/Поглед.инфо/ Когато отидете във Венеция, влезте в Базиликата на площад “Сан Марко” и се загледайте в мозайката “Ной пуска гълъб от ковчега”, ХII-XIIIв. Преданието е, че гълъбът е мирът, най-ценният дар от небето за хората. Първия път гълъбът отлита и се връща самотен при Ной, но втория път той донася маслинена клонка в човката си, т.е. казва на Ной, че има хора , земя и живот и отлита завинаги при тях…
“Мозайката на мира” е безценна за човечеството, градила се е през вековете парченце по парченце и е платила високата цена с кървави войни, природни бедствия, човешки жертви и страдания. Мирът е кауза преди и сега на единици светила, световни личности, народи. Без мир няма живот, няма благоденствие, няма спокойствие, няма изкуство, няма пари, икономика, инвестиции... Първото условие, за да се развива човечеството, е мирът.
В нашия XXI век, забързани в ежедневието си хората сякаш свикнахме да приемаме мира без да го забелязваме. Но мирът винаги напомня за себе си и то без да се натрапва. И добре е, че от време-навреме някой буден държавник завъртва колелото на световната политика, за да се вперят погледите на народите към “мозайката на мира” и да се замислят дали не е време да добавят някое и друго парченце в нея, да накарат други лидери да се опомнят и да спрат военните си набези, които биха отчупили отново късове от така трудно съградимата мозайка на мира.
За да стигнеш в съзнанието си да поставиш мира като твой идеал и твоя кауза, когато около теб хората са завладени от “златната треска”на парите, за мен означава, че дадената личност притежава висок човешки морал.
В средата XIX в. в Европа започва “Пролетта на народите”, когато се надигат революции и обществени трусове, които носят надеждата за промяна на Стария континент. През 1849 г., френският мислител-гений Виктор Юго от трибуната на Международния конгрес на мира в Париж ще направи своето пророческо предсказание:
“Господа, нека всички, които сме тук днес, да кажем на Франция, Англия, Прусия, Австрия, Испания, Италия, Русия – нека всички ние им кажем:
Ще настъпи денят, в който оръжията ще паднат и от вашите ръце!
Ще настъпи денят, в който конфликтът между Париж и Лондон, между Санкт Петербург и Берлин, между Виена и Торино ще изглежда също толкова невъзможен и абсурден, колкото днес e между Руан и Амиен или между Бостън и Филаделфия!
Ще настъпи денят, в който вие, французи, руснаци, италианци, англичани, немци – всички вие нации на този континент ще се слеете в едно и ще съставите европейското братство, точно както Нормандия, Бретан, Бургундия, Лотарингия и Елзас, и всички наши провинции се обединиха в едно, за да съставят Франция!
Ще настъпи денят, в който няма да има други бойни полета освен пазарите, отворени за търговия, и интелектуалците, готови за спор в полето на идеите.
Ще настъпи денят, в който картечът и гранатите ще бъдат заменени от гласове, всеобщо избирателно право и мъдрите решения на един велик и суверенен сенат, който ще бъде за Европа, каквото е парламентът за Британия или Диетата за Германия или законодателното събрание за Франция!
Ще настъпи денят, в който оръдия ще имат място само в музеите, точно както уредите за мъчения са там днес. И хората ще се чудят как такова нещо е можело да съществува!
Ще настъпи денят, в който тези две големи сили – Съединените американски държави и Съединените европейски държави, – гледащи една срещу друга, ще се хванат за ръце през океана, обменяйки своите блага, своята търговия, своята индустрия, своето изкуство, свои гении – работещи заедно, да донесат благоденствие на всеки. Тези две несравними по превъзходство сили, с братството на хора и със силата Божия!...”
До средата на ХХ век “гълъбът с маслинената клонка” остава като спомен от библейската история за всемирния потоп, Ной и неговия ковчег. Втората световна война, която разтърси народите и потресе света с разрушения и с милиони жертви ще върне “гълъбът с маслинено клонче в човката”, който ще стане символ на световното движение за мир.
На 24 октомври 1945г. официално бе учредена Организацията на обединените нации, чиято основна цел е запазването на мира и сигурността в света. Официално, април 1949г., 100 години след Международния конгрес на мира и словото на В.Юго, в Париж се провежда Първият световен конгрес на защитниците на мира и за плакат е използвана литография на Пабло Пикасо с гащат гълъб на земята. По-късно Пикасо рисува графични композиции на гълъб с маслинено клонче в човката. И ежегодно на 21 септември се отбелязва Международният ден на мира.
