетите. Раплащанията се удължават до 2025 г., т.е. за 9 години, но напълно бе премълчан въпроса, какво правим с втората поръчка от 8 самолета, която бе планирана за след 2022 г. и получаването им през 2026 г.. Можем само да предполагаме, че това ще измести втората доставка с няколко години., т.е за след 2030 г., защото не бихме могли да плащаме едновременно и по двете поръчки. А всяко изменение в изпълнението на „Цели за способности” трябва да се съгласува с НАТО.
Фокусирането на критиките, оправдани или не, само върху проекта за самолетите, даде някои предимства на лобитата по другите два проекта. Пълна дискретност цари по строителството на нови кораби от българска фирма, като почти се запазват времевите параметри. Удължаването на разплащанията е само с 2 години, през които ще се преведат минималните суми от 90 и 30 млн долара. Очаквано броят на бронирани машини за пехотата беше съкратен от 238 на 198, от които само 100 са бойни, но изненадващо и без обяснения цената остана същата–1,2 млрд лв! Под сянката на темата „самолети” извън внимание остана подходът за избор на бронираните машини за СВ, а там има предпочитания поне за два модела машини и сигнали за съответни лобистки активности в едната и в другата посока. Впрочем, днешните лобита у нас за презокеанска техника ще трябва да свият платна, защото присъединяването ни към Фонда за европейска отбранителна индустрия ще предполага ориентирането ни към платформи произведени в Европа. На този фон евентуалното закупуване едновременно и на самолет и на бронирана машина от САЩ също е политически въпрос.
Всичко изложено до тук не е „гледна точка”, а поредица от неоспорими факти.
За съжаление, демонстрираните досега подходи и политическа култура разколебават очакванията ни за действително държавническо отношение към националната сигурност. Дано политиците ни опровергаят.
