/Поглед.инфо/ Днес православната църква почита паметта на Йоан Кръстител - светецът, който кръщава Христос в река Йордан. Другото му прозвище - Предтеча, подсказва връзката между неговите проповеди и мисията на Христос.
Предтечата на Христос съди разточителния и неморален живот на съвременниците си и драматично им предсказва идването на Месия, края на света и приближаването на бъдещото небесно царство.
Когато при Кръстителя идва Христос, Йоан познава пратеника на Бога и го посочва на своите съвременници: "Ето Агнецът Божи, който взима върху си греха на света".
"По време на Кръщението небето се отвори, и Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!" (Лук. 3:21-22).
Така всички разбрали, че пред тях е Бог. Светла утринна звезда, предизвестяваща настъпването на утрото – така наричат пророк Йоан в една църковна молитва.
Свети Йоан Кръстител е най-близкият предшественик на Христос, наричат го още последния пророк, предвестник на пришествието на Месия. По майка той бил сродник на Спасителя и се родил шест месеца преди него.
За християните мисията на Йоан Кръстител до голяма степен се изразява в кръщението на Иисус, отреждайки на светеца празничния ден непосредствено след Богоявление.
На седмия ден от месец януари обичаят повелява кумовете или деверът да "къпят", пръскайки с вода, младоженците, които са сключили брак преди една година. За да бъдат здрави и плодовити, водата трябва добре да облее младото семейство, а то да посрещне своите гости и да поднесе на кума вино, кравай и месо.
В народната представа Св. Иван е покровител на кумството и побратимството.
Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност.
На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците.
В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година.
Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза.
Народната представа за Св. Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и мъже облечени като баби. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
Ивановден в село Гиген, Плевенско. (Наричан още Мечкаровден)
Много важен аспект от традициите Ивановденските обичаи и ритуали е появата в ранно утро на маскирани и предрешени мъже с маски, които преминавайки от дом на дом, по-специално в Северна България, но като цяло в цялата страна, със своите игри, музика и ритуали донасят разнообразие. Има радост и сигнал, че е време студът и снегът да дадат място на първите пролетни лъчения и цялостното преминаване на българската земя към ново начало. Кукерските игри и ритуали са индивидуални за всеки район, но като цяло целта им е да прогонят злите сили и да да донесат здраве и берекет за предстоящата година.
Ивановден е най-празнуваният имен ден в България, отбелязван от повече от 300 хиляди души. По старому е празнуван на 20 януари.
Имен ден празнуват: Иван, Иво, Йоан, Ивац, Ивайло, Ивал, Ива, Йоанна, Иванка, Ивана, Йоана, Иванина, Ивон, Калоян, Калояна, Ивиана, Ванина, Ваньо, Ваня, Йово, Йовко, Йовчо, Йовка, Йовелина, Йото, Йонко, Йонка, Жана, Жанет, Жанина, Ивайла, Ивет, Ивета, Ивелина, Ивалена, Ивелин, Ина, Инна, Инка, Ивона, Яни, Яница, Янислав, Янислава, Янимира, Яне, Яна, Янка, Янко, Янета, Яниса, Янин, Янина, Янита, Янимир, Яник, Янек, Янико, Яника, Янаки, Яно, Яньо, Янчо, Янак.