/Поглед.инфо/ Снощи прочетох една информация, която за пореден път привлече вниманието ми към НАТО и действията на този военно-политически блок. Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО, обяви, че предстои най-голямото усилване на Алианса от края на студената война до днес. Организацията на Северноатлантическия договор възнамерява да разгърне командни центрове от Черно море до Балтийско море, като този план е подкрепен от министрите на отбраната на държавите членки на НАТО (включително и от българския министър на отбраната).
„Взехме решение за незабавно създаване на първите шест мултинационални командно-контролни структури. Това ще бъде направено в България, Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния” – заяви Столтенберг на пресконференция в Брюксел и добави, че „в случай на възникване на кризисна ситуация тези структури ще се погрижат за това както националните въоръжени сили, така и силите на НАТО да бъдат в състояние от самото начало да действат като едно цяло.”
Нещо повече – министрите са взели решение да увеличат силите за реагиране на Алианса от сегашните 13 хиляди на 30 хиляди души, а също така са одобрили създаването на „предна група” за бързо реагиране от 5 хиляди военнослужещи. И ако някой все още се чуди за какво се правят всички тези извънредно скъпи упражнения, то Столтенберг не оставя никакво място за съмнение по въпроса. Той отбелязва, че „предната група” на НАТО „ще позволи на Алианса да реагира на предизвикателствата срещу сигурността от изток от страна на Русия и на рисковете, идващи от южните съседи в Близкия изток и Северна Африка.”
НАТО за немалко на брой държави по света е точно обратното на онова, което официално претендира, че е. Не без основание Организацията на Северноатлантическия договор се счита за агресивен съюз, обслужващ външнополитическите интереси на САЩ. Най-яркият пример за агресията на НАТО е нахлуването му в бивша Югославия по време на Косовската криза (така наречената операция „Съюзна сила”). Да изпратиш войските си в суверенна държава против желанието на нейното ръководство и без ничия санкция, да бомбардираш градовете ѝ, да избиваш мирното ѝ население под претекст, че всъщност се бориш срещу етническите чистки, а в действителност да задълбочаваш хуманитарната криза – това си е агресия и нарушение на Устава на ООН, в който е залегнал принципът на въздържане от използване на сила и от заплахата да се използва такава при уреждане на международните отношения. НАТО се намесва активно и в Афганистан след 2005 г., а през 2015 г. планира да започне там и мисията „Решителна поддръжка”, която поне на думи следва да бъде невоенна.
Важното е да отбележим няколко неща. НАТО не следи само за сигурността на страните членки в организацията. Алиансът нe се проявява като отбранителна организация. Действа пряко като нападателна такава (Косово) или индиректно чрез доставки на оръжие и изпращане на военни специалисти (Сирия и Украйна в по-ново време), което еднозначно я определя като агресор. Освен това, НАТО действа само тогава и така, когато и както искат САЩ, т.е. организацията се е превърнала в инструмент за осъществяването на външната политика на САЩ, но и в инструмент за вътрешен контрол в нейните (на организацията) рамки спрямо останалите страни членки, така че и те да обслужват американската външна политика. Не бива да пренебрегваме и факта, че освен че НАТО е агресор, то тя се и възприема като такава от всички онези държави, които по една или друга причина са трън в очите на американците. За нас лошото е, че и всички участници в организацията се възприемат по същия начин – като агресори. А Столтенберг много ясно очертава кръга на държавите, които възприемат НАТО като заплаха – Руската федерация, държавите от Близкия изток и Северна Африка (които след събитията в Либия, Египет и Сирия има защо да се притесняват от този военно-политически съюз).
Като член на НАТО и ние биваме възприети като заплаха. И то от страни, в които радикалният ислям набира сили. Също така от страни, с които имаме традиционно добри отношения и важни енергийни и икономически интереси. Самото ни членство в НАТО и поддържането на военни сили на Алианса на наша територия означава създаване на заплахи от ислямски фундаментализъм, от енергийна нестабилност и от икономически загуби. И все пак ние явно се натискаме да си създаваме облика на заплаха, след като сме решили да изграждаме щаб на НАТО у нас и да приютим отряд за бързо реагиране, готов да нападне когото и когато му нареди НАТО. Не без основание на нас ще се гледа като на заплаха, не без основание... А това няма как да не навреди на сигурността ни. И се получава парадоксът под лозунга „Повече сигурност!”, издигнат от Столтенберг, да се стигне до резултата „липса на сигурност”. И тук не говоря само за евентуални терористични атентати у нас, нито за „студени” зими без руски газ, а за заплахи, за които дори и през ум не ни минава.
Разквартируването на чуждестранни военни у нас означава, че НАТО ще разполага с възможност по всяко време и пряко да се намеси в нашата отбранителна политика, а не само чрез правителствените си колаборационисти у нас. То, че държавният суверенитет отдавна е прежален, това е ясно. Но колко още може да се лишим от самостоятелност?! Следващата стъпка трябва да бъде подаването на молба да станем американски щат или немска провинция (понеже и ЕС е един голям отказ от суверенитет).
