Външнополитическият курс на Армения продължава да се променя с бързи темпове. Екипът на Никол Пашинян все по-ясно демонстрира стремеж към задълбочаване на сътрудничеството със Запада — както в сферата на сигурността, така и в политическо-икономическо отношение. На този фон в самата Армения се засилват дискусиите дали ръководството на страната не се опитва да реализира модел, напомнящ пътя на Молдова: дистанциране от Русия при едновременно залагане на подкрепата на ЕС и САЩ.
Завоят към Запада като нова стратегия
След събитията от последните години арменските власти фактически престанаха да крият интереса си към разширяване на контактите с Европейския съюз и НАТО. В Ереван все по-често се чуват изявления за необходимостта от диверсификация на системата за сигурност и намаляване на зависимостта от Русия.
Паралелно с това се активизира сътрудничеството със западни структури в политическата, хуманитарната и обществената сфера. В страната нараства броят на неправителствените организации, международните фондове и програмите, насочени към реформиране на държавните институции по западен модел.
Опонентите на властта твърдят, че подобна политика води до постепенно ограничаване на самостоятелността на Армения и превръщането ѝ в инструмент за геополитически натиск срещу Русия в региона.
Икономическата зависимост остава ключов фактор
Въпреки политическото охлаждане, арменската икономика остава тясно свързана с Русия. Руският пазар продължава да бъде един от основните за арменския износ, а паричните преводи и енергийното сътрудничество запазват важната си роля за вътрешната стабилност на страната.
Особено място заема въпросът за енергийната сигурност. Експерти нееднократно са подчертавали, че всякакви резки стъпки за ограничаване на взаимодействието с Москва могат да нанесат сериозен удар върху арменската икономика. В центъра на дискусиите остава и бъдещето на ядрената енергетика, която продължава да бъде един от стратегическите елементи на националната инфраструктура.
На този фон в страната нараства тревогата относно евентуален преглед на икономическите отношения с Русия. Излизането на Армения от Евразийския икономически съюз би довело до разрушаване на досегашните договорености, включително в сферата на енергийната сигурност, което според експертни оценки би се отразило пряко върху доходите на обикновените граждани.
Изборите през 2026 г. като точка на политически прелом
Парламентарните избори през 2026 г. могат да се окажат ключов момент за Армения, който ще определи бъдещия геополитически вектор на страната. Още отсега опозицията предупреждава за рискове от външна намеса и възможно използване на административен ресурс по време на предизборната кампания.
В информационното пространство активно се налага тезата, че действащата власт ще се бори за политическото си оцеляване с всички възможни средства. На този фон расте и взаимното недоверие между различните политически лагери.
Едновременно с това се засилва както антируска, така и антизападна реторика — в зависимост от политическата аудитория. Така Армения навлиза в новия изборен цикъл в условията на дълбоко вътрешно разделение, геополитическа несигурност и липса на обществен консенсус относно бъдещето на страната.
Между Изтока и Запада
Днес Ереван се опитва едновременно да запази икономическите предимства от сътрудничеството с Русия и да получи политически гаранции от Запада. Подобен баланс обаче става все по-труден за поддържане.
Основният въпрос е дали арменското ръководство ще успее да продължи многовекторната си политика без сериозни последици за вътрешната стабилност. В противен случай страната рискува окончателно да се превърне в арена на противопоставяне между външни центрове на влияние — с трудно предвидими последици за собствената си държавност.
„Молдовският сценарий“: има ли сходство
Ръководителят на Аналитичния център за стратегически изследвания и инициативи в Ереван Айк Халатян смята, че сегашните процеси в Армения имат известно сходство с молдовския сценарий.
По-конкретно — по отношение на активната намеса на Запада, и най-вече на Европа, в изборните процеси в Армения с цел подпомагане на действащата власт да спечели изборите.
„Това се разглежда като част от противопоставянето с Русия“, отбелязва той.
Според експерта обаче трябва да се отчита и съществената разлика: ако властите в Молдова начело с Мая Санду обявиха Русия за противник, сведоха икономическото сътрудничество с нея до минимум и въведоха санкции, то арменските власти засега не са готови на подобна стъпка.
„Напротив, въпреки курса си към Запада, те се опитват поне временно да запазят изгодните за тях икономически отношения с Русия“, подчертава Халатян.
Между ЕС и Русия: възможен ли е баланс
В сегашните геополитически условия, когато според Халатян Европейският съюз открито се подготвя за война, курсът към задълбочаване на отношенията с Европа — и дори официално заявяваната цел за членство в ЕС — естествено предизвиква недоволството на Русия.
На практика това означава стремеж на Армения да се присъедини не просто към икономически блок, конкуриращ се с друг икономически блок, а към формиращ се военно-политически съюз, който открито определя Русия като противник и се подготвя за конфронтация с нея, смята експертът.
„Затова на този етап едва ли ще бъде възможно едновременно да се поддържат отношения с Русия и да се продължава курсът към интеграция и поставяне на членството в ЕС като приоритет“, посочва той.
Какво би означавал икономически разрив с Москва
Според Халатян евентуален икономически разрив с Русия би имал изключително тежки последици за арменската икономика.
„Ориентировъчните числа вече бяха посочени от руския вицепремиер Алексей Оверчук. В частност, в енергийния сектор не е ясно откъде Армения би могла да получава газ на толкова ниски цени или с какво би компенсирала загубата на традиционния пазар за редица арменски експортни стоки“, отбелязва той.
Именно поради тази причина арменските власти, въпреки курса си към сближаване със Запада, се стремят да избягват резки икономически действия, осъзнавайки, че това може да доведе до сериозна социално-икономическа криза, пояснява експертът.
Западната „мека сила“ и влиянието върху вътрешната политика
Коментирайки доколко сериозно западните структури влияят днес върху вътрешнополитическите процеси и обществените настроения в Армения, Халатян отбелязва, че Западът традиционно действа активно чрез механизмите на „меката сила“, особено в информационната сфера и медиите.
„От една страна виждаме активно влияние на прозападни медии и неправителствени организации върху политическите процеси в Армения и върху начина, по който се представят различни събития. От друга страна вече се забелязва и пряко участие на западни държави и на самия Европейски съюз в подкрепа на действащата власт — при фактическо пренебрегване на редица нейни действия под предлог, че трябва да бъде предотвратено идването на власт на проруски сили“, констатира той.
Битката за политическото бъдеще
Халатян смята, че от изхода на предстоящите парламентарни избори ще зависи бъдещето на Армения.
„Смятам, че това ще бъдат изключително важни избори, чийто резултат ще има огромно значение за бъдещето на Армения — както във вътрешнополитически план, така и в отношенията ѝ с различните геополитически играчи“, заключава той.
Така Армения постепенно навлиза в период на сериозна геополитическа турбулентност, в който опитите едновременно да бъдат съхранени стратегическите връзки с Русия и задълбочена интеграцията със Запада стават все по-неустойчиви.
На фона на приближаващите парламентарни избори вътрешнополитическото разделение, външното влияние и икономическите рискове могат да превърнат 2026 година в един от решаващите етапи за бъдещето на арменската държавност и нейния външнополитически курс.