/Поглед.инфо/ Баташкото клане в сп. Military History

1.

"Модерната ера на геноцида започва в забравен край на Османската империя - не в Армения през 1915 г., както много хора смятат, а в малко българско селище през 1876 г. Това събитие - клането на жителите на Батак - е част от Априлското въстание срещу османското управление в България. Днес то е само бележка под линия в историята..."
"Историческите корени на конфликта датират от края на XIV век, когато османците завладяват региона и се опитват да го турцизират във всяко отношение - вкл. религиозно. Същевременно царска Русия поема ролята на защитник на балканските народи по религиозни, етнически и политически причини..."

"Османските турци са мюсюлмани, а българите  - източноправославни християни. Това, което започва като борба за независимост, бързо ескалира в свещена война..."

Какво си мислите, че четете? Български учебник? Изблик на "бутафорен патриотизъм"? Провокация на путинославни християни и прочее рублофили? Или скандална злоупотреба със семантиката на понятието геноцид?  

Не.

Така започва текстът на проф. Ричард Селсър, преподавател в Weatherford College, автор на 10 книги. Публикуван е в броя от януари 2017 г. (стр. 24-34) на "Military History", едно от най-авторитетните американски списания. Заглавие - "Лицето на злото? Клането в Батак разобличава османското варварство". Не знам защо е тази въпросителна. Сигурно защото от корицата ни гледа красивото лице на египетски башибозук. Великолепен портрет, нарисуван от Жан-Леон Жером през 1869 г. Жером, както и мнозина западноевропейци, е омагьосан от екзотичния и жесток чар на Ориента по принцип и на Османската империя - конкретно.

Публикацията започва със злокобно фолио (стр.24-25) - познатите на всеки българин фотоси на Димитър Кавра  - Баташката черква, застлана с кости и черепи. На стр. 25 - текст, вграден в изображението: "Нито молби за милост. Репортажите на Дженюъриъс Макгахан за Априлското въстание през 1876 г. потресоха Европа с факти за Османското клане на православни християни в Батак". Следват портретите на Ботев, Бенковски и Макгахан, още един башибозук (не тъй романтичен), картината на Пиотровски, и карта на България, която илюстрира хода на Априлското въстание.
Пълният текст на проф. Селсър е 11 компютърни страници, 26 949 знака. Такъв текст, в такъв обем, по тази тема в българските учебници няма.
 
2.
 "Въпреки, че притежава всички елементи на история от първите страници - политическо потисничество, религиозно преследване, престъпления срещу човечеството и т.н. - Баташкото клане остава нечуто по три причини", казва проф. Селсър. Втората и третата причина са смешни - имало объркване в датирането заради Юлианския и Грегорианския календар, а основните имена били български и турски. По-близо до истината е първата причина  - "Желязната завеса, която потулва, прикрива от любопитните очи на Запада документи и свидетелства за Източна Европа през голяма част от ХХ в.".

От трите причини най-важна е четвъртата. За нея по-после.
Проф. Селсър открехва Желязната завеса за широката публика. Не и за професионалната западна историография. Тя тия работи си ги знае, ама пустата Завеса... Читателят обаче за първи път надниква в един непознат свят, в едно величаво и свирепо време - време на кръв, смърт и гибел, на чутовна саможертва и нечувани зверства над православния български народ. Ръждивата железария проскърцва тук-таме. Например - че БРЦК е "създаден с благословията на Москва". Въпреки проскърцването, Априлското въстание е описано подробно и добросъвестно.

3.
Ето какво научава читателят на "Military History":

Васил Левски - "Създател и лидер на революционната организация, православен монах, заловен и екзекутиран през 1873 г. от турците, почитан като Апостол на Свободата. В негова чест ръководителите на въстанието се наричат апостоли".

Христо Ботев - "Привърженик на марксизма, войвода, интелектуален лидер; На 16 май 1876 г. той и 200 четници напускат Гюргево... Отвличат австрийски параход, слизат в Козлодуй, без да срещнат съпротива, и тръгват за Враца... Обединените сили на турската кавалерия и башибозуците обстрелват четниците с масирани пушечни залпове и артилерийски огън, започва яростно преследване... Ботев предвожда своите хора до 1 юни. Когато пада здрач, се изправя безразсъдно, за да проучи позицията, и един турски снайперист го прострелва".

