/Поглед.инфо/ Днес е националния празник на Турция. Събитието е откриване на новото мега летище в Истанбул, което на този първи етап е „глътнало“ инвестиции за 6 млрд евро. Нашият премиер е сред поканените за откриването, но за да спази т.н. баланс във външната политика сутринта ще бъде в Гърция на конференция, която ще обсъжда отношения между Брюксел и арабския свят, а след обяд ще бъде в Истанбул. Би трябвало да е знак, че не взимаме страна в отношенията Атина/Анкара, които напоследък стигнаха до закани, преследване на фрегати из Егейско море и обиди в името на неуредени гранични проблеми още от Лозанския договор. Мирише на газ и то много около Кипър, но обикновено това остава зад кадър. Днес Ердоган ще се гордее с летище, което още няма име и по табелите е изписано само „Ново летище Истанбул“, но е известно, че до 2023г ще приключат и следващите фази от това грандиозно строителство. Няма как, тогава се навършват 100г Турска република и турският президент се надява тържествата под негова егида да са достойни за великата дата. Използваното до момента в Йеникьой летище „Ататюрк“ вече е затворено, а новото е изградено в една от последните гористи местности в Истанбул. Казват, че са изсечени 700 хил дървета, че са използвани 3 хил тежки машини при строителството, че са работили над 10 хил души на смени без почивни дни по 24 часа и че са загинали по работните площадки поне 400 души. Лошите условия на работа предизвикваха обществени протести и стачки, но днес всичко това е загърбено, защото е празник. Групировката, която изгради летището ще го ползва 25 години и това са наистина познати фирми като „Дженгиз“, „Мапа“, Лимак“, „Колин“ и „Калион“. Пистите са 6 на брой с дължина 3.5 до 4 км, а 2 от тях са към Черно море. Първият полет е на 31 октомври в 11.00ч с маршрут Истанбул-Анкара и то с Боинг 777. Да им е честито на турците, както се казва и там.
Но другите теми, които се обсъждат масово в медиите /дори и в празничния ден/ са „случаят Хашоги“, срещата на Ердоган с Путин, Макрон и Меркел на 27 октомври в Истанбул, както и предстоящите през 2019г местни избори. Последното е поради информациите, че здраво скрепеният през годините съюз между крайно дясната ПНД с лидер Бахчели и управляващата партия на Ердоган, ПСР, е в период на разпад. Факт е, че тази година подготовката за следващите избори, местни, започна твърде рано. Известна е практиката на Ердогановата партия да започва подготовка за избори веднага след като са приключили предишните т.е. тя е в непрекъсната изборна треска, но днес има толкова други проблеми, най-вече икономически, че е невероятно как се поддържа такава изборна енергия. След като Бахчели обяви, че „няма шанс на предстоящите местни избори да има сътрудничество между ПНД и ПСР“, Ердоган запази спокойствие и изрази становище, че „съюзът е в сила“. Бахчели се „поправи“ с изявление, че в Истанбул няма да издигат собствен кандидат и ще подкрепят кандидата на ПСР т.е. на Ердоган и това не е нищо друго освен признание за слабост в собствените редици. Но Бахчели не се отказва от предложението си за амнистия, което на този етап е отхвърлено и това усложнява отношенията. Може и да отслаби управляващите от ПСР, но едва ли ще се стигне до „пропадане“.
Още повече, че „срещата на върха“ в Истанбул, където Путин, Макрон, Меркел и Ердоган размениха становища и потърсиха път за решаване на сирийската криза се оказа успешен ход на турския президент. Не само във външен план. В публикуваното съвместно комюнике след срещата на 4-мата лидери се казва, че е постигнато съгласие за политическо решение на сирийския въпрос и това всъщност наистина е важна крачка за намиране на мирно решение за продължаващата 7 години война в Сирия. В турската преса се набляга, че има поне 5 извода от тази среща в мегаполиса Истанбул. Прието е сирийският въпрос да се реши с дипломация, а не с оръжие, да се продължи прекратяването на огъня, да се предприемат действия до края на годината да се изготви проект за нова конституция по инициатива на ООН, сирийският народ да реши кой ще управлява Сирия и да се завърнат бежанците в собствените си домове в страната. Видно е, че Ердоган, който години наред настояваше президентът Асад да бъде свален от власт, сега е приел съдбата му да се реши от сирийския народ. Разбира се, че тази среща не е в пълен обхват т.е. не участват всички заинтересовани страни. Но с тази инициатива Ердоган подчертава, че той е лоялен и равнопоставен европейски лидер, който стои на една маса с другите водещи лидери и е в състояние да приема компромиси, които ще му гарантират отново водеща роля в Близкия изток. Особено при възстановяването на Сирия и гарантирането на териториалната й цялост. В Истанбул липсват например представители на Сирия и на Иран. Няма участие и на САЩ, за които в Анкара даже се изразяват с „те нали са на всяка манджа мерудия“. Дали случайно Тръмп не е поканен, защото политиките му напоследък създават проблеми и в Брюксел, и в Москва, и в Анкара? Едва ли. Френският президент Макрон е поел ангажимент да го информира подробно, а Турция ще направи същото за Иран. За Сирия и Асад е ясно. Не става ясно какво е решението за кюрдите в Сирия и дали те са бил тема на разговорите, продължили 2.40 часа? Едва ли Ердоган ще се откаже от операции „на изток от Ефрат“, както се изразява за териториите заети от сирийските кюрди, но дали ще го съгласува с Вашингтон, който подкрепя кюрдите в Сирия? Или ще разчита на решенията на 4-мата лидери в Истанбул, които са се договорили за запазване на териториалната цялост, същите граници от преди войната и независимост за Сирия? Срещу запазване властта на Асад, който също не приема териториален разпад на държавата си? Начало е поставено, но пътят на дипломацията често е посипан с тръни. Въпросът е дали ще му излязат пасиансите на Ердоган за Близкия изток и конкретно за Сирия? Както се казва, предстои да се уточнява и да се наблюдава. Поне последното ние го можем.
