АБВ - Алтернатива на какво и за какво!?

/Поглед.инфо/ Днес се създава нова политическа партия. Няма лошо. Алтернатива за българско възраждане. Алтернатива на какво и за какво все още не знаем. Надяваме се да чуем, да разберем, а защо и не да повярваме... Дали ще започне ново българско възраждане? Като онова, предварило европейското в средновековието... Дано! Алтернативата „надали...” този път трябва да се забрави, дори да се забрани! Доколкото част от участниците в създаването са участвували пряко или косвено и в разни процеси от близкото минало, ще си позволя, за да приключим завинаги с това минало, да публикувам един откъс от втората част на книгата „Купи ме”, която завърших през миналата година по това време, и издаването на която, заедно с ново издание на първата част, издателят ме убеждава, че ще е скоро...

Отново в началото пише:
Всяка прилика с действителни
лица и събития
е напълно случайна
и не е търсена умишлено

Така е, но може пък и да съм бил свидетел на случките, ако не и пряк участник... А и днешната обстановка с нещо наподобява тогавашната и може би това не е случайно... Въпреки, че се знае, че опитът за повтаряне на историята винаги е фарс... Дали?

***

Министър-председателят и министърът на финансите проведоха и за двамата неприятен от всякъде разговор.
Първият обвини втория, че го подвежда, че си е позволил да застане зад пълен, но неточен бюджет, че не прави достатъчно за изпълнението му и за това, и резултатите за полугодието са толкова калпави...
От своя страна министърът се оправда, че бюджетът е изготвен в съответствие с политическата рамка, която му е задало правителството и е одобрен от мнозинството в парламента, което всъщност е подкрепило политическата рамка на правителството. Всякакви опити от страна на експертите на министерството да предложат друга рамка, или да докажат валидността на други параметри, са били неглижирани...
Разделиха се хладно...
Министърът си тръгна пеш от министерския съвет. Имаше този неприятен за охраната навик.
И може би, защото се ядоса на премиера за отправените му упреци, или воден от някакво шесто чувство, вместо към министерството, тръгна с решителна крачка към Националната банка.
Не беше прието по неписания протокол – за който и да е министър, да се изтресе в Националната банка, без да си уговори предварително среща с управителя или с някой от членовете на управителния съвет, но за него това не беше проблем. Освен, че не зачиташе много-много протокола – писан или неписан, за него шефовете на банката бяха преди всичко колеги – някои му бяха преподаватели още в икономическия институт, с други беше работил години наред в министерството на финансите, където беше цялата му професионална кариера, след студентската скамейка, или от самата банка, доколкото служебно беше отговарял за взаимоотношенията с нея.
Появяването му на входа на банката неочаквано притесни охраната.
Като възпитан човек, министърът се извини и помоли да информират секретарката на управителя, че отива при него.
В кабинета на управителя, неочаквано за него, завари новия министър на вътрешните работи.
– Добър ден, колега, - посрещна го радушно управителят – заповядай, заповядай! Какво така неочаквано те докара при мене? А може би точно навреме, макар и неочаквано, защото колегата ти вътрешен министър, току що ме информира за някои притеснения на техните служби относно финансови машинации.
– Добър ден и на двамата, доколкото може да е добър?! Идвам от премиера. За пръв път, откакто работим заедно, ми дърпа ушите! Много е притеснен. Не му се сърдя, но имам чувството, че притеснението му идва от информация, която аз не знам, а сякаш той очакваше от мене повече информация... Разгеле и колегата е тук, може би той ще ни каже какво става?
– Първо, кажи с какво да те черпя, пък после ще обсъждаме ситуацията. Кафе, чай, безалкохолно?
– Една студена вода. И без това дойдох с опасението, че ще “пия една студена вода” в преносен смисъл, поне да е и в буквален.
– Както е тръгнало, всички скоро ще пием по една студена вода, по-добре дай да пием по едно кафе с кола, че ще трябва да си бодър да чуеш някои интересни неща. – каза вътрешният министър.
