/Поглед.инфо/ Светът наистина е в шизофренно състояние.Месеци наред на Русия и президента Путин се вменяват вини за всички злини по Земята, но в същото време сериозните западни медии поставят от известно време на първо място в дневния си ред анализите за действията на Москва, ситуацията в Украйна следствие военните действия там и то по един различен начин. Словата вече съвсем не са непремерено злостни и то до степен на инфантилизъм. Напротив, забелязва се уклон към обективност и отчитане на реалността. Едва ли тези първи проблясъци се дължат на вече прословутите думи на Кисинджър, наричан гурото на западната дипломация, в Давос и последвалите му интервюта в английските медии. Той сякаш в изневиделица призовава да се признае ролята на Русия в геополитиката и да се търсят пътища за примирие, най-общо казано. Разбира се, това съвсем не са изказвания в стил „на Русия с любов”, напротив. Просто е проява на нюх, придобит от десетилетен опит, че когато се премине мярката, започват загубите и неминуемо предстои посипване на главите с пепел. Както се казва, грижа за собствени интереси. Може да се стигне до неприятни последици , ако играта загрубее повече от допустимото. След него папа Франциск реши да даде знак, че за вината винаги има две страни и ако не са премерени стъпките с „лая на НАТО пред вратите на Москва”, тогава може да се стигне до там, където не са очаквали. Да, наистина трудно може да се каже, че едните са само добри, а другите са само лоши. Папата сигурно и той го знае от опит в управлението на държава като Ватикана и като лидер на католическия свят. С всичките му залитания, злодеяния и много успехи през вековете. Последваха анализи на ВВС, в които се дава оценка как западните военни експерти / и не само те!/ следят под лупа действията на руските военни в Украйна и разнищват всяка операция с отчитане на успехите и провалите на руснаците. На руснаците! Защото те си знаят за украинските войници, които обучават, въоръжават, подкрепят и насочват чрез разузнавателни данни и интернет действията им на фронта. Посочването на успехите и промяната в тактиките на руските военни, които осигуряват последователно постигане на разширяване на минаващи под руски и на наричаните сепаратистки републики, ДНР и ЛНР, територии са оказва, че щяло да се изучава във военните училища. Защото това било различно и поставяло темелите на новия начин за водене на военни действия срещу добре въоръжен противник. Изводите, че при нова война интернет, сателити, безпилотни самолети ще са печелившите оръжия не е откритие. Но обявяване на танковете, например, за отживелица е доста спорен въпрос. Явно военните експерти на ВВС имат своите основания да анализират военните действия в Украйна. Бъдещето е непредсказуемо, а прогнозите за разширяване на конфликта и дори за глобални битки съвсем не са без основание. НАТО отдавна не се изявява като отбранителна организация, както се внушаваше от години. Изводът не е на Москва или Анкара. Факт е обаче, че в анализите си те не злословят, не обругават, а гледат на случващото се в Украйна като придобиване на военен опит и като пример за избягване на неудачи. Без да има отклонение от официалната позиция за тотална подкрепа на Киев. Винаги срещу Русия. Великобритания и Русия са вековни врагове и съюзници временно по принуда. Москва пък най-после осъзна, че император Александър ІІІ не случайно на кон пред Париж е казал, че „Русия има само двама съюзника- армията и флота”. И не изгорил Париж като Наполеон. Имал си причина императорът.Сега може да се каже „цивилизован избор”, защото обожавал Париж.
В наши дни завъртане на кормилато в обратна посока при толкова апокалиптични злословия към Путин и руската политика е мисия невъзможна, както обикновено се казва. Но смекчаване на словоизлиянията явно е проява на осъзнаване какво сами си причиняват. А Путин им го каза в речта си на икономическия форум в Санкт Петербург /Питер, ако се предпочита/ като ги нарече европейците „колонии на САЩ”. Държави, които са загубили възможността да взимат самостоятелни решения. След като „възкръсна” от предричания от англосаксонците личен летален изход, руският президент даде възможност на целокупния Запад /и не само!/ отново да се занимава дни наред с анализи на речта му и какво точно е искал да каже. Несъмнено тази реч е ориентир за бъдещите противоречия и начини за съществуване. Според Путин Москва няма вина за високата инфрация на Запад, за финансово-икономическата и продоволствена криза там. На Запад няма „специална военна операция”, а данните за инфлацията на Русия и западните държави са съпоставими.. Как точно Москва е увеличила цените на де-що има продукти по рафтовете в суперите на западните държави и защо тези рафтове в Русия са по-различни не е много ясно. Путин си знае как ще укрепва руската икономика, финанси и покупателна способност на населението и дали ще успее. Не става ясно и докъде ще стигне с военните операции в Украйна, но отказ от преговори не е в приоритетите на Москва. Точно обратното, за този отказ от преговори се посочва Киев и то под диктовката на Вашингтон. Този път Путин не спестява използването на конкретни имена.
