/Поглед.инфо/ Чета в един свръхцентрален (надцентрален) сайт, имащ самочувствието на истина от последна инстанция един редакционен (т.е. анонимен) материал. Той навярно е написан от известната мадам В.В. В него се твърди, че в БСП истинският проблем не е управлението на Нинова, а как чрез новото правителство ще се решат трите задачи, поставени от атлантическите партньори: смяната на главния прокурор Гешев, допускането на „третия пол“ и „вдигане блокада пред „Северна Македония“. Явно авторката изхожда само от презумпцията, че България е колониална държава и на всяка цена трябва да спазва предписанията „евроатлантически“, както и това, че правителствата на България не решават вътрешни проблеми, нямат самостоятелни функции като изпълнителна власт.

Първо. „Задачата“ за допускане на „третия пол“ е нерешима и няма защо да се поднася като задача на БСП при подкрепа на правителство. Следователно се предпоставя, че правителство на ИТН или на Демократична България и в краен случай с мандата на БСП, ще иска да се подпише т. нар. Истанбулска конвенция. Може би следва да се уточни, че за Истанбулската конвенция има решение на Народното събрание и на Конституционния съд и тук никой, не Нинова, не цялото БСП, не Сл. Трифонов, не Хр. Иванов, не мадам В.В. и т.н., може да променят и да решават нещата самостоятелно или чрез правителството, заобикаляйки Народното събрание, независимо от евроатлантическия натиск. Този евротлантически, не български, въпрос би могъл да се реши единствено от българския народ чрез национален референдум. Но в нашата страна политиците са страхливци и лъжедемократи. Те говорят от името на народа, но не искат да попитат народа си. Такива са всички български политици от всички цветове и разновидности на политическата дъга.

„Задачата“ за вдигане блокадата пред Северна Македония, не е задача пред българското правителство, а пред западняците. У нас има решение на Народното събрание. Ако някой като Христо Иванов иска България да се откаже от националното си достойнство, да поиска и да направи референдум и да попита българския народ по този болезнен национален проблем. За всеки български политик личната и партийната му отстъпка пред исканията на бюрократите на графинята от ЕС, САЩ и ренегатите-българи от Северна Македония е равнозначна на харакири. Поради това и Христо Иванов не иска референдум.

„Задачата“ за смяната на Гешев е в дневния ред не на евроатлантиците извън България, а на българските политици. Това е задача за решаване на вътрешнонационален политически проблем, част от проблема за изгонването на мафията от властта, за премахване на прокурорския съдебен чадър над нея, т.е. дълбока реформа на съдебната система.

С извеждането на тези почти нереални задачи пред бъдещото правителство анонимната авторка се стреми да отклони вниманието на предстоящия пленум на Националния съвет на БСП от главния проблем, загатнат дори в нейната статия – катастрофалното представяне на БСП на двата последователни избора за Народно събрание през 2021 година.

Вкараният проблем от авторката на статията за това как БСП ще одобри „последователното изтласкване на руските интереси от България“ е неактуален. В България вече няма руско влияние, макар че над две трети от населението са русофили. В България има американски военни бази, български самолети и кораби участват в антируски провокации в Черно море. Народното събрание, с участието и на БСП и Нинова, гласува за хартиени американски фантоми, американската посланичка шества из български крупни предприятия и т.н.

От направеният кратък преглед се вижда, че това не са най-важните и актуални въпроси пред каквото и да е българско правителство, дори такова, съставено и без БСП, само от ИТН.

В БСП, а и в материала на мадам В.В., не се търсят причините за изборната катастрофа. Дори нещо повече, ръководството на БСП, а и писанието в статията твърдят, че всичко било направено както трябва, предизборната кампания била едва ли не образцова. Но за загубата има вина, но ръководството на БСП счита, че няма виновни. Ама там всички са праведници, няма грешници. И понеже нямало грешници, не стоял на дневен ред въпросът за оставките. А политическите грешки в политическата партия БСП са огромни и вина за тях носи най-вече ръководството на партията. Партията е виновна само за това, че си е избрала такова ръководство.

Истинският проблем е Нинова и тясното обкръжение около нея, не самата партия, десетките хиляди членове и другите десетки хиляди поддръжници и симпатизанти. Проблемът е Нинова не като личност, не като човек, а като политик, провеждащ несоциалистическа политика, политика в интерес на българския бизнес и на чуждестранните компании. Лидерите на партията трябва да се оценяват по политиката, която открито или скрито подкрепят и провеждат, но най-вече по резултатите. А резултатите в съвременна България за политическите лидери се виждат най-ясно чрез получените резултати на парламентарни и общински избори.

Изборите на 4 април и 11 юли 2021 г. са с катастрофални резултати на БСП, Намаляването на поддръжниците и привържениците на левите идеи, които досега подкрепяха БСП, е всеобхватен по възрасти, социално положение, по региони и населени места. От четири области в страната с етническо смесено население няма избран депутат на БСП в Народното събрание.

     Резултати на БСП от парламентарните избори

година

Изб.

актив.

Бр.

гласове

% от

гласув.

% Ув./

намал.

Брой

депутати

място

2005

55.76

1 129 196

30.95

+13.80

82

първо

2009

60.20

748 147

17.70

-13.25

40

второ

2013

51.30

942 541

26.61

+8.91

84

второ

2014

48.66

505 527

15.40

-11.21

39

второ

2017

54.07

955 490

27.93

+12.53

80

второ

2021 ап.

50.61

480 146

15.01

-12.92

43

трето

2021 юл.

42.19

365 695

13.29

-1.72

36

трето

Източник: Централна избирателна комисия

Спадът на гласувалите за Коалиция БСП за България на 11 юли достигна историческо дъно – 2.6 пъти по-малко гласове сравнено с резултата от 2017 г. и 1.3 пъти само за три месеца между 4 април и 11 юли. Тези 589 795 бивши избиратели на БСП са загубили доверие в нейната способност да промени социално-икономическото статукво в страната. За тези четири години те не чуваха предложения за съществена социално-икономическа промяна.

На 11 юли 2021 г. изключително нисък е делът от гласувалите за БСП на младите хора – само 6%. Много малко са гласувалите за БСП в областните центрове – само 11%, с по-нисък дял от БСП е само ДПС. БСП е с доминиращ дял от гласувалите за нея само в градовете (без София и областните центрове) с  33% от гласовете и по този показател е на първо място.Срамно нисък е изборният резултатв градските избирателни райони – в София и  Пловдив и във Варненска област. В последната делът на избирателите, подкрепили Коалиция БСП за България е само 11.27% и са избрани само двама народни представители. Пловдивският градски избирателен район  е с 12.69% и избран 1 народен представител. Прекалено ниски са и резултатите в софийските избирателни райони. Общо в София БСП има 5 депутати и партията е на четвърто място. Постигнатото в големите градове е избирателно дъно, по-ниско от това не може и не бива да има.

Главните причини за тоталния изборен срив не се посочват от ръководството на БСП. А те са по мое мнение:

1). Липсата на ясно изразена лява социална политика, а малкото частични полезни социални неща бяха удавени в самоцелната Визия за България от 71 страници и 40 стр. предизборна платформа;

 2). Грешна оценка на политическата ситуация и грешно политическо решение по време на протестите да не се излезе със силна кратка и ясна социална програма за развитие на България, страхът БСП да не би да бъде обвинявана, че „яхва“ протеста. Протестът го яхнаха десните. В политическото пространство няма празни места, в политиката няма място за наивност;

3). Оставането на парламентарната група след 2 септември 2020 г. в Народно събрание в подкрепа на ГЕРБ, патриотарите и ДПС, дало основание на голяма част от българите да считат и БСП като част от статуквото;

4) Пропуснатата възможност веднага, незабавно да бъде подкрепен президента Румен Радев за втори мандат;

5) Пространна, не добре фокусирана предизборна платформа и послания, в които приоритетно място имаше запазване на социално-икономическото статукво в интерес и в защита на българския бизнес, а не на хората на наемния труд. Когато в света се въвежда минимална ставка за корпоративен данък от 15%, БСП поддържа бизнеса и данъците му да останат само 10%, а данъкът върху дивидентите да остане на мизерните 5%.

6) Многогодишно подценяване и пренебрегване на работата с младите и на разширяване влиянието на БСП сред младежта. Допуснато бе разгромяване на обединението на младите социалисти, които бяха пратени на обучение заедно с младите гербаджии от Цв. Цветанов.

7) Редица стратегически и тактически грешки в начина на формиране и състава на депутатските листи, в които със значително предимство се оказаха само приближените на Председателя на партията, с което се демотивират местните структури и предимно местните избиратели. За водачи на листи бяха включени някои капиталисти и деца на капиталисти и десни неолиберални икономисти. Ръководството на БСП се хвърли в защита на дейци на ГЕРБ и техни лица в здравеопазването. Защитаваният Кантарджиев, който сбърка избора на ваксините, се включи активно в предизборната кампания. Допуснаха се и редица други тактически грешки и публични изяви.

БСП се ръководи вече над пет години от Корнелия Нинова. От хората в ръководството само един е бил на ръководен партиен пост преди 2016 г. Следователно всички сегашни ръководители са лично подбрани от председателя на партията. И така обновеното ръководство се провали. За четири години след 2017 г. не успя да се подготви за редовните и извънредните парламентарни избори през 2021 г.

Предлаганата възможност от БСП да състави правителство при евентуален трети мандат би бил нова политическа грешка, подобна на тази с правителството на Орешарски, когато под мотото на експертност бяха вкарани масово дейци на ДПС и няколко амбициозни дейци на БСП. Провалът на подобно ново правителство с мандата на БСП би бил и краят на социалистическата партия. Крайно време е Националния съвет да прояви политическа зрелост и да не се поддава на политически внушения на лица извън партията и кариеристи в партията.