Американският президент Джо Байдън, който седмици наред пророкуваше, че война между Русия и Украйна ще има и тя ще избухне на 16 февруари 2022 г., почти позна. Война действително започна, но…. между Корнелия Нинова и най-голямата и масова партийна организация на БСП – Софийската. Подписка на неназовани социалисти срещу председателя Калоян Паргов бе разпространена от пресцентъра на „Позитано” 20 и мигновено бе свикан обичайният неприсъствен пленум, който, отново анонимно, да накаже Паргов, като го лиши от всички постове в партията. “Обвиненията” са, че социалисти са влезли в сговор с ГЕРБ по сделката за уличното осветление, че са гласували за шефа на СОС от ГЕРБ, че ГС на БСП не заседава редовно и се ръководи авторитарно!? По тези т. нар. грехове (без нито един факт и доказателство) може да бъдат подведени и националното, а и много от местните ръководства на партията. Националният съвет на БСП не заседава редовно, а когато го прави, е без дебат и „на подпис”. Така се решават съдбите на отделни социалисти и на цели организации. За председателката Нинова има основателни съмнения в едноличен, диктаторски стил и методи на ръководство, на незачитане на различното мнение, но удобната Контролна комисия не позволява и прашинка да падне върху „светлия” й образ. Цялата ПГ на БСП, начело с Нинова, редовно гласуваше за председатели на парламента от мнозинствата на ГЕРБ, на ИТН, на ПП! А гласуването за Пеевски и Цацаров? И тези социалисти ли ще накажем и ще им отнемем партийните постове?
Лицемерието и гоненето на врага с партиен билет дърпат партията надолу. Доказват го драматичните изборни загуби на БСП от миналата година, докарали БСП до четвърта политическа сила. Тези процеси се случват под влиянието на чужди за БСП задкулисни фактори и все повече заприличват на дългогодишното „отлюспване” в СДС, което превърна някога милионната формация в брошка на ревера на ГЕРБ.
А що се отнася до Калоян Паргов, той със сигурност има грешки и слабости, но е легитимен столичен лидер и неговите политически действия трябва да се разглеждат в Софийската организация на БСП. Той е доказал се в битки социалист –активист в Младежкото обединение, преминал през всички стъпала на йерархията на ниво район и градска организация, избиран в национални органи, отдал усилията си на Столичната организация, заради което неколкократно отказва депутатска кариера. За първи път от десетилетия под ръководството на Паргов БСП – София, удвои броя общински съветници, избра свои районни кметове, а при машинен вот, освободен от мутренско-корпоративния и ромския вот на ГЕРБ, Мая Манолова щеше да е кмет на София, а моделът „Борисов – Фандъкова” да е в миналото.
Защо сега с лека ръка се унижава и наказва доказан и перспективен партиен лидер с бъдеще!? И това е рецидив за днешното ръководство. Така беше и в Перник, където Станислав Владимиров е успешен и любим на съгражданите си млад кмет, който бе обявен за враг с партиен билет. Същото се случи с доказаните публицисти Велиана Христова и Велислава Дърева, отдали десетилетия на левия печат и социалистическата идея. А в същото време на екрана на БСТВ бе върнат скандалният Стоил Рошкев, който от година води интригантска и шизофренна война срещу избрания от 98% от социалистите президент Румен Радев. Или пък изключването„на подпис” на Кирил Добрев, който има своя значителен принос за организационното развитие и подмладяването на БСП. Кога ли днешното ръководство ще направи пълен списък на неудобните и наведнъж да се „изчисти” от тях. Въпросът е какво ще остане тогава от лявата партия на България, която със своята 130-годишна история е държавотворната партия на България, от която зависи да се промени положението ни на най-бедна, болна, застаряваща нация в ЕС.
Защо БСП – София, се вкарва в разцепление и криза, при положение че през 2023 г. предстоят решителни избори и най-после левицата би имала шанс да има кмет на българската столица? Ще поеме ли националното ръководство моралната и политическата отговорност на предизвестената загуба!?
Време е да се сложи край на братоубийствената война, която се води в БСП. Като участник в управлението на България, Социалистическата партия има много по-важни задачи от това да се гони и наказва свободното слово и различното мнение. Червените линии са рестартът на социалната държава и държавността, битката с монополите и инфлацията, строежът на АЕЦ „Белене” и балансираната външна политика без комплексите на русофобската риторика и действия. Там да бъдат ангажирани талантът и трудът на всеки социалист, а критерият е дали можеш, знаеш и защитаваш социалистическата кауза, а не дали си верен на председателя.
Ръководството нарочи за предатели заслужили и опитни социалисти, безцеремонно изключи критици на лидера, мнозина сами напускат партията, други се демотивират. Кога ще приключи апетитът за реванш и репресия над инакомислещите!? Днес партията се нуждае от мир, единство и диалог. Всичко друго е път заникъде!
Натам ли върви историческата левица у нас!?