– Щом трябва да съм бодър и още повече, щом вътрешното министерство ми го препоръчва, какво мога да кажа? Слушам и изпълнявам! Кафе с кола да бъде, колега.
Управителят излезе да поръча на секретарката кафетата и колите, но истинската причина беше да ги остави двамата насаме...
– Имаш ли да ми казваш нещо, началство? Разбрах, че си бил при премиера преди мене, рано сутринта? И за какви финансови машинации спомена колегата, че си го информирал?
– Ако имах да ти казвам, щях да дойда направо и първо при тебе. Нещата са извън твоето министерство. Но, добре стана, че се заварихме тука, защото ценя мнението ти като специалист. Нека да се върне колегата, за да не повтарям една и съща информация.
Управителят влезе в кабинета, придружен от секретарката, която носеше табла с чаши кафе и кола, и голям кристален пепелник, който постави пред вътрешния министър, известен като заклет пушач, сервира кафетата и колите, и излезе.
Министърът на вътрешните работи запали цигара, отпи от кафето и започна:
– Тази сутрин информирах премиера за сигнал получен от гранична
полиция и проверен от службата за сигурност, че се изнасят големи количества валута в посока Австрия, Швейцария и Германия. Използват се формално законни схеми от банки, фирми и физически лица. В същото време се разпространяват слухове, сред населението, за предстоящо обезценяване на лева с препоръка да се теглят левовите депозити и през обменните бюра да се обменят в долари, и най-добре в германски марки. Доларите или марките да не се внасят в банки, а да се държат в “буркан-банк”. На фирмите се подсказва в кои банки да прехвърлят валутните си депозити и разплащателни сметки. Внушава се, че предстои фалит на няколко банки, като конкретно се споменават и кои...
Разказах всичко това на премиера. Оставих му и писмена справка за кои фирми и банки става дума.
– И той? – попита управителят.
– Нареди ми още един път да си проверя информацията и доколко са ми надеждни източниците. Ще привика министъра на промишлеността и на търговията да им иска обяснения. За министъра на финансите не стана дума и нямам понятие защо те е викал?
Има съмнения, че всичко това се дирижира от някакъв център, като ми намекна, че опозицията няма ресурс за такъв център... Един вид, някой или някои от нашата партия искат да дестабилизират страната и да свалят правителството.
– А може би е прав? – каза финансовият министър. – Опозицията вътре в страната няма ресурс за такъв център, но да не забравяме, че отвън имат сериозна поддръжка, а и ние правим всичко възможно да поддържат отвън опозицията, а не нас.
Прав е и за вътрешнопартийните игри. Да не би да е от опозицията министърът, който поръча на директорите на държавни предприятия да не обслужват банковите си кредити? Или са от опозицията министрите на земеделието и търговията, които половин година си прехвърлят топката – кой трябва да направи зърнения баланс? Да не споменавам, че неизпълнението на приходната част на бюджета се дължи главно на държавните фирми...
Аз винаги съм странял от пряката политика, винаги съм бил само експерт.
Приех да стана министър, за да помогна и на председателя, и на партията, мисля, че и вие двамата приехте държавните постове от същите подбуди, но почва да ми писва от параноята, от търсенето на врага, там, където го няма, вместо да си видим и оправим собствените кривици...
– По-кротко! Не се пали! Пази си нервите! Още си млад. Тепърва и партията, и държавата, ще имат нужда от знанията ти! – прекъсна го управителят. – Дайте да видим какво ще правим?
Тази информация, за съжаление, и до мене достигна от други източници, но в подобен смисъл. А и състоянието, на цитираните банки, действително е лошо.
Разрази ли се масова психоза – спасение няма! Никоя банка в никоя държава не може да издържи!
Просто банката, като институция, е построена на основата на здравия разум и прагматичната логика, а не на идеите на едни или други политически сили, независимо дали са прогресивни или ретроградни...