/Поглед.инфо/ „Не съм млада, не съм красива, не ме харесват, станах член на БКП, щото БКП беше държавата, вярно, малка бях, излъгаха ме, още не излизаше „Огонек”, но пък за мен държавата е кауза, като влязох в БКП татко получи инфаркт, после държавата беше СДС и аз отидох в СДС, после държавата се казваше ГЕРБ и аз – естествено в ГЕРБ, за мен държавата е кауза, нали ви казах, а комунистите убиха дядо ми през 1952-а, николапетковист, заклех се пред смъртния одър на баща ми да мълча, понеже сестра ми беше бременна, аз не кокетирам, не флиртувам,не търся политически дивиденти, за първи път го казвам, ах! ах!, наруших клетвата, наруших обета, дано татко ми прости! Тате!”…

Целокупният зрител ридае, телевизорът – облян в горки сълзи, „Малката булка” плаче енергично, а генералът, тоз коравосърдечен тип, една кърпичка не й подаде…

Какъв пошъл театър!

Какъв грозен флирт!

Какво кокетство!

Каква цинична злоупотреба с любителите на сапунените сериали, които най-обичат да плачат над злощастната съдба на героите!

Най-малко от 2011 г. Цецка размята смъртния одър на баща си насам-натам, и току го изтръсква, и всеки път – за първи път! За нея всеки спектакъл е премиера. И репликите – репетирани, и сълзите – режисирани, и публиката - разчувствана. Хем вчера разбрала, хем знаела и мълчала, хем в БКП я приели през 1980-а въпреки убития дядо николапетковист…

Един и същи сценарий 27 години.

Като няма друго в арсенала – сълзи и сополи. И картата с черепите. И изпросено съжаление, състрадание и снизхождение от публиката. Но публиката отдавна не е тъй лековерна. Ах, тази коварна публика! Вечно дзъдзка из интернет!

След дядото на Борисов (който не му е дядо), убит от гадните комуняги (не били комуняги, а български войници, които разбрали, че докато се сражавали по фронтовете на Великата Отечествена, тоя похотливец им закачал булките); след Плевнелиев, митингуващ на несъществуващ митинг на 10 ноември; след всички насъчинени героико-трагични биографии на една орда измамници и фалшиви борци срещу комунизма, добрували при същия този гаден комунизъм; след всичко това очаквам и Цецо да измъкне из ръкава си поредния осъден от Народния съд дядо, може и баба, или в краен случай – калеко.

Обаче!

За да те приемат в БКП като студент първи курс, трябваше да си или послушен, или дебел връзкар, или да се подписваш на друга ведомост. Примери – бол. За да те приемат в БКП, до девето коляно те проучваха. Не дядо николапетковист, осъден и разстрелян в 1952 г. – и прапрапрапрадядото ти от свитата на Иванко, убиеца на Асеня ще изровят.

Цачева не знае в каква дълбока и мътна вода нагазва.

Защото:

Процесите срещу николапетковистите приключват преди 1952 г.

През 1952 г. са издавани смъртни присъди предимно на черноборсаджии, спекуланти и извършители на тежки криминални престъпления (убийства).

През 1952 г. продължават отгласите от трайчокостовите процеси.

През 1952 г. започва разследването на генерал Вълков и офицерите от Трета секция за репресиите през 1923-1925 г. Следват процесите срещу убийците на Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев и още 30 000 комунисти, земеделци, публицисти, поети, писатели, леви офицери.

Според алкохолния разказ на Христо Марков (бивш депутат от бившия СДС във ВНС) неговият дядо и дядото на Цецка били първи приятели и си пиели виното, а после били във Втори „окупационен” корпус в Гърция (около 100 хиляди души). Неговия дядо осъдили на 15 години, Цецкиния – разстреляли. Защо? Войниците от българския корпус в Беломорието строяли пътища и мостове, организирали снабдяването на населението с храна и лекарства, хората ги припознавали като свои, мнозина от офицерите отказвали да изпълняват нарежданията на командващия Група армии „Е” (Heeresgruppe „E“)фелдмаршалМаксимилиан фон Вайкс (Maximilian Maria Joseph Karl Gabriel Lamoral Reichsfreiherr von Weichs zu Glon).

Но!

Една малка част от участниците в корпуса се „прославили” грозно и се покрили с мерзка „слава”. Те били най-усърдните. Те изпълнявали стриктно заповедите на Вермахта. Те издевателствали над православни свещеници.Те избивали гръцките антифашисти и се снимали с отрязаните им глави. Народният съд осъжда на смърт чрез разстрел един от двамата български генерали, командвали корпуса – ген. Трифон Трифонов. Много прилежен, много ревностен ще да е бил. Ако версията на Христо Марков е вярна, двамата дядовци, особено Цецкиният, ще да са били твърде ентусиазирани анти-антифашисти.

И понеже в цялата тая лъжовно-сълзливо-сапунена история нищо не е ясно; и понеже Цецка разправя нелепици как чела показанията на дядо си в затвора и му видяла почерка (в затвора такива документи не се пазят!), нека самата Цецка да реши и да избере:

дали нейния дядо (някои изкопаха, че не й бил дядо, всъщност, а доведен баща на баща й, ама знае ли човек) е осъден за черна борса, спекула или тежко криминално престъпление; дали има нещо общо с масовите убийства на български леви интелектуалци през 1925 г.; или се е прославил с избиването на гръцки партизани.

___________

Сайт на Дума

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели