/Поглед.инфо/ Интервю с психолога Христо Монов за катастрофата, в която загива журналиста Милен Цветков и за причините, довели до тази и подобни трагедии.
Господин Монов, знам, че сте работил като народен представител по законодателните промени, свързани с Закона за движение по пътищата, въпросът ми е свързан със смъртта на журналиста Милен Цветков от дрогиран, причинил катастрофа?
По много неща съм работил в парламента, но да Ви кажа за Милен…Дойде да учи в нашия факултет след 1996 г. В някаква степен бих казал, че той е мой студент. Първо, нека да преживее семейството му загубата и да сме солидарни с тях. Да кажеш просто: „Моите съболезнования”, е много лесно. Това, което искам да им кажа е, че той беше един ярък човек.
По това време, когато учеше при нас, факултетът беше на 95% съставен от жени. Петте процента мъже общо взето се деляха на две групи – едната, които разбираха, че са сред много жени и които го караха Хайделбергски тип студент. Другите се потискаха от това, че са сред толкова жени. Милен не беше нито от едната, нито от другата група. Спомням си, че на упражненията, които им водех по педагогическа психология, често влизаше в остри спорове, които често знаеше, че ще загуби с мен. Само и само, за да спори. Факултетът беше в сегашната сграда на НГДЕК. Имаше наблизо една кръчма. На обяд и привечер, като засядахме там, по-младите преподаватели и по-будните студенти, веднъж го попитах – защо все спори с мен, като знае, че не е прав?
Той ми отговори „Защото е упражнение, защото трябва да се спори”.
Милен Цветков
Снимка: Facebook
Особен тип човек. Спомням си, че той беше единственият гладуващ по време на студентската стачка през 1990 г. Беше легнал в един чувал между статуите на двамата братя на главния вход на Софийски университет. Мой колега, който минаваше да го види, един ден каза, че Милен не е добре. Едва дишал. Мисля, че тогава го вкараха в болница на системи. За разлика от други, които се правеха на гладуващи, а вечерно време в “Гълъбарника” се хранеха, Милен беше решил и отстояваше своята кауза по своя начин. Един ярък човек беше убит от едно безличие, а с такова безличие напълнихме нашия свят. Те са вече критична маса, която може да взриви цивилизацията.
Можете ли да ми кажете, защото имате поглед, излежават ли се ефективно присъди; при такива тежки престъпления има ли вратички, които позволяват виновният да се измъкне?
На тая тема не питайте точно мене. Сложил съм си ключ на устата и чакам вече много месеци решение на ВКС за нещо, което пряко ме касае – подигравката с паметта на сина ми. Затова няма да говоря! Оставям на съвестта на тези, които трябва да вземат решението – на 7 декември трябваше да излезе решението. Но пак искам да се върна на това, кой създаде безличията, кой създаде този тип убийци, хора, които се качват на някаква супер скъпа кола, без да имат принос да я притежават, само защото мама по някакъв начин от секретарка на един друг, който се е провъзгласил за капиталист, е успяла да се домогне до нещо.
Та искам да попитам сега тая мама как се чувства тя?
Оттук насетне тя е дамгосана с това, че е „Мама на убиеца”, тя го е създала. Тя може да направи чудеса – може да го измъкне. Гледам, че е наела добри адвокати. Но как ще живее след това, как ще прегръща внучетата си, родени от убиец? Не е ли видяла, че това синче, което така с любов отглежда, употребява амфетамини? Аз мога да й кажа нещо много просто: като му видиш зениците колкото една стотинка, значи е надрусан до козирка. Тя ще живее добре, защото мисля, че оперирана от съвест.
За тези, „оперираните от съвест“, както ги нарeкохте, какво ги ражда, има ли някакъв покровителски тип отношения между властта, парите и тях?
Човек не трябва да се страхува от закона, а да се съобразява със закона. Ако ни е страх, значи живеем в общество, в което…поне аз не бих искал да живея в него. Мисля, че не сме още стигнали дотам. Макар че може би, след коронавируса може да има закон, от който да се страхуваме.
Как може след случката с Милен да излязат кадри със същата тази кола, не се вижда кой я кара, която минава два пъти на червено. И това нещо сигурно е било като информация на разположение на съответните органи. Защо те не са взели отношение? Те съучастници ли са в убийството на Милен? Това е отговорът на въпроса, който ми зададохте. Аз имам достатъчно информация, за да мога да изградя конспиративна теория, но единственото, което мога да каже е, че държавата не функционира добре.
Проблем на законодателството ли е това, или?
Не, проблемът е системен, защото понякога се е случвало така и аз примерно съм внасял законопроект, който беше за изменение и допълнение на управлението на Черноморската територия, който някой може да каже, че е лобистки. С 3, 5 м повдигнахме височината на временните обекти на плажа. Но с това дадохме възможност да се уплътнява по-добре въпросният тип заведения и хляб на много хора дадохме. Има и такива моменти – едно законотворчество трябва да идва от народа, неслучайно е Народно събрание, а хората там – народни представители, а не депутати. Депутатът представлява определен регион или определена група хора. Докато народният представител представлява целия народ. И ми се ще точно това да разбират хората, които са там – че те не принадлежат на себе си, на партиите, те принадлежат единствено и само на интересите на народа. Така че правенето на един закон е въпрос на философска гледна точка, на реалност и на перспектива в самия теб, като човек.