/Поглед.инфо/ Днес публикуваме коментар на нашия колумнист Георги Готев, който е в пълен разрез с позицията на в. ДУМА. Правим го от уважение към неговото силно перо и доказана европейска класа при анализа на всеки проблем, до който се докосне. Правим го и от уважение към вестника, който създаваме всеки ден. ДУМА не е нито партийна брошура, нито предизборен плакат.
На Георги Готев обаче, от камбанарията на Брюксел, няма как да не са убягнали подробности, които са архиважни и в политиката, и в морала. Ивайло Калфин става инструмент, за да не кажа маша, в ръцете на един проект, който носи само мегаломания; тръпнеща тъга по стопяваща се политическа стойност и виртуозна мъглявина, представяна за ново начало. Още при създаването на АБВ, ДУМА чрез анализ на своя издател, посочи маскираните с гальовни политически думи противоречия, които не предлагат нищо на обществото, но затова пък са готови да рушат всичко, което оспорва егото на неговия създател. За АБВ толкова. "Пушката от стената" ще си гръмне патроните, ще замирише на театрален барут и толкова. И изобщо няма да докосне сериозните проблеми, които БСП има да решава и вътре в себе си, и извън себе си. Ако искаше да ги решава, щеше да го прави там, където му е мястото.
На Георги Готев бих казал и следното: силно се съмнявам, че ако на Ивайло Калфин беше предложено да води листата на БСП, щеше да стане лице на политическия облак, който срича азбуката. Имам основания да мисля, че и при него хипертрофията на егото е факт. Извинявам се за личния момент, но си спомням как през 1997 г. той, заедно с Николай Камов, ме кандърдисваха да ходим заедно в Евролевицата. Аргументи? "БСП е мъртва". Вярно, това бяха думи на Николай, но Ивайло нямаше никакъв вид, че не ги споделя. Камов обаче остана верен на своите принципи и когато се разочарова от политиката като цяло и от левицата в частност, ги напусна. Без драми. Калфин, обратно, отново се качи на "мръсния влак, който вози", както гениално се изрази навремето Благовест Сендов. Сигурно съм примитивен, но такова връщане винаги избутва в главата ми понятието "политическа некрофилия". Да го кажа на български - "любовно влечение към мъртъвци". В политиката - когато те се окажат съвършено живи. Което затвърди в мен убеждението, че политиката е сфера на цинизъм и хладни сметки. А това, че БСП е всеядна и може като стара, грозна и комплексирана мома да преглъща всякакви обиди е неин проблем.
Наш проблем.
Дума
