/Поглед.инфо/ САЩ наистина заслужават такова име заради политиката си към някои страни
Вашингтон остава в Сирия, въпреки обявеното уж изтегляне на 2-хилядния си контингент оттам. В Пентагона разработват план за зона за сигурност в Североизточна Сирия по границата с Турция, където да бъдат разположени над 1500 военни от САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Зоната се създава под уж благовидния повод за защита на кюрдски партньори от Турция, която ги смята за заплаха. Истинските причини обаче са други: "Не искаме режимът (правителството на Асад) да се върне там, защото той не съдейства за стабилността", заяви спецпредставителят на САЩ за Сирия Джеймс Джефри. Има нещо сатанинско в тази мотивация, изглежда Вашингтон си вярва, че може да се служи праведно чрез хватки на дявола. Първо, от стабилност в държавата си е заинтересован Дамаск, а не Америка. И, второ, именно тя заедно със Запада и регионалните й марионетки унищожиха стабилността в Сирия. Всъщност близо до ума е, че чрез такъв ход Вашингтон иска да запази влияние в региона. Но пак ще го прави както дяволът чете Евангелието. От една страна, в преговорите с Турция за зоната ще я притиска, че ще й даде гаранции срещу кюрдската заплаха, ако обаче тя излезе от Астанския формат с Русия и Иран по сирийското регулиране и съответно заработи срещу Дамаск и целостта на Сирия. От друга, ще прави същото и с кюрдите - ще ги закриля, ако приемат US подхода по регулирането, отхвърлят Асад и пречат на Астанския формат. Как ли ще настъпи стабилност в разтерзаната Сирия?
Украйна е втората "гореща точка". От 2014 г. страната е загубила 19% от производството, върви нейното деиндустриализиране, жалва се бившият президент Леонид Кучма. Това се случва, откакто Киев се обърна към Запада под диктовката на САЩ, чието посолство в Киев бе нещо като щаб-квартирата на преврата от февруари 2014 г. Това са само част от щетите за Украйна от политиката на Вашингтон. Отделно заради натрапената на ЕС американска политика на санкции загубите на страни в ЕС от затварянето на руския продоволствен пазар достигнаха $8,3 млрд. долара. Не случайно над половината от тях роптаят и някои вече открито говорят срещу санкциите.
Но директивата на Вашингтон е санкциите да продължат - Русия нарушавала Минските споразумения и заради Крим. Тук Вашингтон пак сатанински се прави на праведник. Киев не е изпълнил нито едно положение от споразуменията, дори съзнателно ги саботира - например с всекидневните обстрели, на които разбунтувалите се републики няма как да не отвръщат. Значи Киев системно нарушава един договор, но санкциите ги отнася Русия. За Крим пък, излиза, че Русия е "грешна", задето е спазила универсалното право на самоопределение. В крайна сметка и Украйна, и ЕС плащат щетите за манията на САЩ да накаже Русия заради независимата й политика.
Във Венецуела политическият конфликт раздели общество 50 на 50. По различни данни почти половината от населението е за президента Николас Мадуро, другата половина за опозиционния лидер Хуан Гуайдо. При явна равнопоставеност и нежелание за насилие единствената вратичка е диалогът. Мадуро веднага прие предложението за диалог на посредниците Мексико и Уругвай. Но опозицията го отхвърли. Венецуелският посланик в Москва Карлос Тортоса разкри, че САЩ са наредили на Гуайдо да отказва всякакви преговори. "Те знаят, че в хода на преговорите всичко може да решим", добави Тортоса. Повтаря се сюжетът от януари 2018 г. Тогава преговорите в Доминиканската република с международно посредничество завършиха със споразумение. То било сложено на масата за подпис, представителят на Мадуро дори го подписал и химикалката била взета от представителя на опозицията. Но в този момент го потърсили по телефона, той излязъл от залата, а щом се върнал след минути, заявил, че няма нищо да подписва. Впоследствие се изяснило, че му било дадено такова нареждане лично от тогавашния държавен секретар Рекс Тилърсън, който се обадил от Колумбия, където бил на посещение. Без преговори в страната ще пламне гражданска война, предрече пред изданието "Атлантико" Кристоф Вентура, френски експерт по Латинска Америка. Е, САЩ не тласкат ли Венецуела към нея?
Добавете към това иракската война на Вашингтон, кризата в Либия, политиката към Иран, търговските конфликти на Америка с ЕС и Китай. Марката Световни (или Системни) Американски Щети не започва ли да тик-така из мислите ви?
