/Поглед.инфо/ Денят на дипломата, 19 юли, „е повод за признателност към всички, които мотивирано и професионално защитават националния интерес на България.“/министър Д.Митов/
Ако прелистим дипломатическите анали, забравени на прашната лавица във Външно министерство, ще изскочат много и големи личности-дипломати, с които всяка уважаваща себе си държава, би се гордяла.
Българският дипломат от кариерата не е лишен от усет към събитията, нито от бърза и обмислена реакция. Големите ни имена в международните отношения принадлежат на хора с висок интелект, които притежават качествата скромност, човечност, често притеснителност. Но когато трябва да изложат и защитят дадена национална позиция, те го правят прецизно, без да шумят. Дипломатите са хора на задълбочения анализ и на вникване в дълбочина в проблемите, за да извлекат най-уместното и обмислено решение, което да е в полза на България.
Но факторът ВРЕМЕ в дипломатическата игра е с най-голяма роля.
На България ВРЕМЕТО дълги години не й отреждаше голям шанс. Държавата работеше, но никой не я забелязваше. През 20 век ние сме имали асове в дипломацията, но моментът на България все не идваше. В този Ден на дипломата ще спомена едно име на един от най-уважаваните български дипломати-ветерани - чл.кор.проф.д-р Александър Янков, изтъкнат български юрист, бивш постоянен представител на България в ООН, /моля, не го сравнявайте със Стефан Тафров, за да не го обидите/, учредител и съдия в Международния трибунал на ООН по морско право в Хамбург. Генералният секретар на ООН перуанецът Перес де Куеляр в неформален разговор коментира, че “посланик Янков бе сред петимата най-уважавани от мен посланици ... В Обединените нации България беше Сашо Янков”.
21-ят век вярвам е по-склонен към България. Времето поднася на България и българската дипломация един уникален шанс да оглави „световното правителство“ с един високо професионален кандидат в лицето на Ирина Бокова.
На 21 юли българската кандидатура за генерален секретар влиза в дневния ред на Съвета за сигурност на Обединените нации. Обсъждането е в големия салон на Съвета с великолепния стенопис на Източната стена, дело на прочутия норвежки художник Per Krohg, символизиращ „Обещание за бъдеще на мир и индивидуална свобода“. В тази официална зала посланиците на 15-те страни членки на Съвета за сигурност ще разискват индивидуално 12-те кандидати от цял свят за поста генерален секретар на ООН. Сред тях е и българският кандидат Ирина Бокова, едно доказано име на дейна жена дипломат със световна известност, генерален директор на ЮНЕСКО. Бокова съумя чрез меката власт на Обединените нации – наука, образование и култура да въдворява мири успешно да води борбата срещу фанатизма, тероризма иразличните форми на войни и кризи в съвременния свят.
Заветът на Левски „времето е в нас и ние сме във времето“ вещае успех за България и за Ирина Бокова.
