/Поглед.инфо/ (продължение от бр.)
Глава ІІІ
1. Един султански ферман ще овласти Константинополската патриаршия да се разпорежда с православния български народ. В 1453 г. патриаршията не смята този акт на иноверния нашественик за недопустим и противоканоничен, напротив – възползва се преизобилно. Никога, и в най-могъщите времена на Византия, Вселенската патриаршия не е разполагала с такава власт над православните – от България до Йерусалим, от Сърбия до Антиохия, от Влашко до Александрия...
Един султански ферман ще обяви Българската екзархия точно хиляда години след раждането на нашата Църква. В 1870 г. Фенер е дълбоко възмутен от този „недопустим и противоканоничен акт на една иноверна власт”, същата власт, от която Цариградската патриаршия е черпела всичките си привилегии през вековете.
Времената се менят, аршините – не. Особено аршините на Фенер – те винаги мерят според гечинмека.
2. През 1871 г. Църковно-народният събор ще приеме Екзархийския устав. Този Устав е първата българска Конституция, този Събор е първият български Парламент. На 16 февруари 1872 г. за български екзарх ще бъде избран Антим, митрополит Видински – просветен духовник, прозорлив държавник, уравновесен дипломат и в същото време – решителен до дързост, когато иде реч за духовното и политическо Освобождение на България.
3. И ето го величавият 11 май 1872 г., денят на светите братя Кирил и Методий, когато екзарх Антим І, в храма „Св. Стефан” изрича сакралните думи: „Провъзгласява се правилно и законно съставянето на самоуправляема Православна българска църква под названието Българска екзархия”! Тези слова изтръгват възторжени сълзи сред множеството, което празнува своето първо Освобождение – от Фенер.
4. Незабавно, на 13 май, Фенер, низвергва Антим І, афоресва Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански, а Иларион Макариополски предава на вечна анатема и на огнена геена...
На 29 август 1872 г. Фенер, бесен от българската дързост, свиква поместен събор, обявява го за „Велик и Свят” (колко познато!) и измисля, изобретява, изнамира, изфабрикува нова „ерес” - „етнофилетизъм”, която ще остане като „българската ерес”. И на 16 септември 1872 г. отсъжда: Антим І, Панарет Пловдивски, двамата Иларионовци, Доротей Софийски, Партений Нишавски и Генадий Велешки „и всички нечестиви хиротонисани архиереи, йереи и дякони, и всички, които са в общение и съгласие с тях, и всички, признаващи като кириарси и канонични тези нечестиви, благославящите се от тях и свещенодействащите с тях, клирици и НАРОД, обявяваме за СХИЗМАТИЦИ и отчуждени (откъснати) от Христовата православна Църква”.
Деянията на събора подписват първойерарсите на Константинопол, Александрия, Антиохия и Кипър, и двама бивши Константинополски патриарси. Решенията се четат в Цариградските църкви, отслужени са тържествени литургии, съпроводени с диво ликуване.
5. Руската църква не отива на събора и запазва дипломатическо мълчание. Причина за „българо-гръцката разпра”, казва император Александър ІІ, е „гнетът на гръцкото духовенство”, което „гледа на православието не като общо, а като гръцко”. Антиохийските епископизаявили, че подписът на техния патриарх е негово еднолично решение и не приели схизмата. Кирил ІІ Йерусалимски не подписал схизмата, напуснал събора, неговите архиереи го обявили за схизматик и русофил (!), откарали го под конвой в затвора в Яфа, не му позволили да се поклони на Гроба Господен, и с турски военен кораб го отпратили в изгнание. Православните араби защитавали патриарха и отричали схизмата, гърците хулели патриарха и защитавали схизмата… След 3 години архиереите ще се разкайват и ще молят Кирил ІІ за прошка…
Глава ІV
1. Сега, читателю, внимавай!
2. Започват погромите на Цариградската патриаршия над Българската Екзархия. С любезното съдействие на турските власти. Колкото повече се поболява „болният човек” край Босфора, толкова по-коварен става – по-добре православните да се ядат едни други, нали. И да се избиват, щом е угодно на султана.
