/Поглед.инфо/ 19 американски милиардери публикуваха на 24 юни в „Ню Йорк Таймс“ открито писмо „В подкрепа на данък богатство“ до политиците, издигнали своите кандидатури за президентските избори през 2020 г. (1). В него те призовават да се въведе „умерен данък богатство на 1/10 от най-богатия 1% от американците, т.е на нас“.

Представителите на едната десета от единия процент (0,1%) най-богати американци показват притеснение от факта, че през 2019 г. те ще платят едва 3,2% от своето богатство като данъци, докато 99% от останалите домакинства ще платят по 7,2%. „Този дисбаланс създава недоволство и прави по-трудна социалната мобилност на американците, представляващи работническа класа“, пишат свръхбогатите. Основа на данъчните постъпления според тях трябва да са парите не на хората със средни и ниски доходи, а тези на богатите.

Писмото идва само 13 дни след като „Ню Йорк Таймс“ публикува нов „Комунистически манифест“, текст на Арон Бастани, в който се говори, че капитализмът може да излезе от противоречията си чрез нов тип „комунизъм на лукса“, опрян на технологиите и богатството, създавано чрез тях през ХХI век. (2)

В Америка милиардерите веднъж вече бяха изправени пред подобна опасност през 20-те години на ХХ век, когато неравенството бе придобило подобни размери и това доведе до голямата икономическа криза. Тогава страхът, че нещата и при тях могат да тръгнат така, както по онова време вървяха в Съветска Русия, ги принуди да приемат социалната държава, високите данъци и преразпределението на доходите към по-бедната част от населението. Спасиха се от опасностите, прогнозирани от Маркс, чрез икономическите идеи на Джон Мейнард Кейнс. Кейнс обаче им помогна за кратко и през последните десетилетия бе изпратен в историята от неолибералния капитализъм.

Сега очевидно някои от днешните милиардери изпитват нарастващ страх, особено след като най-значимият американски вестник възроди призрака на Маркс.

Допреди десетина години такъв страх нямаше, но имаше притеснения, че в САЩ съществуват класи и между тях се води класова борба. „Има класова война, добре, но моята класа, класата на богатите води войната и ние побеждаваме“ (3), заяви през 2006 г. Уорън Бъфет, третият по богатство човек в света, който тогава призна, че плаща за данъци много по-малка част от доходите си, отколкото неговата секретарка.

12 години по-късно Бъфет, чието нетно богатство е над 86 млрд. долара, започна да се вайка от последствията и да демонстрира неприкрит страх и готовност за отстъпки по отношение на загубилата класа – тази на работниците и на по-бедните слоеве в обществото като цяло. Той признава, че от първата годишна класация на 400-те най-богати американци, направена през 1982 г., досега тяхното богатство се е увеличило 29 пъти – било е  93 млрд., а е станало  2,7 трилиона долара. В същото време за милиони усърдно работещи обикновени хора богатството е намаляло или е останало същото.

През целия този период богатството е вървяло от бедните към богатите, а сега в резултат на технологичните промени този процес се засилва още повече. Затова осем световни олигарси имат днес толкова богатство, колкото половината от по-бедната част на човечеството (4).

И Бъфет признава, че „реалният проблем“ на американската икономика е класата на богатите капиталисти като него

Подписалите откритото писмо признават, че 0,1% най-богати американски домакинства в момента имат почти толкова богатство, колкото 90% от по-бедната част от американците и говорят, че „това е най-голямото предизвикателство“ пред общото бъдеще на тяхната класа и на останалите американци.

И няма как да не го говорят, след като американското общество се тресе от противоречия, част от него се мъчи да излезе от тези противоречия с нова милитаризация, с надпревара във въоръжаването, с търговски, технологически, хибридни и всякакви други войни.

Обърнете внимание, че най-богатите говорят за „работническа класа“ и са притеснени от нейното недоволство. У нас ръководещите леви и десни системни партии не смеят дори да споменат тези думи, а може би и не знаят какво значат. Ако някой журналист се заяде и поиска да му дефинират понятието за „класа“, може и да се запънат и да кажат „не съм я чувал тази дума“. Никой системен политик у нас не говори за класова война, не пише комунистически манифести, а и да напише, никоя от водещите медии не би го публикувала. Управляващите и богатите не се страхуват от това, от което се страхуват американските милиардери, и водят на живот и смърт битка да не се пипа данъчното облагане.

Известно е, че неолиберализиралата се през последните десетилетия социалдемокрация спря да говори за класи и класова война, отказа се от Маркс. А след като класата на капиталистите спечели, се опита да се примъкне към нея посредством т. нар. Трети път на Тони Блеър и Новия център на Герхард Шрьодер. Те бяха възприети в една или друга степен и от нашите политици, поради което добре познаваме този процес и у нас.

Противоречията в това отношение обаче през последните години така нараснаха, че не т. нар. „леви“, а милиардерите започнаха да треперят от вероятната класова война и от разпадните процеси в обществото. В САЩ богатите се страхуват, че все повече американци харесват социализма и че се публикуват дори комунистически манифести.

Сред подписалите писмото е и Джордж Сорос, който вероятно е сред най-уплашените, виждайки как от Америка до България изгражданият с неговите милиарди неолиберален глобализиран капитализъм се разпада. Затова те заявяват, че със специалния данък богатство може да се подобрят здравеопазването и състоянието на икономиката, да се преодолеят климатичната криза и кризата на демокрацията.

Достатъчно интелигентни са и предпочитат да дадат една малка част от богатството си във вид на „умерен данък богатство“, за да избегнат много по-голямата опасност от нарастваща криза и нова класова война, в която победилата в досегашната война „класа на богатите“, за която говори Уорън Бъфет през 2006 г., може и да не успее да запази придобивките си.

Бележки:
(1)  A LETTER IN SUPPORT OF A WEALTH TAX, https://int.nyt.com/data/documenthelper/1342-wealthtaxletter-june2019/1852b1968e8e0d52b1a0/optimized/full.pdf, June 24, 2019.
(2) Bastani, Aaron. The World Is a Mess. We Need Fully Automated Luxury Communism, In: The New York Times,https://www.nytimes.com/2019/06/11/opinion/fully-automated-luxury-communism.html?fbclid=IwAR3Tvyt_-ql251fzLgXZ836wtCHCXsREFQo4nMYjRcjgj9HC8hu6LJ07bZs, 11.06.2019
(3)  Ben Stein. In Class Warfare, Guess Which Class Is Winning , In: The New York Times, https://www.nytimes.com/2006/11/26/business/yourmoney/26every.html, 26.11.2006.
(4)  Clifford, Catherine. Warren Buffett on the US economy: ‘The tsunami of wealth didn’t trickle down. It surged upward’, In: https://www.cnbc.com/2018/01/04/warren-buffett-on-the-failure-of-trickle-down-economics.html?__source=sharebar%7Cfacebook&par=sharebar&fbclid=IwAR2ctZ67pnHwLUuZGWze4aZ4CEbPX69nHKhrvL_ZA1neP_IfJRp4_RmyhpQ, January 4, 2018.

Клуб 24 май