Вече няма нищо за казване, въздиша героят в края на “Охайо импромтю”. От него плагиатства и героинята в “Стъпки” – друга пиеса от бащата на Годо.
Никой, никога и с нищо не може да оправдае разрушенията, смъртите и нещастията, чието име е “война”. С нищо, никога и никой!
За войната е без значение нацията, етноса, религията, расата, партийният цвят. Войната погубва всичко и всеки. Всичко и всеки по един или друг начин участва във войната. Поединично или като обединени нации.
Единствено буквите не воюват. Не воюват единствено обединените нации на езиците.
Почти всички азбуки започват с А и Б:
Латинската с “А” и “В”.
Гръцката с „Алфа” и “Бета”.
Кирилицата с “А” и “Б”.
Арабската с “Алиф” и “Бе”…
Първата буква “А” – абстракцията, абсурдът, е прочетена.
Войната е абсурд.
Независимо, че не започва с “А”.
Сега е времето на състоянията, които започват с “Б”.
Безнадеждното. Безсмисленото. Безчовечното. Безнравственото.
Това са отсъствията в човека.
Там, където отсъства човекът, присъства абсурдът.
Независимо, че не започва с Б.
Ето и присъствията му:
Балканите. Барутен…– това винаги върви впрегнато с “погреб”.
Не доброволно, впрегнали са ги принудително.
И на чия страна са тогава Буда, Бъдеще…нашият Аллах, нашият Бог?
Защото ако не са на нашата, човешката страна, хората ще започнат да напускат сами родните си езици, както други насила ги карат да напускат родните си огнища!
Земята продължава да се пълни с костите на хиляди изпепелени човешки езици.
Не се ли научим да четем буквите, тези белсящи стъкли перли, утре ще представляваме интерес само за палеонтолозите.