3. Разбесняват се фанариотите! Костур, Драма, Сяр, Кукуш, Воден, Солун, Скопие, Охрид, Битоля, Велес, Струмица, Струга, Преспа, Куманово, Ресен, Крушово, Лерин, Езерец, Бел камен, Сребрено, Лозенград, Дойран, Одрин, Кавала, Дедеагач, Дебър, Пловдив, Варна, Созопол, Бургас, Анхиало, Сливен, Дермен дере, Кюстендил, Неврокоп, Мелник, Спатово, Мусомище, Кърджали, Ираклий, Узун Кюпрю, Кочан, Димотика, Демирхисар, Негован, Ново село, Малко Габрово, Зарово, Градобор, Горно Броди…
Навсякъде вилнеят гръцки епископи, свещеници, учители, кметове, чиновници, гръкомански и турски шайки, андарти и турска войска.
4. Влачат, бият, пребиват, убиват български учители и свещеници; превземат, палят, плячкосват, рушат български училища, църкви и манастири; обръщат българските храмове на обори и конюшни; свалят кръстовете и „увенчават” черковните куполи с полумесец; горят български богослужебни книги, църковни и училищни библиотеки; чупят, тъпчат, прострелват българските икони; затварят български училища; обявяват Василий Българоубиец за светец, а св. св. Кирил и Методий за еретици, схизматици, неканонични, лъжесветци; отменят венчавки, кръщенета и погребения; забраняват на българите да погребват своите мъртви в общите гробища; храмове остават неосветени, деца некръстени, младоженци невенчани, покойници неопяти…
5. … Горно Броди (днес Ано Вронду, над Серес) наброявало към 8 000 души. Българи, екзархисти, просветени, образовани, непокорни, вдигнали голяма черква, и първото българско училище, и детска градина даже. Моят баща е роден там. Моят дядо бил кмет. Гръкоманите опустошили селото, разорили училището и черквата, живите българи прогонили, а на мъртвите изринали от гробището и направили игрище. Останали само стените на импозантния храм „Св. Богородица”, в ламариненото параклисче винаги гори кандилце. Никой не знае кой го пали, казват – душите на българите, дето им изринали костите… Останала е и 20-метровата кула, строена от моите предци. Това е останало. И огънчето в кандилцето… Бях там. Няма ни един българин, ни един надпис на български…
6. А митрополитът на Костур - Германос Каравангелис, предвожда банда гръцки андарти, пирува с турските офицери и чиновници. „Да унищожим всичко българско, схизматическо и варварско!”, казва. „За да предяви елинизмът своите права, първо трябва да се смажат българите”, казва. „Откажете се от анатемосаната Екзархия, ако не искате да изгорите живи като мишки в кафез!” – тъй заплашва непокорните българи. Не е заплаха. Истина е.
Кървавият митрополит взривява цяла сватба в Зелениче, посред венчавката, в храма. Организира клането в Загоричане – 300 андарти връхлитат, опожаряват селото, избиват 92 българи: от дядо Ноле Дуков на 100 години до 4-годишната Мария, дъщеричка на Кузо Самарджията. Един от убийците, Павлос Гипарис, възпява варварството в поема: „Кръвта на българите течеше като от чешма… българоборците убиваха които се мяркаха пред тях, стига само да бяха българи… Главатарите и въоръжените водачи се превърнаха в турски паши… Загоричане беше постлано с трупове…Ще помнят българите цял век!”… А в Костур и Солун има паметници на Каравангелис… Художници го рисуват, зографи на икони го зографисват, за светец го имат…
7. Какво смирение, богопослушание и християнска любов! И това – до Освобождението и след него, и особено - след 1903 г. и 1913-14 г. Само хронологията на гръкоманските издевателства и безчинства над православните българи е над 40 компютърни страници…
Глава V
1. И след всичко това Вартоломей има наглостта 2015-а да държи 45-минутна назидателна реч в „Св. Алекандър Невски”, да нарича Църквата ни, Екзарх Антим І и българския народ, схизматици, етнофилетици, еретици… 144 години цариградската патриаршия повтаря едно и също, едно и също, едно и също. Като мантра. За да оправдае собствените си престъпления към Светото Православие, БПЦ и православния български народ. И „забравя”, че схизмата е вдигната в 1945 г.
2. И след всичко това Вартоломей упорства и настоява, и приравнява псевдосъбора от 1872 г. с Великите и Святи Вселенски Събори, даже в Критските документи го вписа - за да го легитимира. Понеже знае, че е нелегитимен. Точно толкова нелегитимен, колкото и мероприятието в Крит. Само този факт е предостатъчен, за да не отиде БПЦ в Крит и да не подпише тези документи. За това е целият натиск, целият писък – БПЦ да подпише, за да признае гръкоманския, „вълчия събор” от 1872 г., за да се „признае” за самоволно еретично сборище.
