Украйна: Примирие няма, помирение – абсурд!

/Поглед.инфо/ Макар че формално преди месеци беше подписано примирие по съгласие между представителите на Донецката народна република (ДНР) и Луганската народна република (ЛНР), от една страна, и правителството в Киев, от друга, киевската хунта някак си така и не се почувства обвързана от договореностите. За нея те не представляваха и все още не са нищо повече от подписана хартийка, която да се развява за пред света с нелепата претенция за миролюбие. Три дни след обявеното примирие бойците на Киев възобновиха периодичния обстрел срещу населените места на ДНР, с което ясно заявиха, че няма да преустановят военните действия, кой каквото ще и с когото ще да се разбира. Преди няколко дни обаче нарушенията вече не бяха спорадични. Киевската хунта премина в настъпление и войната в ДНР и ЛНР се възобнови в пълен обем и интензитет. Западните медии не пишат за това. Ако пък някоя напише, все ще обвини опълченците за въоръжения конфликт. Що се отнася до докладите на международни организации, които посочват като изключителен виновник хунтата и верните ѝ бойци от нацгвардията, то тези доклади се пишат от хора с принципи, неподвластни на конюнктурата и политическите поръчки, четат се от хора без принципи, но с пълни с долари или евро портфейли, и се изпращат в папката „Кошче” на компютрите на последните дами и господа, откъдето никога не излизат. А ето какво се случва в последните дни в ДНР и ЛНР...

На 18-ти януари тази година украинските военни направиха опит да вземат на щурм донецкото летище с помощта на танкове и бронирана техника. Опълченците отбиха това нападение, унищожавайки три танка и бронетранспортьор. Само че киевската хунта реши да прилага старата си тактика за водене на война – докато ангажира силите на опълченците на едно място, започва да бомбардира с артилерията си жилищните квартали, за да внесе смут и страх сред мирното население. Напомням, че създаването на основателен страх за живота на населението с цел изпълнението на политически цели се нарича „тероризъм”, а упражняващите го – „терористи”. Едва ли има какво повече да добавим за господин Порошенко и изпълнителите на неговите заповеди. Изглежда, че киевската хунта обаче се притеснява да води боеве с опълченците и изобщо с въоръжени формирования, съзнавайки факта, че собствените ѝ сили са зле обучени и не особено дисциплинирани, колкото и да са кръвожадни. Затова бомбардировките се пренасят и срещу села, които са близо до Донецк. Само за тази дата специалната наблюдателна мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) регистрира 138 случая на нарушаване на примирието. Изобщо за какво примирие може да става дума в такъв случай?! Местен жител от обстрелвано от преданите на хунтата войски село прави чудесно обобщение на лицемерието на Европа, на съдбата на мирните жители, които изобщо не участват в плановете на „Великите сили”, чиято цел е да си разиграят извратената кръвопролитна игра срещу Русия, за да спечелят някое и друго привиждащо им се геополитическо предимство.

„Мирното население не е нужно на никого – нито на Европа, нито на когото и да било. Когато във Франция убиха хората (атентатът срещу изданието „Шарли Ебдо”), показваха го на всеки пет минути, а когато тук ни убиват на всеки пет минути, това никого не го вълнува – нито Европа, нито когото и да било.” – коментира с мъка и обида той.

19-ти януари – ситуацията се влошава. През деня в резултат на обстрел от страна на киевските войски загиват четирима, а двадесет души са ранени. И всичко това се случва в градове в ДНР. По-големият ужас обаче идва по-късно през деня, когато става известно, че в резултат на серия от мощни бомбардировки от въздуха в Горловка са убити през нощта над тридесет души, сред които и деца. Числото на ранените остава неизвестно. След бомбардировката следва артилерийски обстрел – със системите „Град” и „Ураган” – и така през целия ден. Сякаш киевската хунта иска да заличи този град чисто физически от лицето на земята – с огън от въздуха, огън от земята, смърт отвсякъде...

В Донецк ситуацията не е много по-добра. Вярно, че интензитетът на бомбардировките е по-малък, но целите са болници и важни инфраструктурни обекти. Не е известно колко точно са загиналите през този ден в Донецк.

„Когато крещяхме на цялата международна общност, на Европа, че Украйна използва примирието, за да се прегрупира, за да се въоръжи, за да създаде организирано боево поделение, способно да изпълнява бойни задачи, никой не ни чу. Сега ние всички прекрасно виждаме, че Украйна наруши примирието, нападна. Такива ракетно-артилерийски удари, каквито преживяхме през последните три дни, никога не сме преживявали, това е истината.” – заявява ръководителят на ДНР Александър Захарченко.