"Знамето на революцията е от кадифе, от едната страна червено, от другата зелено, украсено с лъв и девиза "Свобода или смърт", ушито и извезано от учителката Райна Княгиня от Панагюрище".

"Революционните войски се състоят от селяни, учители и свещеници"; "нямат специални униформи и отличителни знаци, единствените украшения, които ги отличават, са лъвчетата на калпаците и пауново перо"; въоръжени са с "пушка, нож или кама, чифт револвери и патрони, кой колкото може да носи... Селяни носят коси, за да бъдат изковани от тях мечове... Всеки претършува своето домакинството за оловни предмети, за да излеят куршуми... Правят самоделни оръдия от черешово дърво, обшити с медни и железни обръчи... Дървените оръдия се пръсват след два или три изстрела".

Каблешков, Кървавото писмо - "Османските власти надушват въстанието... Неджиб ага пристига в Копривщица. Тодор Каблешков взима съдбоносно решение въстанието да започне веднага. Той и неговите четници се сблъскват с полицията на Каменния мост и превземат полицейския участък. Каблешков изпраща писмо до областните лидери и обявява, че денят на освобождението е дошъл. Легендата разказва, че е подписал писмото с кръвта на мъртвото заптие".

Бенковски, Хвърковатата чета - "Кървавото писмо пристига в ръцете на апостола Георги Бенковски, ръководител на революционния окръг с център Панагюрище. Бенковски, човек с природен военен талант, формира "Хвърковатата чета" от 200 конници... Предаден от български овчар, попада в засада на 24 май и загива под град от куршуми. Последните му думи са: "В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!". Смърт мъченическа". (б.м. - авторът пропуска началото и края на цитата: "Моята цел е постигната вече!" и "А Русия - нека тя заповяда!").
Проф. Селсър търси аналогии в световната и главно - в американската история:

Сравнява последните думи на Бенковски с пламенната реч на Патрик Хенри, произнесена във Вирджиния през 1775 г.:

"Дали животът е толкова скъп, или мирът толкова сладък, че да бъдат закупени на цената на робските вериги? Не позволявай, Всемогъщи Боже! Дай ми свобода или дай ми смърт!". Фразата "Give me liberty or give me death!" се превръща в знаме на американската революция.

Нарича битката при Еледжик "Българското Аламо". Всеки американски ученик знае, че защитниците на Аламо (1836 г.) удържат крепостта 12 дни, и ако не друго, запомнил е последните думи на Уилям Барет Травис: "Аз никога няма да се предам и няма да отстъпя. Победа или смърт!".

Сравнява саможертвата на перущенци със защитниците на Масада (73 г.) - последната опора на евреите, въстанали срещу Рим. Удържат 3 години. (Крепостта е внушителна, оградена е със стена, дълга 1400 м, широка 4 м, с 37 кули.) Накрая решават: "Няма да им се дадем живи! Нека нашите жени умрат неопозорени и нашите сираци да не изпитат мъката на робството. Какво може да бъде по-скъпо от почетния саван на свободата?". И всичките 960 мъже, жени и деца се самоубиват, за да "не оставят след себе си ни една душа, която римляните да поругаят", пише Йосиф Флавий. Перущенци удържат 7 дни. Тяхната единствена мисъл е да не оставят след себе си ни една душа, която турците да поругаят, тяхната последна крепост и опора е храмът "Св. Архангел Михаил"...

Така проф. Селсър води аудиторията през опожарени села и осквернени църкви, посечени старци и пеленачета, обезглавени четници и поругани девойчета; и лети Хвърковатата чета; и знамето със заветните думи "Свобода или смърт"; и Ботев слиза на козлодуйския бряг... 

И целият този героичен и страховит разказ е само една прелюдия. Към нещо несравнимо, нечувано, несънувано, немислимо, недопустимо, безчовечно, зверско, чудовищно, кръвожадно, варварско.

И отвежда читателя право в Ада.
 
