/Поглед.инфо/ Последните месеци станахме свидетели как в Америка закони и държавна политика могат да се правят от измама. Главното действащо лице в тази тенденция е анти-Тръмп системата, наричана още „дълбоката държава“ (deep state), която действа не само в медиите и обществото, но и на различни етажи на управлението, дори и сред най-високите – Конгрес, министерства, агенции.

Известно е, че този юни Конгресът на САЩ прие закон за нови санкции срещу Русия. Поводът за бяха „арогантни кибератаки и намеса в президентските избори на САЩ“. Конкретната причина бяха миналогодишните хакерски атаки срещу сървърите на Националния комитет на Демократическата партия (НКДП), които според законодателите доведоха до победата на Доналд Тръмп, защото разкриха нелицеприятни факти за съперничката му Хилари Клинтън, за самата партия, пък и за политическите нрави в САЩ. В „киберската си част“ законът разрешава въвеждането на нови санкции (блокиране на банкови активи, отказ от издаване на американски визи и други подобни) за "дейност, подкопаваща кибербезопасността <...> в интерес на правителството на Руската федерация". Това всъщност е, така да се каже специализираната законодателна мярка срещу толкова страховитата „заплаха“, за която протръби deep state.

Оттук нататък се редят един след друг изводи за сатанизма на „дълбоката държава“. През август, около два месеца след приемането на закона, бивши служители на основните американски спецслужби ФБР, ЦРУ и АНС опровергаха официалната версия за руските хакерски атаки срещу НКДП. В писмо до президента, разпространено на сайта „Център за граждански инициативи“, те правят на пух и прах тази версия. Съгласно медийни съобщения специалистите са установили, че информацията е била изтеглена от външен USB носител, а скоростта на копирането й била 22 мегабайта в секунда, което е невъзможно при взлом от далечна дистанция. Излиза, че руският хакер е седял пред компютър в помещението със сървъра на НКДП. Това явно става за шпионски роман, но не и за изясняване на истината.

Освен това бившите служители установили, че всъщност имало две атаки. При първата са били изтеглени файлове с цел да се спретне скандал в рамките на вътрешно-партийната борба между кандидатите за президентската номинация Клинтън и Сандърс. Именно те са били разгласени от „Уикилийкс“. Втората целяла да се заметат следите от вече пламналия скандал и според специалистите внимателно са били обработени файловете, които е говори за фалшифициране. Всъщност обработката трябва да насочи публиката към удобния извършител – руски хакер. Само че хайтек агентите в оставка са категорични, че хакерските атака са били извършени от две лица, работещи в или за щаб-квартирата на Клинтън, както и по нейно нареждане. И още една подробност от разследването, на която бе обърнато внимание от заинтересовани медии - двете кражби са били извършени в часовия пояс на САЩ.

Ако на Капитолия държаха на политическата почтеност, за която обичат да говорят политици и публични личности в САЩ, биха могли временно да спрат действието на закона след появата на писмото на бившите компютърни спецагенти до президента. Да го съпоставят с официалната версия и след това да решат какво да правят – да оставят, променят или анулират закона.

Както можеше да се предполага, това писмо бе подминато и от Конгреса, и от основния медиен поток на Америка – за разлика от лъжливите новини за руското хакерство.

И така, първият извод е, че на Капитолия са сътворили мошенически закон. Закон на политическото шарлатанство. И че там държат такова „законотворчество“ да работи. Само че между редовете му лъха сатанински дух. Излиза, че такава международна политика ще трябва да следват и Сатанинските Американски Щати.

Преразгреждането на закона нямаше как да се случи и по друга причина. Истина е, че лъжата може да бъде и с далечен радиус на действие, да удря други хора, други сфери (освен киберзаплахите), че и други държави. Ако поводът за закона бе киберсигурността на САЩ, дълбоката му цел бе не толкова нейното париране, колкото енергийния отрасъл на Русия. Всъщност deep state се самоупълномощи да наказва всички онези западни и други компании, които сътрудничат с Русия в износа на нейни енергосуровини и по-специално в строителството на тръбопроводи за руски газ и петрол. Затова тя изрично е споменала и проекта „Северен поток-2“, който предвижда повече количества руски газ за Западна Европа. Чрез закона „дълбоката държава“ изисква от правителството на САЩ „да продължи с противодействието“ срещу строителството на тръбопровода, който според нея имал „вредно въздействие върху енергийната сигурност на Европейския съюз, развитието на газовия пазар в Централна и Източна Европа и енергийните реформи в Украйна". Заедно с това законът изисква „правителството на САЩ да превърне в своя приоритет износът на американските енергосуровини“ за Европа, „за да създаде работни места“ в самата Америка.

Наред с това deep state лиши президента от възможността сам да смекчава или отменя санкции и на практика му върза ръцете да следва своя политика и да изпълнява предизборното си желание за подобряване на отношенията с Русия.

И каква излезе тя? Уж deep state беше обезпокоена за киберсигурността си, но всъщност гони прозаичната цел да премахне конкурент на американския шистов газ в Европа. Маската на киберзагрижеността е прикрила непазарно уреждане на бизнес сметки.