75 години след края на Втората световна война маслиновата клонка на гълъба на мира се крепи от трите световни столици – Москва, Вашингтон и Пекин. След двете кървави световни войни на ХХ век светът и европейците специално се опитваме да живеем с поуките от войните, но и с ужаса и страха от нови военни конфликти. В този следвоенен период бяха необходими знаковите държавници, които човечеството роди. Такъв бе Шарл Дьо Гол , френският президент, участник в двете войни, който първи подава ръка на канцлера Аденауер на победена Германия, 1949г. „Европа трябва да е обединена“, смята генералът и през 1959г. произнася знаменателната си реч за „Европа от Атлантика до Урал“, за политически съюз на европейските страни, приемайки СССР за „вечната Русия“.
Мирът отмества икономическото могъщество в света и застава пред него.
Дали френският президент Еманюел Макрон се опитва, както каза журналистът Тома Томов „да влезе в обувките на Дьо Гол“, но Макрон прави усилия да се наложи за лидер в новата европейска политика, стараейки се да прегърне целия политически спектър на европейския социализъм и либерализъм /към който той се числи/ до европейската десница и център /към която се числи премиерът му Едуард Филип/. Още веднага след избирането му за президент, май 2017г., Макрон покани руския президент Путин във Версайския дворец за откриване изложбата по случай 300 години от посещението на руския цар Петър Велики във Франция през 1717г. През 2018 Макрон се поклони пред гробовете на генерал Дье Гол и на премиера Жорж Клемансо /1917-1920/. Ако първият е символ на Френската съпротива и еталон за френски президент -миротворец, то вторият бе министър-председател по време на Първата световна война и радикал, но “бащата на победата” на 11.11.1918г., когато съюзническите сили нанасят окончателното поражение над Германия и настъпва краят на Първата световна война. В речите му се чувства един особен синкретизъм, според международни анализатори, както и че има често сливане и преплитане на герои и събития с огромна лекота: “Макрон с лекота цитира, както Дантон, така и Наполеон, както Жорес, така и Дьо Гол, но приказката му е за Франция, но същевременно в тази приказка включва и себе си...”
През 2019 активността на Макрон по време на европейската кампания за новия Европарламент и за нов председател на Еврокомисията, редицата совалки за подбор на кандидатите бе с негово участие и ръководство на европейските лидери. Макрон се намеси и със срещи с Путин Русия отново да се върне в Г-7. А неговото интервю пред The Economist, че „НАТО е в мозъчна смърт“, разкриват един държавник, който се стреми в европейската и световна политика да играе ключова роля. В този политически маратон Макрон не пропусна да проведе Световния втори форум за мир и почете 170г. от Мирния конгрес в Париж, 1849г. и завета на великия французин В. Юго.
Ирина Бокова говори на Световния форум за мир в Париж
Под патронажа на френския президент на 11,12 и 13 ноември в Париж се проведе Световния форум за мир, на който присъстваха над 30 държавни и правителствени ръководители, министри и знакови политици от цял свят. На тази световна лидерска среща открито се говори “за мир и безопасност, развитие, екология, нови технологии, икономика, култура и образование”, целяща да препотвърди важността от многостранно сътрудничество и колективни действия за опазване на мира.
С микрофон в ръка в центъра на огромната зала събрала стотиците участници президентът Макрон се обяви за „нови начини за сътрудничество и нови съюзи“ между държавите и организациите. Президентът не скри позицията си за НАТО от интервюто си пред The Economist, че НАТО преживява „мозъчна смърт“ и че „Европейският съюз рискува да стане незначителен играч в световните отношения“. Макрон заключи: "Изпитваме безпрецедентна криза в нашата международна система".
Световният мир вълнува силно света бе общото мнение на външнополитическите наблюдатели, оценявайки високо мненията на участниците. Прозвучаха програмни думите на председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която подкрепи френския президент и настоя, че ЕС се нуждае от „силни институции и по-ефективно многостранно сътрудничество“. Външният министър на Русия Сергей Лавров говори отчетливо за външната политика на Русия за опазване на мира в света с акцент конфликтните зони. На пресконференцията за отношенията Русия - САЩ и Лавров с чувство за хумор отговори на журналистите, че е съгласен с президента Макрон за “сътрудничество без лицемерие” и “за повече действие в международното сътрудничество”. Китайският вицепрезидент Ван Кишан бе кратък, но ясен за “по-голямо глобално единство”.
