/Поглед.инфо/ Обявихме 2017-а за годината на Дякона, защото трябва да се върнем към идеите му за държавност
Опиваха се да пришият Ботев към идеите на комунизма, но не се получи
Народът може да върви напред само ако се опре на принципите за свята република и презрение към предателите
Апостола не е извършил физическо чудо, но е излекувал цял народ от апатията и песимизма
Планираме задълбочено изследване на румънски полицейски архиви за Хъшовския период
Ще направим изложба в столиците на страните, подкрепяли националноосвободителното ни движение
Държавата да покаже на Европа величието на титана, който може да се мери с Лайош Кошут и Гарибалди
Васил Василев е роден през 1949 г., завършил икономика, но до 1990 г. работи като журналист. След това се заема с бизнес. Възражда семейната фирма "Братя Василеви", която до 9 септември 1944 г. е основният представител на "Пежо" в България. Новото акционерно дружество става първият официален вносител на "Пежо" у нас след 1989 г., първият вносител на западна преса и собственик на първата частна бензиностанция в страната.
Основава Съюза на работодателите, днешната КРИБ - най-голямата бизнес организация в България.
Преди две години е избран за председател на Общобългарския комитет "Васил Левски". Това става покрай случая с отрадните бронзови грифони от паметника на Апостола в София. Василев е човекът, който се зае с тяхното възстановяване. "Тогава покойният вече професор Дойно Дойнов, който бе председател на комитета, вече беше тежкоболен и и ми предложи да поема поста му. Но интересът ми към живота и делото на Левски не датира от тогава. Лично познавах неговите най големи съвременни изследователи - Николай Хайтов, проф. Николай Генчев, проф. Марко Семов", казва Васил Василев.
- Г-н Василев, какви цели си поставя Общобългарският комитет "Васил Левски", чийто председател сте?
- Да поддържаме спомена за идеите на Левски, да ги напомняме непрекъснато и така да влияем на съвременният обществен морал, за родолюбивото възпитание на младежта. Да откриваме всичко, което все още може да се открие за неговата дейност.
- Вечен ли е Левски?
- Да, така ни се иска. Защото във всяка негова мисъл, във всеки ред от писмата му, има нещо, което ни кара да се замислим, да търсим скрит смисъл. Този човек отдавна се е превърнал в идол за нас, българите, в идол на революцията, в идол на свободата, на нравствеността, на хуманизма и демокрацията, на всичко онова, което смятаме, че трябва да бъдат качествата на народните водачи. Невероятно е как Левски е съумял в краткия си живот не само да събере целия нравствен и физически потенциал на нацията, но и да разработи такава гениална концепция, която в края на краищата довежда до Освобождението на България. Как сам, в условията на тази черна робска действителност, е тръгнал, абсолютно сигурен и убеден в правотата на делото си, в успеха си. Само знаменитите му думи: "Ако загубя - губя само себе си, ако спечеля - печели цял народ", представляват цяла една философия - какво значи за един човек Отечеството и на народа му, какво значение има неговият живот в сравнение с великата цел - свободата.
- Затова ли Левски никога не е отричан, личността му не е поставяна под съмнение през цялата ни нова история, независимо от смяната на режими и политически системи?
- Това важи за всички големи революционери - наши и чужди. Разбира се, всяка епоха е тълкувала Левски по свой начин, но той става мит още веднага след Освобождението. Да, политиците са се опитвали да го използват и да преиначават понякога казаното от него. Но кой ги пита жалките политици? Кой от тях, като махнем неговите съратници Стефан Стамболов и Захарий Стоянов, може да говори въобще за Левски? Мнението на кой от тях има стойност? Може ли да се сравни който и да е от тях с това, което представлява Левски?
- Не сте ли прекалено строг?
- Наистина, първите ни политици след Освобождението все още са носили нещо от неговия дух, от тази възрожденска романтика и идеализъм на революционното движение. Но след като те умират, започва една бясна борба за богатства и власт, която и до ден днешен трови обществото - през всичките периоди на съществуването на българската държава, и пречи на напредъка на нацията. Вододелът за това са войните 1912-1918 г. Проявеният от народа ни безпримерен героизъм е последният порив на този дух. И това за нас е наистина краят на така наречената от Запада бел епок /хубавата епоха - б.а./. Започват да нахлуват други правила, други нрави, други идеи. И това прави Левски някак не съвсем удобен, някак държан, условно казано, по-далеч. Но нито един от тези ругатели не успява, защото Апостола вече е неделима част от българския дух. Същото в голяма степен важи и за Ботев. Някакви нищожества са си позволявали да се ровят в биографиите на великите хора с надеждата и те да се подредят по някакъв начин до тях, и техните имена да се наредят в поредицата от учените, които са се занимавали с великите мъже на България. Левски и Ботев са титани и всеки, който се опитва по някакъв начин да унизи паметта им, е глупак. И сега сме свидетели на опит за превратно тълкуване на Левски, за фалшиво цитиране. Не мога да подмина опита на президента да направи това в една своя реч в духа на своите политически виждания, но от самото Президентство си признаха за станалия гаф. Но фактът, че се опитва да придърпа Левски към себе си, е отново потвърждение за величието на Апостола. И в периода на социализма някои се опиваха да пришият Ботев към идеите на комунизма, а Левски - към идеите на Ботев. Но не се получи. Това просто е неосъществимо.
- Какво целите с идеята си 2017 г. да бъде обявена за година на Васил Левски?
