/Поглед.инфо/ ПОЗИЦИЯ

на ИБ на ГС на БСП - София

по двустранните отношения на Република България с Република Северна Македония във връзка със започването на преговори за присъединяване между ЕС и Република Северна Македония

Македония има драматично място в цялостната политика на българската държава поради общата ни история, национални, родови, икономически и културни връзки.

Република България беше първата държава, която призна независимостта на Република (Северна) Македония (РСМ) на 15 януари 1992 г.

Република България инициира през 2008 г. преговори за подписване на Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие от министър–председателя на Република България Бойко Борисов и председателя на правителството на Република (Северна) Македония Зоран Заев.

Основна цел на този договор беше, освен да придаде обвързващ международноправен характер на политическите ангажименти, но и да ги допълни със задължението за отчитане на значението на общата история на двете държави; за ненамеса във вътрешните работи; за създаване на правна основа за организиране на съвместни чествания на общи исторически събития и личности; създаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси; за предприемане на ефикасни мерки за предотвратяване на недобрамерена пропаганда; създаване на Съвместна междуправителствена комисия за мониторинг на изпълнението на договора; за подобряване на икономическите, финансовите и търговските отношения; насърчаване на взаимните инвестиции, туристическия обмен, транспортните връзки и комуникации (включително в рамките на регионални инфраструктурни проекти).

Република България беше последователна в подкрепата си за европейската перспектива на РСМ. Един от основните приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС беше напредъкът на РСМ по пътя на ЕС.

С Декларация на 44-тото Народно събрание на Република България във връзка с разширяването на ЕС и Процеса за стабилизиране и асоцииране на РСМ от 10-и октомври 2019 г. Република България подкрепи започването на предприсъединителните преговори на Европейския съюз с РСМ.

По наша оценка Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество не реши съществуващите проблеми и не даде перспектива за изчистване на останалите спорни въпроси между двете страни. За разлика от Преспанския договор с Гърция, той няма измерими искания и задължения, които могат да бъдат контролирани как се спазват.

Дискусиите по проектите на Преговорни рамки на Република Северна Македония и Република Албания приключиха. Целта на германското председателство на Съвета на ЕС е двете преговорни рамки да бъдат приети от Съвет „Общи въпроси” на 10-и ноември 2020 г. и първата Междуправителствена конференция с РСМ да бъде проведена през декември 2020 г.

Република България има право на вето и може да отложи срока на започване на преки преговори на ЕС с Република Северна Македония. Това е последният сериозен преговорен инструмент в отношенията ни с РСМ.

В тази връзка ние призоваваме към национален консенсус за възприемане и определяне на следните области, представляващи „червени линии”, съхраняващи националния интерес на страната ни. Това трябва да са ясни и проверими искания, които северномакедонската страна да приеме като задължение.

Преди всичко е необходимо да се определи какво разбираме под „Обща история”, както и да се уточни спецификата на използвания официален език. В дефиницията на понятията, че под Обща история се разбира единен исторически процес на формиране, развитие и утвърждаване на българската народност и нация от Средновековието до края на Втората световна война, а под официален език се разбира език, чиито генезис и развитие се основава на българските говори. Датата 2-ри август 1944 г., когато са декретирани македонската държава, нация и език, трябва непременно да присъства.

** Да се договорят промени в Преамбюла на конституцията на Република Северна Македония – сред държавнотворните народи: сърби, турци, роми, власи, бошняци да бъдат добавени и българите. Трябва да се договори при предстоящото преброяване на населението в Република Северна Македония, което ще се проведе през април 2021 г., българите да бъдат включени официално сред етническите групи и народности.

*** Трябва да бъде активирана работата на Съвместната междуправителствена комисия, създадена по чл.12 от договора. Тя трябва да има работни групи и подкомисии по ключови въпроси – инвестиции, култура, икономика, енергетика, бизнес, транспорт и съобщения (особено в контекста на коридор №8), наука, отбрана и сигурност.

**** Да се гарантират по недвусмислен начин:

  1. Отказ от евентуална европейска легитимация на идеология от миналото с подчертано антибългарски характер, засягаща правата на българските граждани и на такива с българско самосъзнание и противоречаща на съвременните европейски ценности.
  2. Въздържането от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. ”македонско малцинство” в България.

Лекомислена грешка на българската външна политика е пропуска да се решат спорните въпроси преди подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество.

За да бъдат гарантирани нашите национални интереси, ние се нуждаем от подписването на Анекс към Договора за приятелство или на Декларация на правителството на Република Северна Македония и потвърдена от парламента на РСМ. В тях да бъдат включени и областите представляващи „червени линии”. Тези документи трябва да бъдат подписани до свикването на първата Междуправителствена конференция между ЕС и РСМ. В противен случай нашите интереси изискват прилагането на правото ни на вето и отлагане на началото на преговорите за присъединяване за 2021 год.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели