/Поглед.инфо/ Стотици хиляди българи, не само симпатизанти на президента, но и редица хора, които не са гласували за него, но все пак ценят журналистическата етика и цивилизованото поведение, бяха неприятно изумени от поведението на водещия на БСТВ Стоил Рошкев.
Досега само най-проправителствените, прогерберски жълто-кафяви медии са си позволявали да използват подобни крайно неприемливи епитети за държавния глава на Република България.
А Стоил Рошкев е все пак водещ на БСТВ - скъпата (и не особено ефективна)телевизия на Българската социалистическа партия - същата тази, която преди няколко години подкрепи Румен Радев като кандидат-президент.
Но истината е, че дебатът, който се разгоря в социалните мрежи, се профанизира, защото се фокусира върху личността и журналистическите качества на г-н Рошкев. А проблемът далеч не е в него.
БСТВ е партийна телевизия, а Стоил Рошкев е партийно (или личностно) назначение. Не е тайна, че в телевизията на БСП нищо не може да се каже и да се случи без санкция от най-висшите етажи на партията.
В този смисъл, неслучайно председателят на БСП-София, Калоян Паргов в коментара си каза, че очаква отговор за поведението на Рошкев от Вяра Емилова.
А Вяра Емилова, това значи по същество Корнелия Нинова.
Отдавна се говори, че БСТВ е радиоточката на председателката на БСП Корнелия Нинова. Факт е, че само близки до нея хора се допускат да участват в предаванията и да говорят. Нито един човек, който е критичен към г-жа Нинова, дори това да е член на БСП, камоли непартиен, не е бил допускан в БСТВ.
Телевизията, макар и като идея да битува още от преди сделката преди години, при която Михаил Миков беше свален от поста си като председател и подменен с Нинова, е все пак "рожба" на г-жа председателката.
И ако в такива важни органи на БСП като новия Национален съвет почти няма никакви "опозиционно" мислещи личности, то не може да има съмнение, че БСТВ е напълно "изчистена" от "нежелателни елементи" и "врагове с партиен билет".
Следвайки желязната дисциплина и абсолютна субординация, от БСТВ само изразяват това, което им се спуска като заповед и идея от "Позитано-20".
Ето защо не е редно да свеждаме дебата само до личноста на г-н Стоил Рошкев и неговото непристойно, неадекватно и безотговорно поведение и изказване спрямо президента на Република България, който при това беше избран с подкрепата на социалистите.
Стоил Рошкев е само устата, чрез която Корнелия Нинова и хората около и зад нея изразяват мнението си за президента на нашата република. Неговата заплата и цялото съществуване на БСТВ зависят изцяло от БСП или по-точно казано от Корнелия Нинова. Вътрешни източници от партията директно казват, че няма как г-н Рошкев да си позволява да нарича президента на Република България, който има симпатиите и подкрепата на минимум половината народ , "индианец", без да има стабилен гръб.
И всъщност това не е просто гръб. Г-н Рошкев е самата уста и глас на г-жа Нинова. Все пак в днешно време, ако трябва да перифразираме Луи XIV, то БСП това е Корнелия Нинова (или хората, които седят зад нея).
Но мнозина читатели може би ще се запитат защо Корнелия Нинова напада президента Румен Радев? Особено на фона на факта, че държавният глава е най-харесвания политик у нас и се затвърди като фактор, водещ тежка битка със статуквото в лицето на управляващите от ГЕРБ.
Работата е там, че противоречията и враждата между "Позитано" и "Дондуков" не са се появили преди няколко дена, а много отдавна, преди месеци.
Нека да си припомним как началникът на кабинета на президента, бившият международен секретар на Младежкото СДС Калоян Методиев обяви, че заради несъгласия с политиките, напуска позицията си. Но въпреки твърденията му, особено показателно е, че това стана само броени дни след като г-н Методиев беше видян да присъства на банкет, който беше организиран от Корнелия Нинова, и на който се раздаваха постове и се разпределяха "порциите".
Още в онези дни се появиха слухове и вътрешна информация, че г-н Методиев може би ще възглавява някоя от листите на Българската социалистическа партия. Дали това ще се случи действително е отделен въпрос, но фактът не може да се отрече. Той напусна президентската администрация в момент, когато започна сближаването му с ръководството на БСП.
И сега, чрез нападенията и обидите, които от БСТВ сипят срещу държавния глава и върховен главнокомандващ, разломът между "Позитано-20" и "Дондуков" излиза отново на преден план.
За съжаление това е особено опасно в ситуация, в която страната не просто че се нуждае от национална консолидация, но и се готви за парламентарни избори.
Според определени информации, които идват от средите на БСП, част от целия проблем е, че председателката Нинова не може да приеме факта, че Румен Радев не й позволява да го командва. Лидерката на БСП, казват, била бясна, защото президентът слушал съветите на други хора.
Да припомним и едно показателно хладно, за да не кажем почти злобно изказване от г-жа Нинова по адрес на отношенията с президента на републиката:
"Където има съвпадение на позиции, сме го налагали… По много закони той е налагал вето. Там където е имало противоречия, сме ги изразявали. Когато напуснахме парламента, Радев призова БСП да се върне в парламента. Тогава му казах да не се меси в партийните въпроси."