4.
"Батак е средно голямо селище с 900 къщи и около 9000 мъже, жени и деца. Най-проспериращото село в региона. В сърцето на селото е православната църква "Св. Неделя", построена през 1813 г. Тя не впечатлява със своята архитектура, направена е от грубо дялани камъни, без прозорци, с нисък таван. Около храма има каменен зид, висок 6 фута, влиза се през тясна порта. Въпреки, че не е базилика, в сърцата на хората "Св. Неделя" е като базиликата "Свети Петър"..."

"Ахмед ага Барутанлията, капитан на башибозуците от Доспат, е "низък, невеж, неграмотен варварин, който не може да чете и да пише" (б.м. - думите са на Макгахан) - не че образованието е изискване за един башибозук. На 9 май Ахмед ага пристига начело на 5000 души, обкръжава Батак и дава ултиматум на жителите - "предайте се или ще бъдете унищожени"... Те нямат никаква възможност да противостоят - целият им "арсенал" са няколко стари гладкоцевни пушки... И решават да се предадат на милостта на агата. Той обещава тържествено, че ако не се съпротивляват, никой няма да пострада. Жителите сключват сделка с дявола. Ахмед ага влиза в селото без нито един изстрел, незабавно нарушава своето обещание и хвърля Батак в огъня и под меча..."

"Мнозина се скриват в "Св. Неделя". Башибозуците хвърлят вътре парцали, напоени с петрол, в миг лумват пламъци през пролуките на покрива, писъците на жертвите пронизват пращенето на огъня... Няма спасение... Виковете заглъхват, чува се само съскането и пращенето на огъня... Огнена смърт и ятаган - това е участта на християните... Жените и момичетата нямат късмета да загинат веднага. Те служат за забавление на своите похитители..."

"Три дни продължава една оргия на убийства, изнасилвания и грабеж. Батак е превърнат в костница, в обиталище на мъртвите.
на  стр. 15

 Башибозуците не зачитат ни пол, ни възраст, преследват всяко живо същество, опожаряват училището и къщите, за да не се скрие някой. Въпреки че споделя тяхната националност, Ахмед ага няма милост към тези хора с различна религия и култура. Той не признава светостта на тази свята земя..." 

"Башибозуците вършат мръсната работа на империята. Много от тях са мюсюлмани от новопокръстените българи (помаци), черкези (от района на Кавказ) и албанци; живеят от грабеж и плячкосване; любимото им оръжие е извита сабя (ятаган); те са свирепи масови убийци и брутални изнасилвачи... 

"В Батак башибозуците оставят след себе си само осакатени, обезглавени, обгорени трупове. Черепите на жертвите се превръщат в национален паметник..."

"А "Касапина на Батак", Ахмед ага, е възнаграден като "пазител на империята" и декориран от султана с орден..."
Тук прекъсвам проф. Селсер с едно изречение на Макгахан, което не може да бъде подминато: "Злодеите, които са извършвали тези убийства, бяха не черкези, както отнапред се предполагаше, но турци от съседните села под предводителството на Ахмед ага".

"За ужасяващите събития в България американците имат оскъдна информация. През 1876 г. единственото "клане", което интересува нацията, е това при Литъл Бигхорн. (б.м. - сиуксите и шайените разгромяват американската армия, убиват ген. Къстър и 264 кавалеристи). Целият епизод е на път да отмре тихо, когато в Истамбул пристига Дженюъриъс Макгахан - един от най-известните журналисти на своята епоха, ревностен защитник на човешките права", пише проф. Селсър. И продържава:

"Три месеца след клането из опустошеното селище се въргалят кости, по улиците гният купища трупове, подивели кучета, потънали в лой, рият в руините... Читателите в Лондон, в цяла Европа и Америка, са шокирани от разказите на Макгахан в Daily News, който без колебание нарича видяното "зверство". Той не спестява подробностите и не щади викторианската чувствителност на своите читатели. Неговият гняв е тъй голям, че директно обвинява Османското правителство. Според него от 9000 жители на Батак оцеляват не повече от 1200. Неговите репортажи звучат като погребална песен: "Няма сълзи, нито викове, нито плач, нито писъци, нито молби за милост. Жетвата гние по полетата, а жетварите гният в двора на църквата"...