Разбира се, опитите на киевската хунта да завземат донецкото летище продължават. Все така безуспешни, но и все по-настървени поради неуспехите. А международната общност в лицето на западните страни (ЕС и САЩ) подемат старата песен за „лошата Русия и лошия Путин” на нов глас. Не че Русия или Путин участват в конфликта, но това за Запада никога не е имало, няма и едва ли ще има значение. Те са решили това да бъде техният виновник и да го плюят докрай. А че в ДНР и ЛНР умират хора, това, че има геноцид и се вършат зверства, това тях не ги вълнува.

20-ти януари – обстановката – тежка, атаките продължават, на много места в най-близките до летището в Донецк квартали бушуват пожари. Прекъснато е снабдяването с електричество и вода на много места в града. Този път, желаейки „бързо да си свърши работата”, Порошенко обявява мобилизация, която трябва да обхване сто хиляди души на възраст от 25 до 60 години. Но дори самите военни комисари, натоварени с провеждането на мобилизацията, се съмняват в успеха ѝ. Голяма част от украинците просто отказват да избиват братята и сестрите си, само защото правителството така иска от тях. Да отнемаш човешки животи, за да могат олигарсите да получават пари от западните си „спонсори”, за мнозина е неприемливо и най-малкото морално осъдително. От всички пътища за разрешаване на конфликта киевската хунта се насочва към единствения, който може само временно да го прекрати – военния. Това не е начин за разрешаване на конфликта, защото дори една победа срещу опълчението, дори окупация на цялата ДНР или ЛНР, ще означава временен контрол над тези територии, а населението им ще мрази окупаторите, виновни за гибелта или поне страданията на близките му и на него самото. Това население може и временно да си замълчи, да почака. Но дойде ли сгоден момент, отново ще се организира, ще се въоръжи и ще избие окупаторите си, ще намери виновниците за страданието си и ще ги ликвидира. Абсурдно е да се допусне, че някой би забравил геноцида и би желал да живее с палачите си като с първи приятели. Здравият разум не работи така, стига да има достатъчно морални скрупули и елементарно чувство за справедливост.

21-ви януари – наблюдателите на ОССЕ съобщават за многочислени разрушения на жилища и болници в Донецк. Въпросът е дали изобщо някой чете докладите им или само избирателно се представят части от тях с неизбежната интерпретация, изгодна за Запада – „ама те опълченците са виновни”, а може би дори „ама той Путин го е направил”. Няма да се учудя дори ако се появи някой монтаж, на който Владимир Путин държи миномет и стреля по болница в Донецк. Но да не давам идеи, че току виж още утре някой украински вестник изтипоса нещо такова на първата си страница. А ударите продължават... Само за този ден преданите на Киев бойци нанасят над 30 сериозни удара срещу жилищните квартали на града. Броят на загиналите и ранените предстои да бъде уточнен. Най-напрегната остава обстановката на летището, където опълченците отбиват по няколко атаки на ден. Фанатизмът на нацгвардейците и киевските бойци е засилен и от факта, че Порошенко издаде заповед летището да бъде превзето „на всяка цена”, както и да се засили стрелбата по населените места и да се увеличат бомбардировките от страна на авиацията. Такъв фанатизъм, такова неумиращо желание да се изтреби до крак противникът, който се бори за свободата си, странно ми напомня за едно доста известно у нас произведение:

„Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,

...

Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат;

...

Щурмът е отчаян, отпорът е лют.“

(Откъси от “Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов)

22-ри януари – боевете не спират. Млад мъж е убит от шрапнели в двора на собствения си дом. Има и още едно тяло да него. Все още никой не знае колко хора са загинали за последното денонощие в Донецк. Мирните жители броят загиналите и искрено не разбират защо украинската артилерия стреля по жилищните квартали.

„Тук просто убиват хора! Виждате ли, тук просто лежат откъснати ръце и крака на хора, които са отивали в магазина! Те преди са виждали тази война само по телевизията! А сега усещат тази война върху себе си. Ето тук наблизо тичат деца, на осем метра оттук има детска градина, напълно разбита.“ – възмущава се местен жител.

И така всеки ден. Така и ще бъде, докато Порошенко бива окуражаван от Запада. НАТО осъди Русия за ескалацията на напрежението, макар че тя не участва в конфликта. САЩ се ангажираха с военна помощ за киевската хунта, макар че тя избива мирно население. ЕС ще продължи санкциите срещу Руската федерация, макар че някои от страните членки пострадаха тежко, а и самите санкции се оказаха освен неефективни и нелегитимни (оправданието беше, че Русия пречела на мирното урегулиране на конфликта в Украйна). Изобщо има нещо явно сбъркано в позицията на Запада, за който човешкият живот няма смисъл и значение, когато се касае за псевдо геоикономически и геополитически интереси.

И Хитлер някога е принизил човешкия живот по същите съображения... Историята е добър учител, стига обаче да има кой да се вслуша в уроците му.