Българката Ирина Бокова, която участва като член на световната организация „Лидери за мир“ на бившия френски премиер Жан Приер Рафарен и по лична покана на президента Макрон, взе думата след президента на Конго, Феликс Чизекеди. Позната на повечето участници, И.Бокова нямаше нужда от специално представяне. Нейното експозе бе изслушано с интерес за Африка - Чад, Мали, Нигерия, Камерун, конфликтни зони и вътрешни кризи. Болната тема – образованието на деца, жени и момичета в тези региони бе с акцент от нейните визити и лични впечатления в тези страни, издигнала образованието и културата в кризисните региони на света през призмата на международните отношения.
Участието на Ирина Бокова в Световния форум на мира съвсем не е случайно. 30 години българката е във висшата световна дипломация, удостоена да седи на първия и ред. Стратегията й, която тя изгради като международен ръководител, почива на умението й да балансира в търсене на решения и да убеждава в правота си и противниците, базирайки се на международното и човешко право. Нейната отдаденост на каузата за мира и правдата, за свободата на личността, на борбата й против разрушенията на цивилизациите и за опазване на световните културни достижения я издигат на пиедестала, от който никое правителство не може да я свали.
Отредена мисия за света
Дипломацията е сложна професия. Когато влезеш в нея, или я напускаш веднага, или оставаш завинаги в нея. Активната дейност на Ирина Бокова събирателно може да се определи като „отредена мисия за света“. Няма конфликтна зона в света, която Ирина Бокова да не е посетила, преживяла е на място ужасите от войни, страдания, смърт, глад, насилие над жени и деца, болни и немощни и в Близкия Изток, и в далечна Африка, Азия, Латинска Америка. Затова нейният глас звучи на световни форуми и конференции, заедно с гласовете на най-големите световни лидери за мир, против войната и разрушенията, за опазване на световното културно наследство, за опазване на Човечеството.
Бокова е популярна публична личност, уважавана от държавите в света и от световни медийни гиганти, а рейтингът и на една от първите жени лидерки в света не слиза последните 15 години в световни класации.
Ирина Бокова води и днес борба срещу екстремизма чрез образование, чрез проникване в мисленето на тези млади хора, които прибягват до насилие и жестокост. Ирина Бокова от 2009г. работи по програмите за жените в Афганистан за ограмотяването им в 34-те провинции, където жените са 60% от населението. Бокова апелира за включване на жената в обществения живот, за зачитане на равноправието и достойнството на жените. Тя пътува до Мали и Тимбукту на десетия ден след изтеглянето на екстремистите, разрушили известните 14 мавзолея в Тимбукту и изгорили около 4000 уникални ръкописа. Тя повторно отива в Мали, за да се убеди във възстановяването на голямата джамия "Джингарейбер".
Интересът на медиите към Ирина Бокова е особено повлиян от активното й участие по опазването на световното културно наследство в Сирия и Ирак, визирайки унищожаването на безценни артефакти от световното културно наследство от джихадистката групировка „Ислямска държава“ (ИД). “Човечеството се нуждае от защитени културни зони”, е убедена Бокова. Когато иракски археологически съкровища бяха сринати в музея на Мосул, а после булдозери, управлявани от бойци на „Ислямска държава“, влязоха в Нимруд- безценното археологическо бижу в Северен Ирак, Бокова окачестви това за "военно престъпление" и сезира Съвета за сигурност на ООН и Международния наказателен съд. Трафикът на антики се бе превърнал във втория основен източник на приходи за ИД след продажбите на петрол. Приходите се изчисляват на милиарди долари...
Генералната директорка на ЮНЕСКО Ирина Бокова пътуваше постоянно, сменяйки континенти и часови пояси за участие на важни срещи, конференции, симпозиуми, а понякога й се налага да поема рисковани пътувания в конфликтни зони. В нейната ежедневна програма се редуваха срещи с държавни глави, крале и кралици, с премиери, с артистични величия и кинозвезди, с аристократи и учени. Акцент обаче при посещенията и в деликатни райони, разкъсвани от конфликти и социална нестабилност, бе докосването до проблемите на бедните и страдащи, болни и бездомни деца в Африка и Азия. Ирина не се страхува да посети фавелите в Латинска Америка, руините в Багдад, Палмира, Тимбукту, палатковите имигрантски лагери на сирийската граница…
Не случайно правителствата се надпреварваха да я награждават с държавни отличия. Ирина Бокова е носител на най-престижните български и световни отличия и ордени, вкл. и на най-високото френско отличие “Командор на Почетния легион“ /“Сommandeur de la Légion d’honneur“/.