- Формалният повод е 180-та годишнина от рождения ден на Апостола. Това е една кръгла годишнина, която би следвало да бъде отбелязана по подобаващ начин, като имаме предвид преклонението и почитта на нашия народ към делото и заветите на Левски. Но това 2017-а да бъде обявена за година на Левски, има много по-дълбок смисъл - да се върнем към неговата идеология за развитието на държавата и обществото. Към принципите, които Левски ни оставя в своите завети. И които са изразени в неговите писма, в кореспонденцията и бележките, които съпътстват целия му революционен живот. Струва ми се, че днес е време, в което ние, българите, имаме нужда да получим един силен заряд от родолюбие, да видим пред себе си още веднъж светлия пример на човека, когото иначе всички почитаме и уважаваме. Но към чиито идеи и пример са привързани една нищожна част от населението.
Портретът на Левски може да го видите на много публични места, в кабинетите на кметове и в официалните учреждения. Но едно е да имаш зад главата си портрета му или текст с неговите мисли, друго е какво има в главата ти. Особено важи това за младите хора, за тези, които утре ще управляват България. Да знаят, да разберат, че нашата държава и народ могат да вървят напред само ако се опрат на философията и идеологията на Левски. На принципите му за свята република, за революционна бдителност, за презрение към глупаците и предателите. Погледнете само тези петнадесетина завета колко истини съдържат! Левски казва: "да избираме най безстрашните, великодушните, способните, за да можем да сме единни и да достигнем до благосъстоянието на европейските народи". А в същото време виждаме как днес някои жалки хора, включително и автори на учебници, се опитват да принизят значението му. Да го представят като някакъв самотен борец за някакви неясни правдини. Така се е писало и се пише и за други велики личности и в други страни. Жалки опити, но не бива да се подминават, а да бъдат изобличавани.
- Не ли превърна Левски в икона? Имам предвид в чисто човешки план. Човек без слабости и пороци, едва ли не светец. Или народът е имал нужда от такава икона?
- Да, народът има нужда от подобни икони. Но Левски наистина е икона! Представете си все пак - има ли днес човек, който да притежава такива качества, такова самоотрицание, в една десета или една стотна степен само? Той има една единствена цел - свободата на България. Левски е икона като Ботев и Вазов - другите основоположници на българския дух.
- Защо църквата отказва да канонизира Левски?
- Има чисто теологични причини. Съгласно канона той трябва да извърши чудо или пък това да е станало с тленните му останки. Но за народа той е светец. Той не е извършил някакво физическо чудо, не е изцелил отделен човек, но е излекувал цял един народ от апатията, от чувството за преклонение, от песимизма, че трябва да чакаме освобождението отвън.
- Ами ако все пак прословутият му вуйчо Василий беше надвил над скъперничеството си го бе изпратил да учи в Одеската семинария, щеше ли дякон Игнатий да се превърне в Апостола на свободата?
- Разбира се! Просто щеше да се върне и да поеме пак по този път, защото основното чувство у него е любовта към отечеството. Или, казано в същия хипотетичен дух - просто щеше да пропусне Първата българска легия, но пак да участва във Втората.
Искаме да покажем на Европа величието на този титан на българското Национално-освободително движение Васил Левски. За да може и българите да преоткрият заветите му за чиста и свята Република. Трябва да получим един заряд от родолюбие и да видим пред себе си още веднъж светлият пример на човека, когото иначе всички почитаме и уважаваме.
Аз се надявам, че ще успеем да накараме немалко хора да се върнат към тези завети и мисли на Левски. Да ги преоткрият и да видят с тяхното съвременно звучене. Как този човек преди 150 години е успял да предвиди и да предначертае принципите на това, което днес се нарича демократични ценности. Това са принципите за Свобода, Равноправие и Почтеност. Те би трябвало да бъдат алфата и омегата на всеки човек, заел се с държавна или обществена работа. А те в нашето общество са напълно изоставени. И ако хората, които днес са по върховете, нямат нищо общо с делото и заветите на Левски, то младите хора може би ще бъдат много по-увлечени. Защото в тях не само революционният заряд, не само патосът и чувството за промяна са силни. Но те могат да се реализират, като видят един пример, който биха искали да следват. И това е Левски.
- Какво все пак значи за вас "Година на Левски"?
- Едно от нещата, на които ще заложим много сериозно, е задълбочено изследване в полицейски архиви на Румъния за Хъшовския период от 1860 г. до Освобождението. През този период нашите революционери са намирали убежище в Румъния, но под натиска на Високата порта румънската полиция нееднократно ги е арестувала, обискирала е техните квартири. Заедно с доносите на тайните агенти, от всичко това е правена документация по Българския въпрос на румънските власти тогава. Разсекретяването на румънските архиви, което стана факт съвсем скоро, би ни дало възможност да се докоснем до ценности и светини за нас. До писма на Левски, Ботев, Каравелов. До документи за хъшовския живот, които ще ни покажат какво значи родолюбие.
И жаждата за свобода на тези хора, изоставили всичко и тръгнали да емигрират в чужбина, за да се подготвят там да освобождават България.
Планираме една голяма изложба, в която да покажем в столиците на страните, подкрепяли българското национално-освободително движение. Това са преди всичко Букурещ и Белград, но също Москва, Париж, Лондон. Важно е да покажем, че преди 180 години у нас се ражда един политически гений, който начертава в една поробена земя елементите, които днес се наричат основни правила на демокрацията.
- Очаквате ли помощ от държавата ?
- Раздвоен съм да ви отговоря с да или не. Защото не би имало нищо по-естествено държавата да вложи възможностите си и да подкрепи проекта със средства. Да покаже на Европа величието на този титан на българското Национално-освободително движение, който може да се мери с най-големите фигури в Европа, като Лайош Кошут, Гарибалди, Мацини. Тоест държавата да покаже дали портретите на Левски висят напразно в кабинетите.
Стандарт, Константин Събчев