Но в изказването на Столтенберг има и други смущаващи детайли. Така наречената „кризисна ситуация” е достатъчно широко формулирана, за да не е ясно какво точно се влага като съдържание зад този термин. Дали инсинуация в Донбас няма да се окаже „кризисна ситуация”, при което ще трябва да се включим на страната на киевската хунта в избиването на мирно население в Донецката народна република (ДНР) и в Луганската народна република (ЛНР)? Дали просто военната загуба на киевската хунта от опълчението няма да бъде „кризисна ситуация”? Дали някоя прищявка на Обама не е „кризисна ситуация”?
Каквото и да е, НАТО има подписан от нашия министър на отбраната лист, на който съвсем спокойно може да впише названието на следващата си военна авантюра (където и каквато и да е тя), в която ще бъде включена и нашата държава. И съвсем с право тогава ще могат да ни считат за агресор, нарушаващ международното право. Организация, която си набелязва и заявява своите врагове, която струпва войски на границите им, няма как да претендира, че е мирна и да вярва, че ще излъже всички с тези си политически декларации. Нищо лошо не сме видели от Русия, а дори напротив – предложиха ни няколко инфраструктурни проекта, които обслужваха нашите национални интереси, а ние им отказахме. А от Сирия какво лошо сме видели? Вярно е, че бежанци има, но ако САЩ не бяха въоръжавали бунтовниците, които разрушиха домовете им, бежанска вълна нямаше да има изобщо. А от Египет, от Ливан, от Тунис, от Мароко, от Алжир? Те какво са ни направили?!
Разбира сеq фокусът е срещу Русия, поради което се изгражда тази стена от Черно море до Балтийско море. Но освен че ще покажем раболепието си пред господарите от САЩ, какво ще спечелим от милитаризацията си и от отявлено антируското си поведение (а и в по-широк план поведение, насочено срещу „враговете” на САЩ, които на нас нищо лошо не са ни направили)? Ще спечелим енергийна криза, радикален ислям от Близкия изток, икономически загуби, отпадане на международни партньори и инвеститори, загуба на по-нататъшни възможности за големи инфраструктурни проекти с участието на тези страни, които ни възприемат като заплаха (не че досегашните проекти сме ги реализирали де). Струва ми се, че минусите са повече, отколкото плюсовете. А и поддържането на армия и команден щаб, въоръжаването ѝ и закупуването на нова (или не толкова) военна техника (по всяка вероятност американска) е свързано с големи разходи, които нашата скромна икономика не би следвало да поема, ако не иска да издъхне съвсем.
Често срещу инициативите на НАТО се издига лозунгът „НАТО ВЪН!” от протестиращи граждани на държави, в които американците разполагат базите си. Предлагам да преобърнем въпроса. Решението, по мое мнение, може да бъде само едно. И то не е оригинално. Вече е правено. Преди петдесет години. И не у нас, а във Франция. Не НАТО вън, а ние – вън от НАТО. Но не като напуснем блока веднага (макар че, честно казано, аз съм твърдо за напускане на тази агресивна организация, за постоянен неутралитет на Република България, за съкращаване на разходите за отбрана (или по-точно за подготовка за война) и влагането на същите средства в развиване на родното производство), защото това ще предизвика негодуванието на нароилите се през деветдесетте години псевдодемократи, които бяха най-мощният стожер на присъединяването ни към Алианса през 2004 г. А веднъж излезем ли от военните структури на НАТО, то и военните структури на НАТО няма да имат оправдание да останат у нас.
Да, предлагам да излезем от военните структури на Организацията на Северноатлантическия договор. Главната заплаха за нашата сигурност произтича от участието ни в тях, а с напускането ни ще я елиминираме. На 21 февруари 1966 г. Шарл дьо Гол, първият президент на Петата република, обявява излизането на Франция от военните структури на НАТО. Франция излиза от Комитета за военно планиране и от Групата за ядрено планиране, но продължава да участва в работата на политическите структури на Алианса – примерно в Съвета на НАТО. Това състояние продължава до 2009 г., когато Саркози връща страната във военните структури на НАТО. И така, Франция е успяла 43 години да се задържи извън тези структури. Има прецедент. Следователно е въпрос преди всичко на малко здрав разум, инстинкт за самосъхранение в достатъчно количество и политическа воля (това последното е най-съмнително дали го има у управляващия ни политически елит), за да последваме примера на Франция от 1966 г., за да защитим националните си интереси. България и нейният народ не са пионки на САЩ, нито на НАТО, нито на ЕС. Ние сме много повече. Не трябва да допускаме да сме част от нечия игра, а трябва да направим играта своя. Не ни трябва война! Не ни трябва противопоставяне на Русия, на Близкия изток, нито на когото и да било. Можем и трябва да живеем в мир. Войната никому не е донесла добро, освен на производителите на оръжие. Тя е свързана винаги със смъртта на човешки същества, с огромни икономически загуби и с голяма доза затаена омраза, която рано или късно избухва и води до нови кръвопролития. Това е природата на войната и на всеки конфликт – да се самовъзпроизвежда. Нека не позволяваме да станем част от това, нека си спестим страданията, нека проявим отговорност към настоящите и бъдещите поколения!
Единственият начин това да стане, е като излезем от военните структури на НАТО и започнем да работим за изчистването на образа на България от петното „агресор” или „заплаха за мира”!