И още нещо. Не може да се отрече, че с един куршум са уцелени две мишени. Освен руският газов отрасъл, другата мишена е самият американски президент. От една страна „дълбоката държава“ му връзва ръцете за Русия, но от друга точно поради това му развързва ръцете да изпълни някои свои предизборни обещания. Тя все едно му казва: „Моята русофобия ти дава възможността да развиваш производство, енергодобив и повече работни места. Нали за това настояваше, нали искаш „Първо Америка!“

Вече чувам как някои възкликват колко умно, проницателно и едва ли не гениално е постъпила deep state.

Никой обаче не отрича, че сатанизмът и злото могат да бъдат и „умни“. Неслучайно съществува фразата „зъл гений“. Но това само потвърждава сатанизма на „дълбоката държава“.

Първо, защото всичко тръгва от измамата и клеватата за хакерската атака на Русия срещу сървърите на Демократическата партия. В този смисъл и законът, и политиката на deep state са стъпили върху гнилоч. Все едно да вдигаш къща върху блато или свлачищен терен.

Второ, не е ли сатанинско да вредиш на нормализирането и разбирателството между двете свръхядрени сили, което го иска не само Тръмп, но и цял свят?

Трето, оказва се, че „геният“ на deep state, работи срещу американския бизнес. В медиите вече бе съобщено, че против новите санкции срещу Русия се бяха обявили авиационната компания „Боинг“, финансовия конгломерат „Ситигруп“, операторите на платежни системи „Мастъркард“ и „Виза“, нефтената корпорация „ЕксънМобил“, енергийния гигант „Дженеръл електрик“, автопроизводителят „Форд“, „Проктър и Гембъл“ и други.

Четвърто, много коварна и лукава е демонстрираната от Капитолия загриженост за вредното въздействие на руския газ върху енергийната сигурност на Европейския съюз. Неслучайно срещу закона скочиха държавници от Германия и Австрия, а също бизнес среди в ЕС. Със „Северен поток-2“ са ангажирани френската кампания Engie, австрийската OMV, британско-холандската Royal Dutch Shell и германските Uniper и Wintershall. Всички те ще загубят ползи от евентуалния провал на проекта. Но проблемът е по-дълбок. По признание на западни експерти и политолози ЕС не чувства никаква заплаха от руския газ, защото той е много по-евтин и може да стане още по-евтин, за да контраатакува шистовия газ на САЩ. Отделно от това руските газови доставки са по-сигурни от тези на САЩ, защото се правят с дългосрочни договори и съответно са предсказуеми. Докато добивите в САЩ ту падат, ту се вдигат в зависимост от разходите по извличането на шистовия газ (или нефт).

И каква излиза тя – комай точно премахването на руския конкурент и появата на американския шистов „спасител“ могат да разклатят енергийната сигурност на Европа. С уж благовиден мотив „дълбоката държава“ иска всъщност да прецака европейския си съюзник. Това не е ли сатанинско?

И още един момент, американският Конгрес е пратил в коша основни принципи, в който се кълне Западът – свободният пазар и конкуренцията. А те изискваха „Северен поток-2“ и американският шистов газ да бъдат извадени на тезгяха и европейският потребител да каже кого предпочита. „Дълбоката държава“ обаче знае, че газът й едва ли ще издържи и затова му даде рамо със закона. Това обаче си е чиста проба „капитолийска контрабанда“ – въвеждаш закон, чиято същност е далеч от декларираното. Това също е и рекет - енергиен, корпоративен, междудържавен. Изнудваш други, за да купуват твоята стока.

Когато обаче нещата тръгват от грях и порок, те могат да стигнат още по-далеч. Deep state вече проявява склонности към гьобелсовото пропагандно верую – когато една лъжа се повтори хиляда пъти, тя се превръща в истина.

Наскоро американското издание Intercept в публикация как работи индустрията на новинарските лъжи изреди конкретни примери. През юни CNN излъчи материал за връзки на президентския съветник Антъни Скарамучи с разследван руски инвестиционен фонд. Преди това „Вашингтон пост“ твърдеше, че Русия била извършила хакерска атака на системата за електроснабдяване на САЩ, чиито политици съответно се нахвърлиха върху Путин, че искал американците да мръзнат посред зимата. Същият вестник писа още за руско проникване в интернет и за разпространение на новини лъжи. На свой ред изданието Slate писа, че Тръмп бил създал секретен сървър за връзки с руска банка. А списание Fortune твърдеше, че руската телевизия Russia today (RT) била хакнала телевизионната мрежа C-SPAN и едва ли не я взела под контрола си. Съвсем наскоро пък бяха разпространени съобщения, че на президентските избори Русия се била опитала да проникне в системите за гласуване на щатите Уискънсин и Калифорния, като тези съобщения се позоваваха на Министерството на вътрешата сигурност.

В интерес на истината и за разлика от гьобелсовата пропаганда всички тези фалшиви новини бяха опровергани, включително от медиите, които ги разпространяваха. Само че тези опровержения остават като капка в морето от медийната русофобия в САЩ. За около година и половина deep state проми мозъците на обикновение американци, че Русия е киберпрестъпник. В този именно смисъл нейните медии работят по гьобелсовата схема – изригващите лъжи, дори и опровергани, се превръща в убеждение. Ето, че и по този начин „дълбоката държава“ превръща страната си в Сатанински Американски Щати.