/Поглед.инфо/ Още докато пишех статията си „Новият ни външен дълг – един различен поглед”, имаше нещо, което не можех да си обясня. Вярно беше, че Русия и Китайската народна република (КНР) се бяха освободили за кратко време от Американски държавни ценни книжа (АДЦК) на стойност 28 милиарда долара, но това, че доларовата маса извън САЩ се увеличи драстично, едва ли можеше да се компенсира само с нашия заем от 16 милиарда лева. Механизмът за намаляването на доларите беше следният: Русия и КНР продават АДЦК срещу номиналната им стойност вместо да получават годишно някакъв процент от нея, записан на самите АДЦК, с което доларите в обръщение извън САЩ се увеличиха скокообразно; четирите банки, от които ще взимаме заема, закупуват тези АДЦК срещу долари (собствени или обменени срещу друга валута специално за транзакцията), с което масата на американската валута извън САЩ отново намалява, а нашият заем ще бъде емитиран в евро, което не увеличава същата тази маса. Съдейки по коментарите под предишната ми статия, изглежда съм оставил впечатлението, че България ще закупи АДЦК и ще получава доходност, което не е вярно, и се извинявам за объркването. Банките ще поемат АДЦК срещу стойността им в долари, а ние ще вземем заема в евро. Проблемът с разликата между нашия заем и доларите, които се освободиха благодарение на КНР и Русия, обаче остава. Тези няколко милиарда долара трябваше също да отидат някъде. Но къде?

През изминалата седмица търсих дали някоя друга страна – политически клиент на САЩ – няма да вземе заем (било в долари, било чрез финансова институция, която да направи същата операция с АДЦК като банките, от които ние ще теглим заем), с който примерно да заплати за американско военно оборудване. Нито Полша, нито Естония, нито Германия, нито която и да било държава обявяваше подобни намерения. До вчера...

Вчера Върховната рада на Украйна обсъди на извънредно заседание промени в държавния бюджет. Правителството предложи вземането на заем в долари от Международния валутен фонд (МВФ) – институция, която мнозина биха казали, че е доминирана от САЩ. Подобно на нашия заем и този не е ясно за какво точно ще отиде, нито защо е необходим, след като с него няма да бъдат заплатени възнагражденията на миньорите, които от месец август миналата година не са получавали заплати (и вчера проведоха демонстрация в центъра на Киев по този повод).

Заемите от МВФ по никакъв начин не помагат на икономиката на Украйна. Дават ги, колкото да покрият предишни заеми, увеличавайки сумата на дълга. И по никакъв начин това не се отразява на вътрешните правила, даващи възможност да се развива икономиката. Може ли икономиката да генерира (достатъчно средства за) връщането на дълговете? Провежда се колосално разрушаване на финансовата система и икономиката като цяло. Мащабът на цените, който ни очаква, не дава възможност на икономиката да работи – ще стигнем до бартер” – отбелязва Сергей Яременко, икономист и бивш заместник-председател на Националната банка на Украйна.

С други думи, и в Украйна уж заемът се взима за погасяване на стари задължения, макар че никъде не се посочва падежът им. Както и у нас, средствата няма да се влеят в икономиката на страната – нито в стимулиране на реалното производство, нито за заплати, нито за възстановяване на пострадали от войната региони. И у нас, и в Киев се наблюдава едно и също – две страни – политически клиенти на САЩ – взимат заем, който уж ще отиде за погасяване на стари задължения, но не е ясно разпределен по пера и правителството не желае да направи план за всяка изразходвана единица от него. Не е тайна и че заемите се вземат от правителства, които не само не правят нищо за повишаване на производителността и за възстановяване на производството в страните си, но и са оставили икономическата ситуация на самотек. Какво по-явно доказателство, че заемите не обслужват националния интерес, а този на външния фактор и управляващата върхушка?!

Украйна е в треска. Валутен ажиотаж, продуктова паника, бензинов бум. Не е шега, че за година на евроинтеграционни „реформи” националната валута се обезцени почти четири пъти! „Многокурсовостта”, въведена от Националната банка, възраждането на черния пазар, валутните спекулации – всичко това доведе до наистина исторически спад в курса на гривната (украинската валута)” – заявява лидерът на общественото движение „Украински избор” Виктор Медвечук.

Експертите от Washington Post провеждат свое изследване и изясняват, че реалното равнище на инфлацията в Украйна достига 272%, а британският BBC („Би Би Си”) нарича украинската гривна „една от най-обезценените валути в света”. Очаква се, че цената на газа ще скочи с до 280%, а на отоплението – с 66%. И въпреки това заемите няма да отидат за подобряване на икономическия климат в страната. Част за стари задължения, част – незнайно къде... Изглежда това е моделът, който политическите клиенти на САЩ следват, когато се оправдават за вземането на заем. Разбира се, в случая с Киев може обосновано да се очаква, че тези долари ще отидат за закупуване на американско оръжие за продължаване на конфликта в Донбас, както и за плащане на американски специалисти, които да подготвят украинската армия. С други думи, американският военнопромишлен комплекс ще има къде да реализира продукцията си, а доларите срещу нея ще се върнат отново в САЩ.

Както и у нас, така и в Украйна не се действа пряко. У нас евентуалният заем ще бъде отпуснат от четири банки, а Киев ще получи пари от МВФ. Оправданията и на българското правителство, и на киевската хунта са много сходни – покриване на стари задължения. Вземането на заемите съвпада с освобождаването на Русия и КНР от АДЦК. И в двата случая заетите средства няма да отидат за икономическо възраждане на страната, чийто управляващ елит ги взема.

Какво странно съвпадение! Или пък не съвсем...