На този фон информации за състоянието на населението в Афганистан, например, поставят въпроси като защо десетки милиарди се дават на Украйна и то за оръжия, докато в Афганистан 19.7 млн души гладуват. Целият Запад е съсредоточил вниманието си към Украйна, докато по данни на ООН 95% от афганистанците са недохранени. Докато Вашингтон отпуска 50 млрд дол за Киев и само преди дни още доста млн само за „хуманитарна дейност в Украйна”, то конференцията под егидата на ООН за набиране на средства за Афганистан е събрала само 2.4 млрд дол.Ген.секртар на ООН, Гутериш, бил заявил, че от юни 2021г хуманитарните потребности на Афганистан са се утроили. Предупредил, че ако спешно не се вземат мерки, ситуацията ще стане страшна. Хората вече продавали органите си, свои или на децата си, за да спасят останалите членове на семействата си. Мащабите на гладуващите са най-големите в света. Но след изтеглянето на американците от страната и връщането на власт на талибаните Афганистан е в международна изолация. На всичкото отгоре и незапомнена суша мори страната. Някои донори са осигурили около 1.8 млрд дол помощ, но в сравнение с милиардите за Украйна това е капка в морето. ООН предупреждава, че ако не се вземат незабавни мерки потоците бежанци към Европа ще се увеличат до невиждани размери. Негативни последици ще има и чрез увеличаване на производството и износа на наркотици. Да не се споменава за терористичните организации и техните действия, че това ще взриви международната сцена. След като 97 % от афганистанците живеят в неописуема бедност, а и цените на храните растат по цял свят, тогава колапсът на страната е неизбежен. Призивите са за размразяване на афганистанските активи зад граница, което си е стар метод на някои големи играчи в геополитиката. Тези замразени 9 млрд дол всъщност могат да поставят началото на възстановяването на икономиката на страната. Но дали ще има воля от страна на богатите страни е въпрос без отговор на този етап. Те са заети с Украйна. Толкова заети, че вкупом лидерите от Европа като Макрон, Шолц, Драги посещават Киев, за да изразят подкрепа и да обещаят нови оръжейни доставки. Но ако се вярва на медии в Нидерландия и Норвегия, имало е разговори с внушения, че е време за преговори с Москва, за компромиси и дори отказ от територии. Париж, Берлин и Рим са потърпевши и то доста от цените на доставяния газ и другите енергийни източници, от загубата на огромния руски пазар, от липсата на добре плащащите руски туристи, от цялостната обстановка на русофобия в Европа. След тях Борис Джонсън побърза и той да посети Киев да не би Зеленски да е послушал тримата големи европейци. Лондон под егидата на Вашингтон има други планове за Украйна и страни като балтийските и Полша. Нещо като паралелен ЕС. Видно е, че на този етап мъглата в Украйна не се е разсеяла. Странна война. Воюват, ама се произвеждало жито и трябвало да се изнася. Искат още и още оръжия и то нови далекобойни, но нито дума, че годните да воюват украинци са се изчерпали. Казват, че около 10 млн вече са напуснали страната, а останалите в западна Украйна са отровени от омраза към вчерашни братя. Нищо, при поляците може и да им е по-лесно. Нали такива закони си приеха. Оказва се, че колониализмът не е останал в миналото. Трудно се проумява, но ще се изстрада. Нещо като у нас – винаги по трудния начин. Дали ние осъзнаваме случващото се?. Не е сигурно. Ние си имаме правителствена криза и погледът не стига за геополитика. Нея ни я редят други.