/Поглед.инфо/ Снощи (17.03.) централните вечерни новини на БНТ бяха подредени много хармонично. Започнаха с обсъждането на едни “блага” и завършиха с история за други “блага”.
Първа новина. Парламентарната група на ГЕРБ искали от премиера да изгони от властта представителите на ДСБ, защото хем се правели на опозиция, хем ползвали благата на властта. Последна новина. Дядо Асен от с. Церово, дето отсякъл изсъхнал дъб в собствената си градина, дето го глобили горските, продал магарето си, за да плати глобата. Стотици хора събрали пари, за да му помогнат. Гледа дядо Асен, в сметката се събрали 3910 лева. Какво да ги прави? Взел, че купил инвалидна количка на момче, болно от церебрална парализа. И си коментира постъпката: “Тия пари най-много да ме разлигавят. Аз съм свикнал на сиромашко”.
Гледам аз тези български герои, едните важни, национална ценност, първи в новините, другия – накрая, за десерт, за разтуха, иначе маловажен, прост и беден, екзотика някаква. Гледам ги, почесвам се по главата и си мисля, какво ли биха казали, ако господ им размени мозъците за половин час. Мисля си, мижа и си представям.
Депутатите от ГЕРБ:
- Критикува ни Радан, нервно гледа. Дали пък не сбъркахме нещо с него? Възможно е. Потънахме в блага от тази власт, разлигавиха ни те, мозъците ни размекнаха. Дали да не приобщим ДСБ по-пълно, по-трайно? Дали да не споделим благата с тях по по братски, вместо постоянно да им гледаме в канчето? Имал Радан консултантски договор с “Терем” за 2000 лев. Че 2000 лева блага ли са? Ще му намерим още да консултира. Така ще се успокои и ще освободи мисловно пространство повече за държавата да мисли. Критикувал ни бил. Та ние да не сме безгрешни? Можем ли да се дърляме за дреболии, когато народът в мизерия се дави и се чуди 5-те лева за лекарства ли да даде, за ток ли, за храна ли. И с опозицията извън Радан трябва да намерим общ език. За всичко не може. За няколко важни неща обаче може и трябва. Заедно да търсим начин да разхлабим малко примката около врата на този народ. Ако той е добре и ние ще сме добре. Защото неговата надежда е в нас. Бедният ни, миличкият ни народ. Ако му помогнем и на Радан също ще му стане хубаво. Пък нека пак се делим на власт и опозиция.
Дядо Асен:
- Дарили ми разни хора 3910 лева... Какво, завиждате ли? Знаете ли в каква сиромашия живея? Цял живот съм блъскал за държавата, а сега и две ракии не мога да си купя. Всички толкова се оядоха, зинали уста като пещери за благата... И 10 хиляди лева да ми бяха превели, пак нямаше и с нокът да издраскат тази гнусна несправедливост. Какво ще правя с парите ли? Най-напред си мисля да отсека и второто дърво в градината. Пак ще ме глобят и хората пак ще ми дарят пари. Барем 8 хиляди да станат! Магарето продадох за 200 лева. С 8 хиляди ще купя 40 магарета. На селото магаретата ще изкупя. А сетне ще видим. Я транспортна фирма ще спретна, я ще им търся пазар за по 300 лева парчето... Тогава ще има справедливост. Не пълна, ама и някаква е добре...
Ще каже някой: “Стига глупости, от две изречения няма как да се изфантазират две речи!”. Може, може. Аз като видя жълъд и като замижа, цял дъб виждам. С дебелия му дънер, с мощните му клони и царствена сянка.
