И точно така правят. Масирани, жестоки, адски бомбардировки над Милано с една цел – Ла Скала. Сриват я. Италия става поредното парче от фашисткия пъзел.
Когато войната свършва – при разруха, глад, недоимък, мизерия – първото нещо, което италианците правят, е да възстановят театъра. Виждала съм това в документален филм. Деца. Старци. Хора с по една ръка. Жени. Всички. С голи ръце разчистват руините.
Някога, когато учех в Италия, дядото на мой колега ми каза нещо, което винаги ще помня. Каза ми: „Когато Ла Скала отново отвори врати, ние най-сетне повярвахме, че войната е свършила. Нашето сърце биеше отново.“
Не става дума изобщо за глад, недоимък и оцеляване. Става дума за това, че когато си вторачен в корема си, нищо добро не те чака.
Видяла съм две и двеста в тоя живот. Кой знае още какво има да видя. Правила съм какво ли не, за да си спестя парите за най-евтиния билет за опера. Да си купя книга. Няма начин да повярвам, че видите ли, нямането ни отдалечава от културата. Не. Съзнателното съсипване на образованието, съзнателното промиване на мозъци с чалга, брадъри и гнусотии, съзнателната липса на грижа за културата – това прави нещата толкова трагични в България. Питала съм около пет милиона пъти, пак питам: защо има 9% ДДС за туризъм и 20% ДДС за книги, концерти, оперни спектакли? Защо? Мисля, че всички знаем защо.
И разберете: една страна, една нация не е магистрали, политици и риалити програми. А именно култура!
Пак ще се върна на любимата си опера и на нещо, което също много често разказвам. В централното фоайе на Ла Скала, по стените водещи към залата, има десет огромни маслени портрета. Изключително красиви, въздействащи портрети. На десет оперни певци, които в Ла Скала са преценили, че са ключови, определящи за историята и възхода на това изкуство, за неговата стойност и красота. Десет портрета. Знаете ли колко от тези портрети са на български певци? Не предполагайте, ще ви кажа веднага – седем*. Седем от десет. В родината на операта. В светая светих на това изкуство.
Та, не става дума само за оцеляване. Защото така се оскотява. И защото дори в Библията е казано: с единия хляб не се живее. Нация без културни потребности и натрупвания е обречена. На много неща. Включително на глад.
* Портретите са на Борис Христов, Николай Гуяров, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Елена Николай, Райна Кабаиванска и Надя Ковачева. Другите три портрета са на Пласидо Доминго, Мария Калас и Марио дел Монако.