След ЮНЕСКО, ноември 2017г. досега Ирина Бокова продължава отдадено да работи със същото темпо за същата кауза за мир, поканена от много международни организации, престижни университети и културни институции.
Самата Ирина Бокова разказва:
”Искам да защитавам каузи. Защото, като кауза възприемам работата ми и като дипломат и като генерален директор на ЮНЕСКО. Аз се опитвам, възползвайки се от опита, от идеите и вдъхновението да продължа да работя по същите теми - за опазване на културното наследство, за климата и неговото отражение, за конфликтите и равенството на жените, за образованието… Затова съм в управителния съвет на Колизея в Рим, в управителния съвет на една нова фондация на бившия генерален секретар на ООН Бан Ки Мун - “Бан Ки Мун център за глобалното общество” със седалища във Виена и в Сеул. В управителния съвет съм на хуманитарната организация в Женева, “Призивът на Женева” за защита на гражданското население при конфликти. Във Франция бившият премиер Жан-Пиер Рафарен ме покани в неговата организация “Лидери за мир”, познавахме се от времето, когато бях български посланик във Франция. Там сме 25 души от цял свят. Член съм и на консултативния съвет на един от големите проекти в Саудитска Арабия под егидата на престолонаследника принц Мохамед бин Салман. Често пътувам до Рияд по тази линия... И разбира се ангажиментите ми с университетите, те заемат най-много от времето ми, но ми е изключително интересно. В един от големите частни университети в Южна Корея, известен като Университета на мира аз съм почетен декан на факултета по хуманистика, почетен професор. Освен това съм в борда на една друга съвместна инициатива между университет в Женева и университета “Чинхуа” в Пекин. Професор-лектор съм и в Университета в Пенсилвания, във Филаделфия (UPenn), където съм патрон на програма за лидерство на жените в политиката...“
Световно признание за Ирина Бокова - член на Комитета за човешкото братство
На 15 ноември 2019г. кратка, но много важна среща се състоя във Ватикана между папа Франциск и Великия имам Ахмед Ал Тайеб, шейх на Ал Азхар. Представителите на Комитета за човешкото братство представиха на папата новия член г-жа Ирина Бокова.
В Абу Даби, 17 ноември, на Световения ден на толерантността. Върховният комитет за човешко братство/The Higher Committee of Human Fraternity/ прие за девети свой член Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, 2009-2017г., „за нейните заслуги за религиозната толерантност и за мирното съвместно съществуване на различните етнически групи в света.“ В подписаната декларация на Комитета за човешко братство се изтъква:"Ирина Бокова си е спечелила репутацията в работата да прилага религиозната толерантност и мирното съвместно съществуване в света. Тя е единствената жена в Комитета. През своята дипломатическа кариера Бокова се доказа, че е шампион на толерантността, за мирно съвместно живеене между различните общности и култури. Тя се ползва от безценен опит в координиране на програми и инициативи на международно ниво, което ще спомогне за постигане на целите на Върховния комитет. Във Върховия комитет има представители на Испания, Италия, Египет, САЩ, а от днес и на България – и това е най-успялата българка в международните отношения – Ирина Бокова... За първи път ще споделяме едно общо пространство - църква, джамия и синагога, което маркира факта, че ние сме една общност за диалог между различни религии, националности и култури...“ От своя страна Ирина Бокова благодари „за високата чест да работи за постигане на висшите цели, които са от историческо значение за днешния свят, който така силно се нуждае от диалог и взаимно уважение."
Кое безпокои Ирина Бокова днес и има ли нужда България от нея?
Думата има Ирина Бокова:
„Притеснява ме това, че отиваме към период на правото на силата, а не на правото на разума, на преговорите, на диалога. Това ме тревожи изключително. Винаги съм смятала, че светът върви към по-добро, че големите и малките трябва да решават заедно проблемите. Периодът е опасен, защото като че ли международните организации имат все по-малко влияние. Това е много лош знак за света в един момент на пренареждане и изграждане на нов ред, но не виждам към какво добро води този нов ред. Аз съм била в политиката, тя без съмнение е много важна и интересна. Даже бих казала, че с този международен опит, който вече имам, още по-добре разбирам колко сериозно нещо е политиката..“


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели