/Поглед.инфо/ Капитализмът – макар и с кризи, противоречия и войни –  създава нарастващо богатство. Разпределението на това богатство обаче става все по-неравно и то се концентрира в ръцете на едно малцинство, докато обществото във все по-голяма степен се тресе от масовото усещане за несправедливост на системата. Точно това стана през последните десетилетия на неолиберална глобализирана версия на капитализма. Транснационалните компании и олигарси излязоха от контрола на държавата и концентрираха богатството си в офшорки и гигантски активи от всякакъв род, докато средната класа в развитите западни страни намалява и губи възможностите, които имаше по времето на социалната държава.

Това доведе до серия от противоречия, изострящи кризата на съвременния глобален капитализъм в най-развитите западни страни. Те водят нови и нови войни от всякакъв вид – търговски, технологични, валутни, финансови, информационни, хибридни, пропагандни, кибервойни, робовойни и т.н. Съседката ни Турция води реална война съвсем близо до нас, а американският държавен секретар хвали нашия премиер, че увеличава парите за война, към което е бутана настоятелно цяла Европа.

Eто четири от тези противоречия, които тресат света от Америка до България.

  1. Никога преди в историята социалното неравенство не е нараствало с такава скорост и корпоративните печалби не са били така големи, както сега. Между 1973 и 2013 г. американската работна сила е увеличила своята производителност на труда средно със 74,4 %, но е получила само 9,2 % от това увеличение (1). 90,8%  са отишли в банковите сметки на капитала. А онези 9,2%, които са дошли при работниците, са облагодетелствали главно по-високодоходните групи на определени професии, докато при над 50% от работниците има задържане или намаляване на заплащането. В същото време огромно количество хора от САЩ до България ровят по кофите за боклук, едва свързват двата края, а някогашната средна класа се свива като шагренова кожа. Едно малцинство от 1%, заедно с така нар. горна средна класа от около 20% подобряват своите възможности в условията на все по-голямо неравенство и голямо количество хора губят предходния си социалноикономически статус.

2. Никога през последното столетие не е имало толкова данъчни отстъпки и възможности за бягство от данъчно облагане на големия бизнес, като в същото време голяма част от данъците се плаща от по-бедната част на населението. Изчисленията на американските икономисти Емануел Саец и Габриел Цукман в новата им книга Триумфът на несправедливостта показват, че най-богатите 400 семейства в САЩ плащат като данък средно 23% от своите доходи, докато долната половина от 50-те процента домакинства плащат 24,2 % от доходите си (2). Като дял от своите доходи богатите дават много по-малко за данъци отколкото обикновеният човек. А България, където капиталистите плащат само 10% данък, е един от световните рекордьори в това отношение. Нашите реставратори на капитализма ентусиазирано я направиха държава, много по-капиталистическа и много повече обслужваща наши и особено чужди капиталисти, отколкото Америка. Но и в по-малко капиталистическата от България Америка богатството на 1% капиталисти расте със скорост, невиждана преди това в историята. Светът се превръща в гигантска олигархична пирамида, в която обикновеният работник трябва да се труди хиляди години, за да получи това, което олигарсите получават за един ден. Средното годишно заплащане на един работник в гигантската корпорация „Амазон“ се равнява на това, което неговият основен собственик Джеф Безос получава за 10 секунди. Нетното богатство от 130 милиарда долара на Джеф Безос се равнява на това, което би получил средният американски работник, ако работи общо 2,8 милиона години, а това време е десет пъти повече от времето, през което на земята съществува Хомо сапиенс (3).

3. Никога по-рано не е имало такава вълна на корпоративни престъпления в САЩ, но бюджетът на институциите, които трябва да следят за спазването на закона, се орязва и те реагират все по-трудно. Престъпният бизнес генерира над 2 трилиона долара годишно. В същото време един корпоративен мениджър в големите транснационални компании получава средно 287 пъти повече от средния работник в същата компания. Дали обаче върши 287 пъти повече работа, ако куп индикатори сочат тенденция към влошаване на мениджмънта и в много случаи се създават вредни и опасни за хората продукти?

И тук не става дума само за военно-промишлените комплекси, произвеждащи инструменти за убийство, нито за гигантските цигарени конгломерати, убиващи също милиони хора по света. През 2013 г. Питър Готцше публикува своята книга „Смъртоносни лекарства и организирана престъпност: Как големите фармацевтични компании увреждат здравеопазването“ (4), за която получи наградата на Британската медицинска асоциация. Според него „морално отвратителното пренебрегване на човешкия живот е норма“ за големите фармацевтични компании. Той доказва с много факти, че лекарствата, които вземаме, са третата водеща причина за смъртност в света след рака и сърдечните болести. Във въведението на книгата авторът обяснява това по следния начин: „Основната причина да приемаме толкова много лекарства е, че фармацевтичните компании не продават лекарства, те продават лъжи за лекарства. Това прави лекарствата толкова различни от всичко останало в живота… На практика всичко, което знаем за лекарствата, е това, което компаниите са избрали да кажат на нас и на нашите лекари … причината пациентите да се доверят на лекарствата е, че те пренасят доверието, което имат към своите лекари, към лекарствата, които им предписват. Пациентите не разбират, че макар техните лекари да знаят много за болестите и човешка физиология и психология, те знаят твърде малко за лекарствата… Ако не мислите, че системата е извън контрол, моля, изпратете ми имейл и обяснете защо лекарствата са третата водеща причина за смъртност … Ако такава огромна смъртоносна епидемия беше причинена от нова бактерия или вирус, дори това да се отнасяше до една стотна от хората, умиращи от нея, щяхме да направим всичко възможно, за да я вземем под контрол.“ Това обаче не става, защото при неолибералния капитализъм по-важни от човешкия живот са милиардите на големите компании. Политиката, здравето, образованието, човешкият живот и всичко останало са средство. Целта е келепирът, целта е печалбата.

4. Никога в света не е произвеждана и внасяна толкова много храна, обаче гладът е постоянен проблем навсякъде. Около 815 милиона души в света всекидневно гладуват поради липса на средства за храна. Само в САЩ, „меката“ на нашите „демократи“ и идеолози на капитализма, 16,5 милиона деца си лягат гладни, а 20% от студентите не си дояждат. Това пише Ралф Нейдър, известен юрист, публицист, политик, който няколко пъти е бил кандидат за президент на САЩ, а сега поставя въпроса „Защо 99-те % не се бунтуват?“ (5).

И в България гладът, който по времето на социализма изглеждаше далечно минало от времето на „братчетата на Гаврош“ на Смирненски, се завърна с налагането на капитализма, маскиран като „демокрация“. След 30 години реставрация на капитализма делът на бедните в България е 11 пъти по-голям, отколкото през 1988 г., а 20-те процента най-бедни получават средно 7,7 пъти по-малко доходи от 20-те процента най-богати.

Може да се правят още много такива сравнения, но същественото е, че тази тенденция се засилва и светът, в който влязохме с песни „Времето е наше“, всъщност е място, в което предадохме онова, което беше „наше“, на всички българи, на 1% наши и чужди олигарси.

Бележки:

(1) Levitz, Eric. These 3 Policy Failures Are Killing the American Dream, In: Intelligencer, http://nymag.com/intelligencer/2019/10/these-3-policy-failures-are-killing-the-american-dream.html?fbclid=IwAR1ho9B2LgRRWPvPVSaYbjbNkqnc1bfqOSVC2z2BGC0EhihybaWf1P4xpo0, October 7, 2019

(2) Saez, Emmanuel and Gabriel Zucman. The Triumph of Injustice: How the Rich Dodge Taxes and How to Make them Pay, W.W. Norton & Company,  2019

(3) Merelli, Annalisa. The average US worker would need 10 times the length of all human history to earn as much as Jeff Bezos, In: Quartz, https://qz.com/1723454/this-is-how-long-an-average-us-worker-needs-to-become-a-billionaire/?fbclid=IwAR37QW3UjrisnOz1GwyBzIJ_1nTQ3UtXVTW4RSi1c9wqx_TjBvgxcBedEXw, October 10, 2019

(4) Gotzcshe, Peter. Deadly Medicines and Organised Crime: How Big Pharma has corrupted healthcare, CRC Press, 2013

(5) Ralph Nader. Why Isn’t the 99% Revolting?, In:  https://www.truthdig.com/articles/ralph-nader-why-isnt-the-99-percent-revolting/, October 04, 2019

Клуб 24 май