Според изказването й решенията на президента Радев били негова отговорност, която той трябвало да си носи.
Нещо повече, г-жа Корнелия Нинова на въпрос дали БСП ще подкрепи кандидатурата за преизбиране на г-н Румен Радев като президент на републиката, беше заявила, че още било рано за такива решения.
С други думи, Корнелия Нинова не е сигурна, че БСП ще подкрепи Румен Радев за повторното му избиране за президент. Или пък БСП в лицето на г-жа Нинова и интересите, които тя защитава, не искат да подкрепят г-н Румен Радев.
Един от поводите за тези конфронтации стана и датата за изборите за парламент на България. От БСП или по-точно от ръководството на партията не са доволни от датата, която президентът на републиката посочи.
Съвсем отделен е въпросът защо на Корнелия Нинова и кръговете, които седят зад нея тази дата не е удобна, при условие, че те оглушиха българите, че искат предсрочни избори. Дали не са се подготвили достатъчно добре за изборите? Дали осъзнават, че БСП е в много тежко финансово и организационно положение? Дали социологическите проучвания, които показват, че левицата е стигнала историческо дъно в подкрепата си са им повлияли?
А може би в случая са намесени и други интереси. Не просто на БСП, а и на други партии и други влиятелни хора, които искат забавяне на изборния процес? Хора, които не биха искали по-скорошното падане на това правителство....
Рано или късно ще разберем причината, но за момента можем да се придържаме само към твърдите факти, а те са, че г-жа Нинова и кръговете около и зад нея, водят една вече не толкова тиха война срещу президента на България Румен Радев.
Тази война обаче е особено опасна за БСП. Тя може дори да подпише смъртната присъда на вече отслабената партия. Румен Радев си извоюва рейтинг, който е на исторически висоти като за българската политика. Не само с адекватното си и сериозно поведение като живото лице на най-висшата ни институция (нека си спомним какво беше мнението за г-н Росен Плевнелиев), но и с позициите, които зае.
Припомняме, че именно президентът Румен Радев поведе битката срещу корупцията и олигархично-мафиотската власт в България, която ескалира това лято с протестите.
Това със сигурност печели допълнително политически и социологически активи за държавния глава, срещу когото Корнелия Нинова води своята основна война в момента.
Ако г-жа Нинова фокусира и без това отслабените и недостатъчни ресурси на БСП в конфликт с президенството, вместо срещу ГЕРБ, както тя вече прави, то има сериозен риск Румен Радев да скъса окончателно с левицата, която някога помогна за избирането му.
Ако това се случи, БСП, която и без това се е свила до 500-600 хиляди гласа електорална подкрепа, ако не и по-малко, може да понесе още по-жесток удар. Какво ще се случи, ако президентът реши да направи своя партия? Засега това е само спекулация, но нищо не е изключено. Тогава Румен Радев без съмнение ще вземе десетки хиляди, ако не и стотици хиляди гласове от левицата.
Или най-малкото, една война между "Позитано" и "Дондуков" може да се отрази деморализиращо на червениия партиен актив, което да доведе до по-ниска избирателна активност сред социалистите. И това ще бъде не толкова тежко за президента Румен Радев, чието преизбиране е на по-късен етап, колкото за Корнелия Нинова и БСП, които трябва да се готвят за изборите след няколко месеца.
Каквито и да са мотивите за непристойната и груба война, която Корнелия Нинова поведе срещу върховния главнокомандващ на Република България, те не са достатъчно оправдани. Това е война, от която печелят само управляващите от ГЕРБ и мутро-олигархичните кръгове, срещу които президентът Радев се бори през целия си мандат, доколкото му позволяват правомощията.
Тази война на г-жа Нинова срещу президента може да се върне като бумеранг срещу БСП по толкова силен начин, че да остави левицата напълно немощна. И без това финансовото положение на партията никога през цялата й история, може би дори във времената на фашисткия терор и забраната й не е било толкова тежко, колкото е днес. Да не говорим за плачевното организационно състояние или липсата на политическа и медийна стратегия, а най-вече и на идеологически изчистен и привлекателен облик на партията.
Г-жа Нинова трябва да е наясно обаче, че тя не говори с гласа на всички леви хора в България. Една огромна част от българските граждани ще застанат зад човека-институция, независимо кой го напада по политически причини.
Дори хората, които не харесват личността на Румен Радев, ще застанат зад него при необосновани и злонамерени нападения. Защото Румен Радев не е просто личност, а институция, която е живото въплъщение на националното единство на българската нация. Българинът наказа ГЕРБ и Бойко Борисов, когато си позволиха да насъскат прокуратурата срещу президентската институция. По същия начин ще накаже и Корнелия Нинова и БСП, ако се върви в този дух.
А освен това и като личност и политик Румен Радев си е спечелил достатъчно подкрепа, за разлика от самата г-жа Нинова, която няма особено висок рейтинг. Това е война, която г-жа Нинова не може да спечели, но която може само да навреди на БСП, ако партията последва своята лидерка в това предварително обречено начинание.