Либия де факто е разделена на Триполитания и Киринайка. Според европейски специалист по сигурността, цитиран от Ройтерс, Кадафи е натрупал достатъчно потенциал, за да удължи до „отворен край” битката срещу опозицията. Така най-вероятно страната още дълго време ще бъде разделена на западна (про-Кадафи) и източна (анти-Кадафи). Американският експерт Брус Ридъл е на мнение, че разделянето на Либия на две части е тъждествено с отварянето на рана на брега на Средиземно море. В този политически вакуум могат да се наместят екстремисти, които могат да представляват голяма опасност за европейския континент.
Въпросът, който все по-категорично си задават международните експерти е дали този конфликт не е продължение на Студената война. В нея все по-релевантно се очертават сенките на бившите идеологически противници от източния и западния блок. Сякаш либийската гражданска война е продължение на противопоставянето между двата антагонистични военнополитически лагера, което в предишни епохи наблюдавахме в различни части на света.
Кадафи и неговата опозиция се стремят да разширят своите военни позиции и по тази причина търсят всякакви съюзници, на които да се опрат. Присъствието на британските, френските и италианските военни специалисти в Бенгази е част от пакета от помощи, включващ военна и специална продукция, която изпращат САЩ, Франция, Великобритания, Италия и Катар на бунтовниците. От друга страна Русия, Китай, Украйна, Беларус и Сърбия поддържат арсенала на Кадафи в добро състояние. Към техниката се прибавят и военните експерти от Източна Европа (в това число и от Румъния) и страните на бивша Югославия. По тази причина някои наблюдатели дори предричат избухването на задкулисни търкания между източните и западните членове на Северноатлантическия алианс.
Някои специалисти възприемат сегашната оперативна обстановка в Либия като аналогична на тази в Югославия през 1999 г. Тогава четиримесечната НАТО-вска операция под кодовото наименование „Съюзна сила” принуди войските на Белград да се оттеглят от Косово. Запознати припомнят, че Русия и Китай неофициално подпомагаха югославските власти с оръжие, техника, разузнавателна информация и дори военни специалисти.
Западни източници твърдят, че от средата на март 2011 г. стотици доброволци от Източна Европа – професионални военни, от старшина до полковник, са се присъединили към армията на режима в Триполи без знанието на техните правителства. Част от тях имат политически причини за този свой акт, претендирайки че са дошли „да отблъснат западно-ислямистката атака срещу Кадафи”. Те твърдят, че имат несвършена работа със Запада, най-вече със САЩ, останала още от конфликтите в Косово и в Босна. Естествено, те получават тлъсти чекове от Кадафи за тази своя солидарност.
Вестник „Дейли Телеграф” съобщава, че до този момент лидерът на джамахирията е изразходвал 3,5 милиарда долара за заплати на наемници. Според чуждестранен дезертьор от либийската армия договорите са подписани за 2 месеца за общата сума от 10 000 долара. Въпросното лице отбелязва, че все пак по-голямата част от наемниците са африканци. Става въпрос предимно за членове на сахарски племена, включени в състава на фронта „ПОЛИСАРИО” от Западна Сахара. Те са натрупали своя военен опит в битките срещу мароканската армия. Имало и големи групи от Нигер и Мали.
Китай също помагат на про-Кадафи силите чрез съседните африкански страни. Съществуват данни, че Пекин предоставя информация с цел намаляване на щетите от нанесените въздушни удари на НАТО-вските самолети. По същия начин Китай е съдействал и на Сърбия по време на косовската криза. Пекин счита, че ако Кадафи бъде отстранен от власт, Западът ще прекрати тесните либийско-китайски икономически взаимоотношения. Така инвестираните милиарди долари ще отидат на вятъра и ще се осуетят амбициите на Китай да превърне Либия в най-големия африкански износител на нефт за бурно развиващата се китайска икономика. Нанесените на 14 април 2011 г. въздушни удари от НАТО в близост до Триполи са били насочени към разрушаването на складираното там китайско оръжие.
Все пак, силите на Кадафи имат голямо предимство пред това на бунтовниците. Те могат веднага да поемат и да вкарат в употреба пристигналите експерти и бойна техника. Същото твърдение не важи за армията на опозицията. Западните съюзници продължават да изпитват недоверие към бунтовниците. Освен това техните експерти трябва задължително да останат определен период от време в Бенгази, за да обучат опозиционната армия да борави с новите оръжия.