3. Йезуитския събор от 1872 г. трябва да бъде отменен, отречен и отхвърлен като грозно посегателство над православния български народ, над най-древнопросиялата църква в целия славянски свят – Българската, и над Кирилската цивилизация (май това е проблемът!). Фанариотите налагат позорната схизма на един несъстоятелен събор, който не е нито велик, нито свят, нито всеправославен, нито събор (също като Крит!) и няма никакви правомощия. Схизмата е противоканонична и нищожна юридически.
Цариградската патриаршия извършва това недостойно антибългарско, антицърковно и антиправославно деяние от най-кристални етнофилетистки, гръкомански позиции, болна от гръцката мегали идея за възстановяване на Византия, бясна от своето безсилие да възпре народоспасителното и душеспасителното екзархийско дело, и разтресена от факта, че Екзархията очертава реалните граници на бъдещата българска държава, и защото българите в Егейска Македония и Тракия се изплъзват изпод властта на Фенер.
4. „За да се квалифицира икуменизмът като ерес е необходимо в него да има явно отклонение от догматите, които са установили Светите Отци и са определили Вселенските Събори”, казва митрополит Йоан Зизюлас, автор на Критските писания. Виж ти! Ако „етнофилетизмът” е „българската ерес”, кога и как БПЦ е пристъпила догматите и каноните? Кога и как е променила литургичната практика? Да не би да проповядва филиокве, или че св. Ана е заченала непорочно Дева Мария, или пък българските патриарси се ползват с догмата за непогрешимост? Няма отговор. 144 години. Прочее, г-н Зизюлас е единственият православен духовник, който приветства бомбардировките над Белград.
5. Българската Църква никога не се е отделяла от Светото Православие. През 1872 г. БПЦ иска едно-единствено нещо – възстановяване на своя древен статут на поместна автокефална Църква с патриаршеско достойнство. Статут, утвърден през 927 г., преутвърден през 1235 г. и отнет от турския нашественик в полза на Цариградската патриаршия. БПЦ иска да си върне това, което й е отнето с кръв и коварство, и което й принадлежи изначално, канонично и по право. В отговор Фенер хвърля срещу Църквата ни своите кървави „българоборци”, които рушат и сквернят български светини, избиват български духовници и миряни, опустошават и гърцизират. И това - под „богоугодния” девиз „Да унищожим всичко българско и варварско!”.
6. Ако „етнофилетизмът” е „българската ерес”, кой е неговият ересиарх? Дали пък да не се нарича „Иларионизъм”? И какво да правим с Цариградския патриарх Григорий V, грък от Пелопонес, обесен от турците на патриаршеските порти в 1821 г. и канонизиран с името „Етномартирос”, което ще рече „жертва за нацията, за рода”? И защо кървавият митрополит Каравангелис и храбрите „българоборци” се кипрят по икони и паметници, и в поеми и песни ги възпяват!?
7. Ако „етнофилетизмът” е ерес, то тя се помещава на Фенер и се нарича „елинофилетизъм”. Фенер подмени Православието с „елинославие” прикачи ни своите грехове и ни осъди, за да избегне Съда над себе си. Всуе! „Етнофилетизмът” (както икуменизмът и тъй наричаните „църкви”), е политическа направа, заради политически и властови интереси. Когато Фенер ви говори за „етнофилетизъм”, знайте, че иска да подчини всичко на себе си. Когато хипертрофира „вселенскостта”, знайте,че воюва против автокефалността. Когато изобретява нова ерес – „автокефализъм”, знайте, че няма на ум бандеровските разколници в Украйна. Когато изобретява още една нова ерес – „православен фундаментализъм” или „православизъм”, знайте, че проповядва икуменизъм.
8. … А когато в 1998 г. Вартоломей дойде на Всеправославния надюрисдикционен събор, свикан срещу българските разколници, които през 5 минути уволняваха патриарх Максим,в началото на заседанията настъпило малко смущение. „Ваше Светейшество, ако съм на Ваше място, бих си дал оставката!”, казал на всеослушание Вартоломей на дядо Максим. „Хубаво е, че не сте на моето място, защото аз няма да си дам оставката. Ние Ви помолихме и поканихме да дойдете да помогнете на Българската църква и на Българския патриарх, а не да ни уволнявате!”, отговорил Светейшия ни патриарх…
9. Нямам какво да добавя. Освен:
Кога ще бъдат канонизирани Екзарх Антим І, Иларион Макариополски, Иларион Ловчански, Панарет Пловдивски, Доротей Софийски, Партений Нишавски, Генадий Велешки, Паисий Пловдивски и Авксентий Велешки?
Дума