"Днес в Америка Макгахан е малко познат. Но българите никога не го забравиха. Той е сред първите национални герои на България".

Накрая проф. Селсър разказва една прелюбопитна история - през 1893 г. в Чикаго, на Колумбовото изложение (Columbian Exposition), пред българския щанд един американец пита един българин: "Чували ли сте за Макгахан?". Българинът отговаря: "А Вие чували ли сте за Вашингтон, Линкълн или Грант? Това, което вие мислите за тези безсмъртни герои, това мислим ние за Макгахан". Не знаем кой е този просветен българин. Но знаем със сигурност, че по същото време и на същото място се намира Алеко Константинов...
 
5.
Ако списанието не е Military History и ако авторът не е американски професор, хиляди пъти досега да са похулени, обругани, сдъвкани, разкъсани и изядени. От наши и чужди деконструктори на българската история, които като башибозуци върлуват в олтара на народната памет с едната цел - раздържавяване на българската държава и разбългаряване на българската нация. И се вписват изцяло в определението на проф. Селсър за "Касапина на Батак" - те не зачитат светостта на тази свята земя.

25 години тази орда "прочиства" нашето "митотворческо съзнание", за да вденем най-сетне: че 500 години сме блаженствали под сянката на падишаха; че "турското робство е национална митология"; че Априлското въстание е "селска свада", провокирана от "мними апостоли"; че въстаниците са "грабители и убийци на мюсюлманите"; че Ботев и Левски са криминални типове и отявлени терористи; че Баташко клане е "дълбоко закостенял антагонизиращ националистически мит", който "се гради върху демонизирането на Исляма", поради което "представлява общоевропейски проблем"; че едно "мнимо робство" предполага "мнимо въстание" с "мними жертви" на някакви "мними злодеи" и "мними главорези", а всъщност - благородни цивилизатори, окепазени от Макгахан, Скайлер, Беринг, Гладстон, Дарвин, Гарибалди, Юго и прочее...

25 години - соросоидално издевателство, политкоректна гавра, неоосманистка вакханалия и ислямистка оргия! За кефа, амбициите и интересите на довчерашния американски establishment и на султан Ердоган...

25 години! Според социалните психолози са необходими три генерации (между 60 и 90 години), за да бъде подменена една нация, да бъде изчегъртана нейната памет, нейната идентичност, нейния генетичен, цивилизационен код. Как за 500 години турският поробител не е успял да подмени българския народ с някакъв друг? Знаем как - Православието и Кирилицата.

Иждивенците на Open Society и Аmerica for Bulgaria, тролчетата от неоосманистката фабрика за лъжи и фалшификации много се постараха, титанична пот хвърлиха и добре заработиха. И сега, за техен ужас, се появява нек`ъв, който взривява всичкия им труд! Кой е тоя, бе?!

В началото проф. Селсър изброява две несъстоятелни и една истинска причина за премълчаването и фалшифицирането на българската история. Истинската е Желязната завеса. Тя не помръдва 70 години. В 2011 г., в чест на своя 65-и birthday, Завесата се сподоби с паметник в същия затънтен Фултън, гдето Чърчил я спусна през 1946 г. - като монумент на западния монопол над миналото, настоящето и бъдещето на света. Днес Завесата леко се открехна. И Military History се промуши светкавично през пролуката. Америка е многолика. Не е само establishment-а на ястребите и други грабливи птици.

Но! Измежду трите причини, най-важна е четвъртата. И тя гласи: САЩ и Турция са съюзници. САЩ и Турция в момента не са съюзници. САЩ и Турция пак ще бъдат съюзници. Днес геополитическата палачинка се превъртя. И цопна откъм мармалада. А утре?

Важното е какво правим ние. 60 години минават бързо, 30 почти минаха, първата генерация вече е отровена, поразена, подменена. Геноцид се нарича това. И едно възражение към проф. Селсър - нито въстанието, нито клането са бележка под линия в историята. Геноцидът - съвсем. Той продължава.    

Дума


 

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели