Всеки ден икономисти и финансисти ни набиват в главите колко е лошо България да мисли за нови заеми. Вчера около този извод, бутан усърдно към аксиома, се обединиха по БТВ Емил Хърсев, Левон Хампарцумян и Пламен Орешарски.
"Не можем да изядем повече, отколкото сме произвели, и това е икономическият закон", отсече Емил Хърсев. "Лошо е да вземаш заеми, които не знаеш как ще платиш", дозакова Левон Хампарцумян. "Ако се изкушим да вземем заеми, след време ще плащаме много висока цена", предупреди и Пламен Орешарски.
И тримата много добре знаят, че нормална практика е една държава да взима заеми. Така, както е нормална практика една фирма да тегли кредит, за да реализира бизнес идеи. И тримата знаят, че средната задлъжнялост в ЕС е над 80% от БВП. Докато в България този показател е под 20%. И тримата специалисти много добре знаят, че е примитивно да сравняваш финансовата политика на една държава с обяд, на който можеш да изядеш толкова, колкото има на масата. В този смисъл твърдението на Хърсев за "икономическия закон" е съвършена глупост. От строго експертна гледна точка тези твърдения на тези авторитетни специалисти са загадка.
Интересно е и друго - защо никой не отива отвъд въпроса "Добре ли е да се взимат държавни заеми?" Защото едно е да увеличиш дълга, за да купиш изтребители, друго е да го направиш с инвестиционна цел например. Различните заеми, и като обем, и като предназначение, имат различно отношение към икономиката. Това е полезната плоскост, в която трябва да влязат експертите, вместо да спират до елементарното "колко лошо е по принцип да си длъжник".
Ако държавата наистина няма налични пари, а дължи на бизнеса пари за свършена работа, тя трябва да вземе заем и да се издължи. Защото друго поведение означава фалит на предприятия, изхвърлени работници на улицата, неплатени данъци, намалено и бизнес, и индивидуално потребление. Такова поведение означава да си заколиш кокошките, защото в момента нямаш пари за просо. А това, че утре ще загубиш от неснесени яйца, нямало значение.
Ако едно държавно предприятие е задлъжняло, но експертните анализи показват, че то е перспективно, държавата трябва да намери пари, за да го оздрави. Включително, ако се налага, и чрез заем. Вместо това нашата държава се юрва да продава. Пресните примери са "Товарни превози" и ВМЗ Сопот. И защо някой частник ще иска да ги купи? И защо ще го направи, включително взимайки кредит? Защото се чуди как да си загуби парите, може би? Не е необходимо да си доктор по икономика, за да се сетиш, че частникът си е направил сметката, и след като вложи едни средства, очаква да спечели. А държавата защо не иска да спечели? Защото не й се занимава? Защото няма време или няма специалисти? Или защото отпред си има едни аксиоми за "лошия собственик", а изотзад си има едни хитреци, които искат с комисионни да оправят живота на няколко свои поколения напред?
А ако държавата вземе заем, за да създаде предприятие, за чиято продукция има международен пазар; изчисленията покажат, че инвестицията ще се върне в нормални за сектора срокове и след това предприятието ще генерира печалби? Например в областта на биоземеделието. Ах, какви скверни помисли! Представяте ли си нахалството - да си мислиш, че държавата може да се занимава с производство, търговия и всякакви простотии от този род!
Загадката има само едно обяснение. Уважаваните експерти не вярват на политическата класа, дори ако самите те в момента са политици. Не вярват, че държавата може да вземе премислени, рационални и полезни за икономиката заеми. Защото по света е еди-как си, но у нас всичко трябва да е наобратно. Защото тези експерти са убедени, че който и да е на власт, взетите пари назаем ще потънат в нечии джобове или ще се излеят в пясъка на популизма.
Въпреки че да стимулираш потреблението не е чисто и просто популизъм. Това обаче е друга тема.
Дума
