България спешно има нужда от пенсионна реформа, а не от кърпене на дупките в бюджета на НСИ
В разгара на дебатите около пенсионните нововъведения в края на миналата година (използвам думата “нововъведения”, защото увеличението на пенсионната възраст, което ГЕРБ предложи, прие и наложи като отхвърли президентското вето на Първанов трудно може да бъде наречено “реформа”) беше възродена една стара и изпитана традиция, която обаче остана някак незабелязана и не беше оценена по достойнство. От трибуната на Народното събрание министър Тотю Младенов приложи изпитаната рецепта за борба с реалните проблеми – рецептата на нереалната статистика, която хвърля достатъчно прах в очите, за да започнат нещата да изглеждат по доста по-различен начин.
За какво става дума ли? За нищо толкова сериозно, може би… Просто за някакви числа и съотношения, в подкрепа на значимостта на осъществяваните от правителството мерки в рамките за борба с кризата. Данните, които министър Младенов представи от трибуната на Народното събрание имаха за цел да защитят и обосноват позицията на правителството за необходимостта от спешното увеличаване на възрастта за пенсия. И по-конкретно – министър Младенов посочи, че в момента съотношението на хората в трудоспособна възраст спрямо тези над 65 години било 3,5 към 1!
Онези, които се интересуват от въпросите на пенсионната реформа, предполагам веднага разбраха защо се посочва това съотношение. За хората, на които тези цифри не говорят нищо, е нужно да се поясни, че според експертите по пенсионните системи съотношението 3 към 1 е минимумът, при който моделът на пенсионна система, съществуваща сега в България, може да функционира нормално.
С други думи министър Тотю Младенов каза: “Ето, като увеличим пенсионната възраст, системата ща заработи ефективно”. Дали…?!!
Въпросът, който може би убягва на министъра е, че в случая не става въпрос са съотношение просто между възрастови групи, а за съотношение между работещи и пенсионери.
А “работещи” означава хора, които внасят осигуровки, а не просто “хора в трудоспособна възраст”.
Каква е реалността в България? При официалните данни за малко над 7 милиона и 300 хиляди население на страната, като се извадят 1 милион и 300 хиляди пенсионери над 65-годишна възраст и 1 милион и 200 хиляди деца под 18-годишна възраст, остават около 4,5 милиона потенциални трудещи се. От този брой, разбира се, трябва да извадим броя на тези, които продължават висшето си образование (и започват работа едва след 23-24 годишна възраст), както и броят на безработните (при това не само регистрираните като такива в бюрата по труда – по последни данни са над 300 000 души – а и онези, които са дълготрайно извън пазара на труда). Ако вземем предвид и броя на хората, които не се осигуряват (около 1 милион и 500 хиляди) или се осигуряват на минимални работни заплати, има опасност да се окаже, че всъщност цялата пенсионна система се издържа от около 2 милиона български граждани!
Тогава съотношението работещ – пенсионер над 65 години дори не се и доближава до представените от министър Младенов стойности!
Застаряването на населението беше използвано като един от основните доводи на кабинета за спешните мерки по отношение на увеличението на пенсионната възраст, тъй като статистиката показва, че тенденцията е след около 30 години демографската ситуация да е такава, че на всеки работещ ще има по един пенсионер.
Това обаче едва ли може да се “пребори” само с вдигане на пенсионната възраст, освен ако тя не стане такава, че просто никой да не я доживее! Това става със сериозни структурни реформи и с промени в модела и принципите на функциониране на системата. Но затова са нужни не ТВ-изяви и ПР-акции, а ясна визия, стратегическо планиране и воля за истински реформи. Нужна е нова рамка и нов модел на пенсионна система, която да генерира и капитализира средства, а не само да разчита на преразпределението на наличното от единия празен джоб към другия…
Да, определено България има спешна нужда от подобна промяна, която няма нищо общо с предприетите към момента спешни мерки за попълване на поредните дупки в бюджета на Националния статистически институт (НСИ)…