/Поглед.инфо/ Да се каже, че Балканите са размирен регион или да се използва популярното „буре с барут” е даже досадно. Но е истина и то не от вчера. Векове наред силните на деня са имали интереси към този полуостров, а днес влиянието им се насажда не само с нескриван натиск, но и често безпардонно. Причините са известни и едва ли е само плашилото Русия, което е традиционно избрания механизъм за отстраняване на Москва и от този регион.. Сръбският президент Вучич открито споделя, че е под натиск от Брюксел и Вашингтон да се реши да вземе страна като избере успешната т.е. ЕС, а да остави Русия, чиято икономика е „срината от санкции и изолация”. Щяла да се разпада като държава. Казал го при среща Лайчак, представител на ЕС за Балканите. Негов министър Вулин, пък информира сърбите, че представител на специална служба, западна естествено, му препоръчва да се откаже от политиката си и ще получи съответна подкрепа и дори важен пост зад граница. В противен случай ще бъде компрометиран и няма да получи повече министерско място. Вучич се кълне, че докато е жив, няма да допусни признаване на Косово като независима държава. Звучи особено патриотично в ден на национален празник – Ден на сръбското единство, свобода и националното знаме. Чества се и в Сърбия и в РСръбска в Босна и Херцеговина. За Белград е ясно, че докато може, ще се лавира между големите и ще се отлага ясното определяне на страна. Каквото и да става, защото сърбите са единни по основните въпроси, най-вече за Косово. Междувременно ще се укрепва армията, ще се произвеждат нови собствени оръжия, ще се доставят турските безпилотници „Байрактар”, ще се получават руски самолети на префенциални цени, ще се доставя руска газ при добри условия и т.н.
Съвсем друг е случаят с Албания, която е част от тройката Белград, Скопие и Тирана в сръбския проект „Отворени Балкани”. Става въпрос за онази Албания с нейния нестандартен премиер Еди Рама, който за България използва не особено ласкави слова напоследък. Удобно е да се обвинява София за забавянето при започване на преговорен процес за членство в ЕС.Страната ни се е оставила да бъде в състояние, което позволява нелицеприятни изказвания от балкански съседи, с които векове е била в добри отношения. Повардарието е друг случай, но това е болка, която не от всички у нас се разбира. Любопитното е, че Еди Рама стана и повод за сблъсък между САЩ и Иран и то на собдствената му теротирия. Така се осигурява възможност и за избледняване на надеждите за нов вариант на ядрената сделка с Техеран, която е от 2015г. Еди Рама обяви, че иранците стоят зад две кибератаки /втората от 15 юли/ срещу институции в Албания и затвори иранското посолство. Дипломатеческите отношения са прекратени. Посланикът и дипломатите бяха обявени за персона нон грата и в рамките на 24 часа трябваше да напуснат страната. Успели все пак да изгорят в бидон секретните документи на посолството, което бе посрещвато с възмущение в Тирана.. САЩ незабавно одобриха реакцията, подкрепиха Тирана и наложиха нови санкции на Иран. Най-вече на рарузнавателните им служби. Някои анализатори обаче твърдят, че Албания има проблеми с Иран не само заради МЕК, Народна муджахидинска организация на Иран, а и защото е твърдо проамериканска страна, член на НАТО и на нейна територия има военновъздушна база на Алианса. Очаква се изграждане и на военноморска база на НАТО. МЕК е терористична организация, която в продължение на десетилетия участва в бойни действия срещу иранското правителство. През 2004г САЩ им предоставя закрила съгласно Женевската конвенция, а от 2016г група от организацията е прехвърлена в Албания от иракски бежански лагер. Достатъчно причини Техеран да е нащрек по отношение на Албания, а в Тирана да казват, че става въпрос за „пряка война с Иран”.Чуват се гласове за добра подготовка на Албания във военно отношение, за ново ниво на разузнавателните служби, защото „в бъдеще ще има атаки не в интернет и социалнитеи мрежи, а ще се стигне и до физически жертви”. САЩ ще подпомогнат Тирана „за смекчавани на последиците и възстановяване”. Столтенберг, генерален секретар на НАТО, не пропусна възможността да осъди иранската кибератака срещу Албания и подкрепи Тирана за предприетите мерки. Иран отрича всякаква съпричастност към такива атаки и не приема обвиненията. Още повече, че в социалните мрежи има информации, че МЕК има в Албания „ферма за тролове”, която действа неуморно. Усилията са в посока Иран.
Каквото и да се говори, над ядреното споразумение е надвиснала прокоба. Германия, Франция и Великобритания вече изразиха „сериозни съмнения” в тристранно изявление относно „искреността на Иран за възстановяване на споразумението” А израелският премиер Яир Лапид пристигна в Берлин, за да убеждава първо канцлера Шолц, а чрез него и западните сили да се откажат изцяло от разваленото веднъж ядрено споразумение.
В отговор Иран става член на ШОС, Шанхайската организация за сътрудничество, на заседанието на 15-16 септември в Самарканд. Узбекистан. Там се срещат Путин, Си Дзинпин, иранският президент Раиси, премиерът на Индия Моди, Ердоган, пакистанският Шахбас Шариф,лидерите на бившите соцстрани от Централна Азия и др. Предизвикателството пред САЩ е налице. Темите са геополитически, ситуацията в Украйна, Тайван, търговско-икономическото сътрудничество, конфликта в Нагорни Карабах, но най-вече изграждането на многополюсния свят, за което Путин и Си Дзинпин вече са се разбрали. В Самарканд Путин нарича отношенията Москва- Пекин „тандем” и това никак не е случайно. Тактически съюзници, стратегически приятели, близки по цели държави е основното при определяне на това сътрудничество, каквото не е имало от десетилетия. Може и да не прерастне във военно, но на този етап е добре дошло и за двете страни в този сложен свят, който наложиха англосаксонците. Факт е, че светът е разделен, но Азиатската му част, представена в ШОС, несъмнено е по-голямата – като икономика, човешки ресурси, военни сили, природни богатства. Без да се акцентира специално върху принципи като равенство в изяви и право на становища, диалогичност и отстояванеи на регионалните интереси. В тази връзка Индия и Китай вече се разбраха да приберат войските си от граничните региони около Кашмир, които десетилетия ставаха сцени на престрелки и нескончаеми конфликти с човешки жертви и от двете страни. На този етап има разбирателство и съгласуване на цели в други посоки. Едва ли моментът е избран на случаен принциш. Сигурно затова и Блинкен предвижда в близките дни да посеги страните от Централна Азия. Какъв ще е отговорът? Предстои да се наблюдава. Повечето споразумения ще си останат зад кадър, но следващите действия няма да се забавят и ще бъдат благодатна почва за анализи по цял свят. Видно е, че не само Украйна е в дневния ред на международната сцена. А опитите за сътресения в Грузия, при Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан , Казахстан /Си Дзинпин вече бе на посещение там/ няма да спрат с магическа пръчка. Все са около Русия и все с амбиция за осъществяване на дългосрочната цел – изтощаване и като последица раздробяване на империята на руснаците. Това вече се лансира открито на Запад, макар и от пенсионирани военни или политици извън активна дейност. Такава е практиката за „опипване на почвата”. Остава да се чете между редовете, за да има поне малко достоверна информация и прогнози на професионално ниво.
А ако се върнем на Балканите, напрежение има и в Босна и Херцеговина, БиХ, където предстоят избори и то точно на 2 октомври. Дали ще успеят англосаксонските сили да отстранят чрез албанската ЦИК Мирослав Додик от участие в изборите? Причини винаги ще се намерят. Такива слухове витаят из Сараево и будят духовете на сърбите в Р Сръбска, в която протестите започнаха. Обявените цели са превръщането на БиХ в централизирана държава и поставяне на край на „триумвирата” между сърби, бошняци и хървати в тази съществуваща на магия държавица. Едва ли е просто каприз неотдавнашното посещение на Ердоган в Сараево, където отново се повтори мантрата за способността на Анкара да бъде балансьор там, където са нарушени нормалните комуникации. За Турция или Тюркие, както вече се нарича държавата на Ердоган, Балканите са приоритет във външната политика, а БиХ е на сърцето на всеки управляващ в Анкара. Посещението на гроба на Изатбегович-баща е доказателство, че синът ще има и в бъдеще подкрепата на Ердоган. Важно при избори. Подкрепата е и чрез инвестиции и помощи в широк мащаб, нещо, което Турция прави от години и в Сърбия/ предимно в Санджак/, в Повардарието, Косово и Албания. Черз икономика и „мека сила” към влияние и роля. А дали ще е на посредник, въпрос за бъдеще.
Балканите с проблеми, в Самарканд се опитват да градят нов различен многополюсен свят. Кой ще оцелее и ще просперира е също въпрос за бъдещо време. Търпение и разум. Както казват във Виена, например – „С разум и стабилност в този несигурен и сложен свят”. И с достойнство бих добавила.
Клуб 24 май
